svyat.com
Свят.ком – полезно, здраве, забавни и научни публикации
Черешовка

Hygrophorus puniceus ю ю н и—октомври

Расте по горските поляни, като избира влажните места. У нас се среща на Витоша, Лозенската планина и други планини.
Шапката е гуглеста и издигната на върха, а краищата й са напукани. Оцветена е бледорозово, жълтеникаво или червено. Месото е жълто и много крехко. Пластинките са разредени и бледожълти. Пънчето е кухо и жълтени­каво, а в…

Read More

Тръбенка

Craterellus cornicopioides
а в г у с т—октомври
Среща се навсякъде по всички видове гори, но предпочита буковите. На­мира се поединично и групово из всички наши планини.
Цялата гъба прилича на музикална тръба, оцветена червеносиво или чер-нокафяво. Шапката е фуниеобразна и с накъдрена периферия. Кухината пре­минава в пънчето. Цветът на шапката отвътре е сивочерен, а отвън белезни-кавожълт. Спорите са охреножълти или белезникави. Пънчето е кухо до ос­новата и…

Read More

Бяла сурогризка

Amanitopsis vaginata var. alba ю н и—о к т о м в р и
Хубава, стройна гъба. Расте във всички иглолистни и широколистни гори, но повече се среща покрай храсталаците и поляните край тях, поединично и на малки групички в полите на всички наши планини. Отначало се показва на повърхността на земята като малко бяло продълговато яйце и щом почне да нараства гъбката, продълговатото яйце се…

Read More

Лисича гъба,киселка

Paxillus atrotomentosus а в г у с т—н о е м в р и
Расте по дънерите на боровете, а също и в почвата. Тя е есенна гъба. Среща се из нашите планини.
Шапката е с неправилна форма, с подгънат навътре ръб, отначало изпък­нала, а после вдлъбната. Месото е бледожълто, с особена миризма и с въз-кисел вкус. Пластинките са жълтеникави и слизат ниско по пънчето, което е…

Read More

Черна гълъбка

Russula nigricans юни — октомври
Расте из широколистните и иглолистните гори групово. Намира се във всички наши планини.
Шапката отначало е изпъкнала, а после хлътва. Ръбът й се подвива. Цветът й първоначално е бледожълт, а после преминава от сивокафяв до черен. Месото е синобяло, а като се разчупи, става виненочервено. Пластин­ките са дебели и при нараняване почервеняват. Пънчето е дебело, като в основата си изтънява, и е…

Read More

Кафява гълъбка

Russula vesca
юли — октомври
Расте, както другите гълъбки, разпръснато в широколистните и иглолист­ните гори, а също и в храсталаците. Можем да я срещнем из всички наши планини.
Шапката е от светлокафява до тъмнокафява, а на места като избеляла. Месото е бяло и твърдо. Пластинките също са бели и гъсто разположени. Пънчето е бяло, без пръстенче и стеснено към основата.
Готви се пържена с ориз, а може да се…

Read More

Leccinum scabrum ю л и—о к т о м в р и

Расте под трепетликите, брезите и бука. У нас се среща на Витоша — местността „Старчески поляни“, Брезите и местността „Кикиш“, под Камен дял, а и на други наши планини.
Шапката е правилна и прилича на полукълбо ; има сивокафяв до черен цвят. Месото е бяло, воднисто и при разчупване потъмнява. Тръбичките са бели. Пънчето е дълго, бялосиво, покрито с мрежести люспици.
За ядене се употребява само шапката,…

Read More

Дяволска гъба

Boletus satanas юли — октомври
Много красива и богата на разнообразни багри гъба, но силно отровна Расте в окрайнините на широколистните гори и по поляните. Най-много се среща под хижа „Чавдар“—Стара планина, в местността „Бучкатото“ и „Ка­менни поляни“, Буновско. Намира се и в Лозенската планина, Витоша, в ме­стността „Шумака“ и оттам към Мърчаево и из всичките други наши планини.
Шапката й е издута, дебела, месеста, със сивобял…

Read More

Червена брезовка

Leccinum aurantiacum ю л и—о к т о м в р и
Расте под брезите, трепетликите и смесените гори, често заедно с брезо­вата манатарка. У нас се среща доста на Витоша, към Бистрица, в мест­ността „Шумака“ и във всички наши останали планини.
Шапката е оранжевочервена. Месото е сивобяло, при разчупване изменя цвета си, като става сивокафяво или сивочервено. При готвене почернява. Тръбичките са бели. Пънчето е неправилно,…

Read More

Есенна гъба

Tricholoma terreum
юни — декември
Расте из иглолистните гори в големи количества. У нас се намира в княжевската борова гора, долнолозенската борова гора и из всички наши планини.
Шапката отначало е гуглеста, а после права. Цветът й е сивосинкав — миши цвят. Отгоре е покрита с бледи радиални кафяви линийки и е влакн- еста и суха. Месото е бледосиво и с приятна миризма. Пластинките са също бледосиви. Пънчето…

Read More

Орешка

Clitocybe nebularis май — юни и август — септември
Расте пролет и есен във всички гори и поляни в доста големи количе­ства. У нас се среща по всички планини, покрити с гори: Витоша, Рила, Стара планина, Пирин, Родопите и др.
Шапката е пепелява или тъмнопепелява, покрита с пепеляв мъх и на пи­пане е суха и гладка. Месото е бяло. Пластинките са белезникави и гъсто подредени. Пънчето е…

Read More

Бронзова манататарка

Boletus aereus юли — октомври
Расте в смесените гори, но обича повече шарените сенки. Намира се по всички наши планини.
Шапката отначало е сивокафява, а като застарее гъбата, тя потъмнява — до тъмнокафяво и дори до черно. Месото е доста дебело, а цветът му е бял. При разчупване потъмнява. Тръбичките отначало са бели, а по-късно пожъл­тяват. Пънчето е издуто, като гърненце, покрито с мрежести вдлъбнатини. Цветът му…

Read More

Кестенява манатарка

Boletus badius юни — октомври
Расте в широколистните гори, но се среща и в боровите. Намираме я по всички наши планини.
Шапката отначало е полукълбеста, а по-късно по средата става малко вдлъбната. Цветът й е кестеняв. Месото е бледожълто. Щом се разчупи, става синьо до синьозелено. Трьбичките са бледожълти, често пъти извити към основата. Пънчето е правилно, светлочервено до кафяво, дебело и по-светло от шапката.
Няма отровен двойник.

Read More

Червена масловка

Boletus subtomentosus юли — октомври
Расте във всички видове гори и по поляните поединично. У нас се среща из всички наши планини.
Шапката е заоблена отгоре и е оцветена кафявожълто — по-тъмно или по-светло. Месото е бледожълто, като при разчупване не променя цвета си или леко посинява. Пънчето е извито, на цвят жълто и окрасено с яркочервен цвят, понякога виолетов към основата.
Червената масловка не е отровна гъба,…

Read More

Крашевешка гъба

Boletus bovinus юни — септември
Расте в горите и по горските поляни групово и единично. У нас се среща доста на Витоша и из другите ни планини.
Шапката е с неправилна форма и с охрен до кафяв цвят. Месото е ох-рено с по-тъмни пори. Тръбичките са разположени лъчисто от пънчето към периферията и слизат по него, което е почти еднакво надебелено. Цветът му е малко по-светъл от…

Read More

Лъжлива челядинка

Clitocybe delebata
май— октомври
Расте единично и групово по горските поляни. Често пъти в близост с горската ароматична челядинка (Marasmius alliatus). Среща се над. с. Симеоново, с. Бистрица, в местността „Буда“, по поляните на Витоша, към Железница и из горските поляни на нашите планини.
Шапката е белезникава, неправилна и вълнообразно накъдрена. Месото е тънко, нежно, както при другите ядливи челядинки. Пластинките са бели, не­правилно накъдрени и спускайки се…

Read More

Виолетка,боровинка

Rhodopaxillus nudus август — октомври
Расте в иглолистните и широколистните гори. Носи името си поради бледовиолетовия си цвят. Среща се при благоприятна година и до падане на сняг. Расте из народния парк „Витоша“ и по всички наши планини. Тя е есенна гъба. Расте поединично, но често и на малки групи.
Шапката й е правилна, с подгънат навътре ръб. Цветът й е виолетово-синкав, до виолетовокафяв. Кожицата е гола,…

Read More

Червена мухоморка – Amanita muscaria, юни—септември

Расте в иглолистните гори на всички наши планини. И тя както другите видове мухоморки е отровна, и то смъртоносно.
Младата гъба се появява като бяла топка (яйце) над почвата, обвита в бяла ципа, която е сраснала с покривката на шапката. При развитието на гъбата булото се разкъсва, като една част остава върху шапката във вид на брадавички. Отначало те са бели, а впоследствие са жълтобели. Червената…

Read More

МЗ определи пределни нива на електромагнитните полета в жизнената среда

Четири зони за въздействие на електромагнитните полета ще се обособят у нас. Това се предвижда в проекта за Наредбата за максимално допустимите нива на електрически, магнитни и електромагнитни полета в честотния обхват от 0 Hz до 300 GHz, излъчвани от стационарни източници, както и изискванията за тяхното прилагане.

Зоните се определят в зависимост от времето на пребиваване на хората там. За всяка зона се…

Read More