svyat.com
Свят.ком – полезно, здраве, забавни и научни публикации
Богословие и Философия

В действителност богословието има свой предмет, подход, метод, вцялост различен от тези, с които разполага философията. богословието е вкоренено във вярата, то се позовава на авторитета на словото, яваващо се като откровение и произхождащо ex causa prima, нейният предмет е самото откровение, което се опитва да обясни от позицията на разума. когато на основа на едно от подобните изследвания се намира отговор…

Read More

Живот,съчинения и отношение към Платон

„Древногръцката философия в своето развитие може да се сравни, пише Паул Дойсен – със слънцето. Както то сутрин тържествено-лъчезарно и обнадеждаващо възхожда, на обяд достига своя зенит и клонейки към залез, бива закрито от облаците, но пред самия залез още веднъж се показва и разкрива вълшебните багри и червеното сияние на залеза. Това прекрасно вечерно сияние на античната философия пред нейния залез, е неоплатонизмът.“

Read More

Стоическа школа

Под името „логика“, което изглежда, че пръв Зенон е въвел, стоиците разбират в широк смисъл всички изследвания върху вътрешните закономерности и външните изказвания на човешкото мислене, затова тя се разделя на два дяла – риторика и диалектика. Риториката има три дяла, засягащи подготвянето, правилното излагане и правилното изнасяне на речите с оглед на областта от знания, които засягат при всеки отделен случай.

Диалектиката също…

Read More

Общо и частно

Втория съществен въпрос на Аристотеловата метафизика е този за отношението между частното и общото. Ние видяхме, че според Платон  реално съществуваха само идеите общото, докато единичните веществени предмети са само сянка и мираж. Според някои от

едностранчивите сократици като Антистен, обратно съществува реално само единичното, конкретното-съществуват отделни коне, отделни рози, отделни столове, но не съществува нищо общо-никаква обща конност, обща розност, столовност и прочие….

Read More

Метафизика

За Аристотел, както беше и за Платон, философията обхваща всички науки, тъй като дотогава те са съществували само в зачатъчно състояние, съвсем недиференцирани, необособени една от друга. Така че „философия“ означава тогава „наука“. Никой не е допринесъл повече от Аристотел за по-нататъшното обособяване и самостойно развитие на науките. Защото той очерта специфичния предмет и методите на научните отдели, като сам ги въоръжи с огромен фактически,…

Read More

Общ характер на Аристотеловата философия

Философията на Платон е все още непълно примирение между хераклитизма и парменидизма на древната философия. Все още имаме преобладаване на елеатското учение за битието, макар че светът на материята и явленията не се отнася вече към небитието, както при Парменид. Гениалната синтеза на всички дотогавашни течения в едно хармонично творческо единство се извършва обаче едва от Аристотел.

Основното, което Аристотел прокарва в своята философия е реалното…

Read More

Аристотел- “Метафизика”

Метафизика І. Alpha-sophia – учение и наука за естественото влечение на човека към знанието. Преглед от Талес да Платон.

Метафизика  ІІ. Alpha Elatton – кратко въведение  сега се нарича „изследване на истината“.

Метафизика ІІІ. Beta – формулира 14 апарии, чиято задача е поставена пред „търсещата наука“.

Метафизика ІV.   Gamma  – определя метафизиката като наука за съществуването / съществуващото като съществуващо/. Също такa…

Read More

Аристотел /384-322г. Пр. Хр./Съчинения

Съчиненията на Аристотел са две категории: диалози и научни, учебни съчинения. По подобие на Платон, Аристотел е писал диалози,

които по-късно Цицерон нарича образцови по елегантност на стила и златни по съдържание.

Те са били предназначени за широка публика. При него обаче, диалогичната форма не представлява поетично произведение, както при Платон, а това е строго методично научно разгъване и проследяване на проблемите, при…

Read More

Аристотел /384-322г. Пр. Хр./Живот и дейност

Гениален продължител на делото на Платон и систематизатор за цялата древна гръцка философия се явява Аристотел.

За живота на Аристотел ни дават сведения Диоген Лаертски и Дионисий Каликарнаски, които имат за първоначалник хрониста Аполодор / от ІІ. в.пр. Хр /.

Аристотел е роден в Стагира /на Халкедонския полуостров/ през 384 година-същата година, през която се родил и Демостен, с когото и

умрял…

Read More

Обща етика/политика/

Платон счита индивидуалната етика едностранчива и недостатъчна: тя се допълва и завършва в социалната. Основните въпроси за благоденствието на човека, за висшата му цел, за добродетелта и справедливостта се разрешават само в обществото. „Справедливостта“ обхваща всички нормални, правилни обществени отношение и следователно преминава в политика. Платон именно определя политиката като „изкуство и умение да се уреждат справедливо обществените човешки отношения“.

Платон вижда всички недостатъци на съществуващите…

Read More

Етика на Платон

Цялото учение на Платон носи етичен характер. В етиката му има две понякога противоборстващи по между си, а понякога хармонично съчетани схващания: евдемонистично и аскетично.

а/Първото, евдемонистичното схващане отъждествява полезното и доброто с приятното: добро е, което ми е приятно. Това схващане се прокарва в „Протагор“.

б/Второто схващане, изложено в „Горгий“ е аскетично. Според него съществува един общ, вечен идеал за доброто, на който следва да се подчинят всички…

Read More

Учение за Бога

Платон признавал съществуването на един върховен Бог, като го отъждествявал с идеята за доброто, по-високо от която нищо не може да съществува, тъй като тя сама стои над всяко битие, служи за последна причина и първоначално на всичко съществуващо и не се обуславя от някаква друга по-важна идея или начало.

Но какво представлява това самобитно добро? Платон изразява своя възглед в поетическа форма като…

Read More

Учение за мировата душа и за създаването на света

1.Щом идеите и материята са напълно противоположни, тогава се поставя въпросът, как са могли те да се съчетаят, как могат едно на друго да си влияят?

На този въпрос Платон отговаря /в диалога „Тимей“/ със своето учение за световната душа, което е едновременно и учение за Бога.

Според Платон дуализмът между идеите и материята не е абсолютен. Той се преодолява от едно трето…

Read More

Учение за материята

Основно учение на Платон, както видяхме, е делението на действителността на два свята: свят на вечните, неизменни,  неосезаеми, а само мислими духовни идеи и само свят на временните, пространствени, постоянно произлизащи и изчезващи, следователно преходни, изменчиви, сетивно възприемани, конкретни неща. Конкретните неща получават своето начало, своята цел и своята същност, както видяхме от идеите. Трябва да съществува идея, молив или „моливността“, за да могат да…

Read More

Учение за душата

Непосредствено свързано с учението за идеите, е учението за душата.

Според Платон, човешките души са създадени от твореца Демиург, лично, докато човешките тела са създадени от други второстепенни богове. Числото на душите е еднакво с числото на звездите. Те първоначално са били безплътни в царството на идеите, после са били изпратени да се въплътят в човешките тела. Пребъдването им в плът е затворничество и пленничество за тях, но…

Read More

Учение за идеите

Както видяхме, според Платон съществуват два вида действителност-една изменчива, сетивна, преходна, неистинска и една неизменна, несетивна, непреходна, истинска, духовна. Едната сетивно

възприемаме, другата мислим. За едната имаме конкретни представи, за другата имаме общи неизменни понятия. Едната е съставена от конкретни отделни неща, другата е съставена от идеи.

Учението за идеите е централно у Платон. Той въвежда и самата дума „идея” във философията. Обаче…

Read More

Философският метод на Платон и учението му за познанието

1.Както метода на Сократ, така и методата на Платон е диалектически. Думата диалектика има обикновено:

а/значение на изкуство да се разкрива истината чрез сблъскване на противоположни схващания при спор между две или повече лица;

б/днешното значение на думата диалектика, каквато тя има при марксизма е: диалектически метод за познание на природата, който разглежда явленията в природата като вечно движещи се и изменящи се,…

Read More

Учение за Платон.Обща характеристика

Учението на Платон не е изложено систематично по предмети. Всички негови съчинения поставят най-различни проблеми и много често твърденията в едно съчинение по даден проблем не се съгласуват с твърденията в другите съчинения по този въпрос. Въпреки това, учението му е цялостно, завършено и всеобхватно: обхваща проблемите за Бога, за външния свят и за вътрешния духовния свят на човека.

Философията на Платон съчетава в…

Read More

Платон

1.Живот и дейност на Платон.

Учението на Сократ намери истински дълбок и верен продължител в лицето на Платон, който е един от най-великите философи на всички времена. И дори да не се съгласим с възторженото изказване на Емерсон, че „Платон е философията и философията е Платон”, ние пак трябва да признаем, че няма друг, който да е оставил тъй дълбоки и трайни следи в…

Read More