svyat.com
Свят.ком – полезно, здраве, забавни и научни публикации
Характер на Водолей

Характерът на Водолей е оригинален, изобретателен и с идеалис-тични наклонности. Хората от този знак са сърдечни, но и своенрав­ни, излизащи от общоприетите рамки. Те са ексцентричен тип, затова изразяват своя особен вкус някак своеволно, вървят към целта по свой собствен път.
Сред тях има много чудаци и мечтатели. Те са човеколюбиви и предани в дружбата. Притежават добри делови и душевни качества, образованост, разсъдителност и логическо мислене….

Read More

Субективни придобивки

Тази забележка ни води към друго съображение – за тези субективни подкрепи, които философската дейност намира в климата на християнството. Преди всичко, в това, което се отнася не само до действията, но и зараждането в разсъдъка на философския habitus, може да се отбележи, че това, което е достоверно естествено в здравия смисъл, изпълнява функция, така да се каже на духовна матрица във формирането на интелектуалния…

Read More

Министърът на културата Вежди Рашидов се срещна днес с Велико Кънев

Министърът на културата Вежди Рашидов се срещна днес с Велко Кънев, който наскоро се завърна след успешно лечение в Германия.

Велко Кънев благодари сърдечно на министър Вежди Рашидов за голямата подкрепа и съпричастност, които получи в трудния за него момент. Миналата година министър Рашидов откликна светкавично на апела на Съюза на артистите в България, които потърсиха помощ за лечението на големия ни актьор. Тогава министър Рашидов изрази надежда,…

Read More

Аристотел /384-322г. Пр. Хр./Съчинения

Съчиненията на Аристотел са две категории: диалози и научни, учебни съчинения. По подобие на Платон, Аристотел е писал диалози,

които по-късно Цицерон нарича образцови по елегантност на стила и златни по съдържание.

Те са били предназначени за широка публика. При него обаче, диалогичната форма не представлява поетично произведение, както при Платон, а това е строго методично научно разгъване и проследяване на проблемите, при…

Read More

Непосредствен опит за бога

Ако Бог се саморазкрива на хората-например в сиянието и светлината на вътрешно озарение-при което те получават ново виждане за света или изключително по своята същност знание, както и мистично призвание, това е свързано с такова всеобхватно духовно прераждане и претворяване, че за човека повече няма място за никакво съмнение, че Бог наистина съществува. /Като илюстрация виж избрани места от „Изповеди” на Бл. Августин./

Пример: „С чувство…

Read More

Богословието на Сократ

Като термин „Богословието“ води произхода си от древногръцката философия, от сократовия ученик Платон и изразява в тогавашното критично, религиозно-философско миселене пътя от мита към Логоса – пътя към разкриване истината на Божественото / Ср. Платон, Държавата, С. ,1981, с. 82 – Ср./. Аристотел я определя като теология, респ. Като „ със значение на философско-метафизическо разглеждане и умозрително изследване на съществуващото като битие и е основната…

Read More

Етика

Главен предмет на Сократовите изследвания е човешката дейност. Като има предвид несъгласията на натурфилософите и незадоволителните резултати, до които те дошли, той отхвърля натурфилософското умозрение, като безнадеждно и счита само етическото изследване по силите на човешката познавателна способност и единствено ценно за човека. Ръководната мисъл в неговата етика е свеждането на добродетелта до знание. Сократ не само счита; че за да постъпва човек справедливо, трябва…

Read More

Анаксагор /500-428г./

Вторият опит за примиряването на учението на елеатците с учението на Хераклит се извършва от Анаксагор.

Анаксагор е роден около 500 г. в Малоазиатското градче Клазомена, близо до Смирна, като син на Хегесибул или Евбул и произлизал от знатен и богат род. Около 20 годишен, когато започва съперничеството и войната между гърци и перси, той се отдава на философия, тъй като нямал никакво влечение…

Read More

Парменид

Главен представител на елеатската философска школа е Парменид. Той произлизал от виден аристократически род и е роден около 540 година в Елея. Според едно свидетелство, запазено у Диоген Леартски, Парменид бил слушател на Ксенофан, но не станал негов пряк ученик, а бил привлечен към философска дейност от питагорейците, по-специално от някой си Амений, но когато след смъртта му Парменид издигнал надгробен камък в знак на…

Read More

Свръхестествена истина и познавателен процес

Богословското мислене в нашата съвременност все по-често насочва вниманието си към проблема за взаимовръзката между истините на Откровението и познавателните възможности на естествения разум по пътя към истинното богопознание. В това отношение особен интерес представляват възгледите на Владимир Н. Лоски, творчески систематизирал и доразвил апофатическото богословие на Ареопагитите, преп. Максим Изповедник, св. Симеон Нови Богослов /6-8/, св. Гриторий Палама оригиналната постановка на този въпрос срещаме…

Read More

Философията в системата на научното познание

Философията  се отличава от екзактните науки и същевременно има много сходни  черти с тях. За нас е важно да изясним въпроса, към кой раздел в общата класификация на научното познание можем да отнесем философската наука.

Философията е родствена на естествените науки, защото нейн обект за изследване и изучаване е и природата. Паралелно с това тя се разграничава от естествознанието,въпреки че се опира на получените…

Read More