svyat.com
Свят.ком – полезно, здраве, забавни и научни публикации
Меднянка

Hygrophorus (Limacium) russula
Расте повечето в ниските дъбови гори и храсталаците.
Шапката отначало е сводеста, по-късно сплесната, а най-после слабо фу-ниевидна и отгоре дребнозърнеста. Цветът й е тъмно розовочервен, ръбът по-светъл и в млада възраст завит надолу. Пластинките са бели до слабо червеникавобели, понякога с червеникави петна, гъсто подредени, не­еднакво дълги, разклонени и минават върху пънчето, което е месесто, плътно и покрито с розовочервени люспици.
Вкусна гъба, но…

Read More

Зелена сурогризка

Amanitopsis vaginata var. crocera ю н и—o к т o м в p и
Среща се в широколистните гори и по-рядко в иглолистните. Обича по­вече покрайнините на храсталаците и поляните около тях. Расте поединично и в малки групички по няколко.
На повърхността на земята се появява бяло продълговато яйце, което, когато плодното тяло вътре в него нарасне и се развие, се разпуква и от него излиза плодното…

Read More

Оражева сурогризка

Amanitopsis vaginata var. flava ю н и —о к т о м в р и
Хубава стройна гъба. Расте в широколистните гори, край храсталаците и полянките край тях, поединично и в малки групички по няколко. На земната повърхност се появява като малко продълговато бяло яйце и щом нарасне плодното тяло, то се пуква и от него излиза самата гъба.
Шапката отначало прилича на камбанка, а после се…

Read More

Жълта коралка

Clavaria flava
ю л и—о ктомври
Расте предимно в широколистните гори, но се среша и из другите ви­дове гори. У нас доста се намира на Витоша, а расте също из горите на Стара планина, Пирин, Рила, Родопите, и то във високопланинските горски пояси.
Гъбата е с много разклонения, които излизат от едно късо почти до земята пънче. Тялото на гъбата прилича на корали и е обагрено жълто. Месото…

Read More

Бяла сурогризка

Amanitopsis vaginata var. alba ю н и—о к т о м в р и
Хубава, стройна гъба. Расте във всички иглолистни и широколистни гори, но повече се среща покрай храсталаците и поляните край тях, поединично и на малки групички в полите на всички наши планини. Отначало се показва на повърхността на земята като малко бяло продълговато яйце и щом почне да нараства гъбката, продълговатото яйце се…

Read More

Лисича гъба,киселка

Paxillus atrotomentosus а в г у с т—н о е м в р и
Расте по дънерите на боровете, а също и в почвата. Тя е есенна гъба. Среща се из нашите планини.
Шапката е с неправилна форма, с подгънат навътре ръб, отначало изпък­нала, а после вдлъбната. Месото е бледожълто, с особена миризма и с въз-кисел вкус. Пластинките са жълтеникави и слизат ниско по пънчето, което е…

Read More

Лимоненожълта мухоморка

Amanita citrine
юни — октомври
Хубава стройна гъба. Среща се в широколистните и по-рядко в иглолистните гори покрай храсталаците, по поляните и в близост с дърветата. Появява се единично и групово заедно със зелената мухоморка (Amanita phalloides). На повърхността на земята се показва малка тъмнокафява топчица (пъпка), която, като нарасне, се разпуква и от нея излиза плодното тяло.
Отначало шапката, която развита достига до 12 см в диаметър,…

Read More

Лимоненожълта гълъбка

Russula citrine
юни — октомври
Расте в широколистните и иглолистните гори и храсталаците.
Шапката е жълтолимонена, откъдето и гъбата носи името си. Пластин­ките са белезникави, а пънчето бяло.
Както повечето гълъбки, не е качествена гъба, защото е ронлива, суха и безмесеста.
Отровният й двойник е лимоненожълтата мухоморка (Ama­nita citrina). Двете гъби се различават по това, че на мухомор­ката шапката е по-тъмно до кафяво оцветена, а на гълъбката е жълтолимо­нена. Пластинките…

Read More

Южночервена гълъбка

Russula alutaceae
юни — октомври
Расте в широколистните и иглолистните гори покрай храсталаците.
Шапката е розовочервена до вишневочервена. Ръбът й е нарязан. Ме­сото отначало е твърдо, а после става крехко и чупливо. Пластинките са от бледожълти до охреножълти и правилно подредени. Пънчето е най-често бяло и само в някои случаи бледорозово.
Отровният й двойник е бясната гъба (Russula emetica). Различават се по това, че на бясната гъба пластинките са…

Read More

Зелена мухоморка

Amanita phalloides
юни — октомври
Най-опасната, коварна и смъртно отровна гъба, която всеки сезон взема по някоя човешка жертва. Съдържа отровните вещества фалоидин и амани-тин. Даже спорите й са отровни.
Расте в иглолистните и широколистните гори около поляните, просеките, на места, огрени от слънцето и с достатъчна влага, в близост с печурките — бялата горска печурка, с която често бива смесвана.
Отначало се появява като малко бяло яйце, подобно…

Read More

Бясна гъба

Russula emetica
юли — октомври
Расте в боровите гори и горските поляни често поединично.
Цветът на шапката е кървавочервен, много променлив. Срещат се по­тъмни и по-светли видове. Шапката отгоре е леплива и затова често е на­кичена с игли от бор или с треви. По края ръбът е набразден. Месото е бяло и крехко. Пластинките са бели и доста разредени. Пънчето е малко, оцветено бялорозово, без пръстенче. Силно отровна…

Read More

Красива гълъбка

Russula lepida
юли — октомври
Расте в широколистните гори, по окрайнините на храсталаците, а също и в иглолистните гори. У нас я намираме предимно в Лозенската планина, Средна гора и Витоша.
Шапката отначало е кълбовидна, а после става плоска и в средата малко вдлъбната. Цветът й е керемиден. Пластинките са белезникави, гъсто наре­дени и заловени за пънчето. Последното е бяло и понякога с червен от­тенък.
И тя, както и…

Read More

Guroporus cyanescens ю л и—о к т о м в р и

Среща се в широколистните и иглолистните гори, и то сравнително рядко.
Шапката отначало е полукълбеста, а след това става издута като възглав­ница и е космата. Цветът й е по-ярко или по-тъмножълт. Месото е също жълтеникаво и щом се разчупи, става по-слабо или по-тъмносиньо. Тръбичките при младите гъби са белезникави, а при възрастните стават жълтеникави. Пънчето е оцветено както шапката и лесно се отделя от нея. В…

Read More

Дяволска гъба

Boletus satanas юли — октомври
Много красива и богата на разнообразни багри гъба, но силно отровна Расте в окрайнините на широколистните гори и по поляните. Най-много се среща под хижа „Чавдар“—Стара планина, в местността „Бучкатото“ и „Ка­менни поляни“, Буновско. Намира се и в Лозенската планина, Витоша, в ме­стността „Шумака“ и оттам към Мърчаево и из всичките други наши планини.
Шапката й е издута, дебела, месеста, със сивобял…

Read More

Пантерка

Amanita pantherina юни — септември
Силно отровна гъба. Расте по покрайнините на горите и храсталаците.
И тя, както всички мухоморки, израства от една торбичка, която се раз­пуква и от нея излиза гъбичката. Шапката отначало е кълбовидна, после из­правена и осеяна с малки белезникави парцалчета. Ръбът й на края е набраз­ден, а цветът променлив. В млада възраст е като мляко с какао, после става по-кафява до тъмнокафява и…

Read More

Бяла сърнела

Lepiota excoriata
ю н и—о к т о м в р и
Расте по полето, но се среща повече по нивите и стърнищата. Среща се на много места в Софийско и др.
Шапката е бледожълтеникава, с люспици отгоре. Месото е бяло и много нежно. Щом се пипне, се натрошава. Пластинките са гъсто наредени. Пънчето е стройно, с бяло пръстенче.
Бялата сърнела трябва да се бере само от опитни гъбари, защото може…

Read More

Опака гъба,ентолома

Entoloma lividum юни — септември
Стройна и красива гъба. Расте край храсталаците, плетищата и пътищата. У нас се среща почти навсякъде.
В млада възраст шапката по средата е издута и ръбът й е подгъ­нат навътре, а при израстване той се обръща нагоре, така че пластин­ките се виждат, и оттам носи името си опака гъба. Цветът й е бледосивока-фяв или зеленикав. Пластинките имат розов, месест цвят. Разделени са…

Read More

Орешка

Clitocybe nebularis май — юни и август — септември
Расте пролет и есен във всички гори и поляни в доста големи количе­ства. У нас се среща по всички планини, покрити с гори: Витоша, Рила, Стара планина, Пирин, Родопите и др.
Шапката е пепелява или тъмнопепелява, покрита с пепеляв мъх и на пи­пане е суха и гладка. Месото е бяло. Пластинките са белезникави и гъсто подредени. Пънчето е…

Read More

Дипленка

Helvetia esculenta март — октомври
Тази гъба расте в иглолистните гори, но повече на песъчливи почви и на опожарени места.
Шапката е с неправилна форма и неправилно набръчкана повърхност като дипли, откъдето гъбата носи името си. Цветът е променлив — светлокафяв, тъмнокафяв, охренокафяв. Отвътре е куха и разделена на неправилни по форма и големина кухини (килийки). Месото е тънко, лесно чупливо. Пънчето е бяло, неправилно нагънато на…

Read More