Ако можете да си позволите покупката на сгъваема платнена ваничка и имате достатъчно място за нея, това би било голямо улеснение за вас. Тя е направена от непромокаем плат, закрепен на рамка с достатъчно високи крака, за да не се навеждате. След банята можете да изсушите, облечете и повиете бебето върху специалния платнен капак на ваничката.

Друго важно условие е да не сменяте повече от една-две бавачки.

Млади или стари? Това е повече въпрос на зрелост и самочувствие, отколкото на години. Понякога на четиринадесетгодишно момиче може да се разчита да бави дете, но неправилно е да очакваме такива качества у всички момичета на тази възраст. Случват се и възрастни жени, на които не може да се разчита, защото са груби или несръчни или не могат да се приспособят към чуждо дете. Някои жени умеят да се справят с деца, други са нервни или неспособни.

За да вървят нещата добре, оставяйте на бавачката бележник, в който сте записали: режима на детето, нещата, които то може да поиска (с неговите думи), телефона на лекаря и на някой съсед – в случай на нужда, ако не може да се свърже с вас, часа за лягане, каква храна сте й приготвили, къде са пелените и дрехите, как да усили или намали печката и т. н.

Но най-главното е да познавате бавачката и да знаете, че детето й се доверява.

Вашата майка може да ви бъде идеален помощник, ако се разбирате с нея. Но ако тя обича да се налага и продължава да ви третира като дете, по-добре е да не бъде около вас през този период. Вие искате да чувствувате, че бебето е ваше и че се справяте добре с него. Добре е да имате човек, който знае как да се грижи за бебето, но най-важно е той да ви бъде приятен.

Ако имате възможност, наемете няколко седмици домашна прислужница или медицинска сестра. Ако не сте доволни, вие можете да я освободите – нещо, което не можете да направите, ако ви помагат роднини. От една страна, домашната прислужница е по-подходяща, защото майката ще може да се грижи, изцяло за бебето от самото начало, но такава трудно се намира. Друго решение на въпроса е една спокойна и приятна медицинска сестра, която ще върши и част от домакинската работа, ще се съобразява с вашите изисквания и ще ви дава възможност да чувствувате, че бебето е ваше. Но ако тя се държи така, като че ли бебето е нейно, и непрекъснато ви критикува, веднага се освободете от нея и потърсете друга по-подходяща.

За колко време трябва да наемете помощник? Това зависи, разбира се, от вашите финансови възможности, от желанието ви да поемете цялата работа и от вашите сили. С тяхното възстановяване постепенно поемайте все повече от работата. Ако след две седмици все още лесно се изморявате, задръжте помощницата даже и ако това ви затруднява материално. При тези обстоятелства тя не е лукс, а необходимост. Ако поемете цялата работа, преди напълно да сте възстановили силите си, това ще ви струва материално и душевно по-скъпо, отколкото ако я задържите за още една-две седмици.

Повечето бъдещи майки се страхуват донякъде от перспективата сами и за първи път да се грижат за безпомощно бебе. Ако вие изпитвате такова чувство, това не означава, че няма да се справите или че непременно трябва да имате медицинска сестра, която да ви научи. Но ако сте в паника, вероятно по-лесно ще се научите с помощта на приятна медицинска сестра или на опитна роднина.

Ако нямате възможност да наемете постоянна помощница, опитайте се да намерите жена, която да идва един-два пъти седмично да чисти и да остава по няколко часа при детето, докато вие сте вън от къщи.

Независимо от това, дали имате помощник или не, поне един-два пъти трябва да бъдете посетени от медицинска сестра.

За някои хора гостите са удоволствие. Те им действуват успокояващо, развличат ги и ги обновяват. За повечето от нас само тесен кръг приятели ни действуват по този начин. Други гости ни поставят донякъде в напрежение, дори и да ни е приятно да ги виждаме,- и ни уморяват, особено когато не се чувствуваме добре. Когато младата майка се преумори, тя няма достатъчно морални сили да се справи с трудностите, свързани с най-важната промяна в нейния живот, и това е лошо за всички. Според мен младата майка трябва в самото начало да ограничи своите гости, като постепенно с възстановяването на силите си увеличава техния брой. Лекарят може да й помогне при поставянето на тези ограничения. В такъв случай тя няма да се чувствува негостоприемна – тя просто ще изпълнява указанията на лекаря. Моят съвет е да казвате на всеки, който се обади по телефона: „Лекарят каза, че от утре мога да приемам по един гост на ден за 15 минути. Можеш ли да дойдеш във вторник около 4 часа?“ Това може да се подсили с множество допълнителни причини: тежко раждане, кърмене, бавно възстановяване на силите. На гостите, които идват без предварително обаждане, можете да казвате: „Лекарят не дава да приемам повече от един гостенин на ден, но все пак влез за малко“.

Щастливата млада майка, която е уверена в себе си, при нужда лесно се обръща за помощ към майка си. Когато бабата от своя страна даде съвет, майката може да го приеме, ако е полезен, или тактично да го отклони и да постъпи, както намери за добре. Но повечето млади родители са неуверени отначало. Като всички хора на нова работа те са чувствителни към своите недостатъци и към отправената им критика. Повечето баби и дядовци не са забравили това от своите собствени младини и се стараят да не се намесват. От друга страна, те обичат своите внуци, имат опит, умеят да преценяват нещата и не могат да нямат собствено мнение. На тях им е трудно да свикнат с нови те методи за отглеждане на деца. Даже и да ги приемат, тях ги тревожи прекаленото усърдие, с което те биват прилагани. (Когато вие сами станете баби, може би по-добре ще ме разберете.)

Например майка, уверена, че добре се грижи за детето си може да каже: „Знам, че според тебе този метод не е много правилен, но ще се посъветвам отново с лекаря, за да съм сигурна, че правилно съм разбрала неговите напътствия“. Това не означава, че майката отстъпва. Тя си запазва правото сама да реши и просто признава добрите намерения и загриженост на бабата. Такова отношение успокоява бабата и в бъдеще тя ще има повече доверие у майката.

Бабата може да помага на майката, като й засвидетелствува своето доверие и, доколкото е възможно, се съобразява с нейните методи. Това предполага майката при нужда да търси съвет.

Когато оставяте децата при вашите родители за половин ден или за две седмици, това трябва да става на базата на откровено разбирателство и разумни компромиси. Вие трябва да сте сигурни, че родителите ви няма да нарушават вашите основни правила на възпитание. Например децата няма да бъдат заставяни да ядат това, което не обичат, няма да бъдат упреквани за подмокрените гащички, няма да бъдат плашени с милиционера. От друга страна, не бива да очаквате, че бабата и дядото ще постъпват точно като вас. Детето няма да пострада, ако вашите родители изискват по-голямо почитане или ако се храни в други часове, или ако ходи по-чисто или по-мръсно. Ако родителите не харесват начина, по който бабата и дядото се грижат за децата им, те не би трябвало да прибягват до техните услуги.

На много места по света бабите се считат за специалисти и младата майка напълно се доверява и разчита на майка си при отглеждане на детето. Когато жената има такова доверие у майка си, тя получава не само съвети, но и успокоение. Напоследък много млади майки предпочитат да се обърнат направо към лекаря, а някои от тях изобщо отхвърлят мисълта да търсят съвет от майките си. Една от причините е тяхното убеждение, че при бързия темп на развитие на човешките знания методите на предишното поколение са остарели. Друга по-важна причина е, че много млади родители се чувствуват недостатъчно зрели и искат да докажат пред света и пред себе си, че могат сами да се справят с живота. Те се боят, че родителите ще искат да ги напътствуват, като че ли са все още деца, а те не искат отново да изпадат в това положение.

Бащата се чувствува особено много изоставен, докато жена му е в родилния дом с първото дете. Той помага при нейното настаняване там, където десетки хора поемат грижите за нея. След това той е наистина самотен, без да знае какво да прави след свършването на работния ден. Пред него има две възможности: да седи в чакалнята, прелиствайки стари списания, разтревожен за състоянието на жена си, или да се завърне в невероятно пустия си дом. Нищо чудно, че в такъв момент мъжът може да отиде в кръчмата с приятели. Сред колегите си той е обект на внимание, но тук преобладават шегите. При посещенията в родилния дом той не може да се почувствува глава на семейството – той е обикновен посетител в определения за това час. При изписването от родилния дом грижите на майката (а и на бабата и останалите помощници) са насочени към бебето и ролята на бащата се свежда до роля на носач.

Такава потиснатост може да се появи в първите дни след раждането или едва няколко седмици по-късно. Обикновено това настроение обхваща майката, след като излезе от родилния дом, защото там са се грижили за нея напълно, а в къщи тя трябва изведнъж да поеме всички грижи около бебето и домакинството. Но не само работата е причина за това нейно настроение. Това е преди всичко отговорността за цялото домакинство, съчетана с новата отговорност и грижи за бебето. Освен това при раждането настъпват и физиологически промени, които донякъде я разстройват.

Мнозинството майки не са дотолкова обезсърчени, за да можем да наречем този период депресия. Може би смятате за ненужно да се спираме върху неприятни неща, които може никога да не се случат. Аз споменавам това, защото няколко майки са ми казвали: „Аз съм сигурна, че няма да се чувствувам толкова депримирана и обезсърчена, ако знаех колко често се среща това чувство. Мислех, че целият ми поглед върху живота се е променил безвъзвратно“. Човек може да приеме дадено положение много по-лесно, ако знае, че много хора са го преживели и че то е само временно.

Ако се чувствувате и най-малко потиснати, постарайте се да се откъсвате по малко от ежедневните грижи около бебето през първия и втория месец. Ходете на кино, на фризьор, купете си нова рокля или шапка. От време на време посещавайте близки приятели. Ако няма на кого да оставите бебето, водете го с вас или канете приятелите си на гости. Всичко това действува тонизиращо. Ако сте депримирани, няма да ви се иска да вършите тези неща. Но ако направите усилия да го вършите, вие ще се чувствувате по-добре, а това е от значение не само за вас, но и за бебето, и за вашия съпруг. Ако депресията не мине за няколко дни или се влоши, свържете се с психиатър. В такъв момент той ще може да ви помогне много.

Когато една майка е потисната и мисли, че съпругът й е безразличен към нея, въпросът има две страни. Първо, депримираният човек смята, че хората се отнасят към него недружелюбно. От друга страна, естествено е бащата да се чувствува изоставен, когато майката и цялото семейство са изцяло погълнати от бебето. Получава се омагьосан кръг. Майката въпреки многото грижи винаги трябва да отделя малко внимание за съпруга си и да му дава възможност да помага при отглеждането на бебето.

Неизбежно, естествено и човешко е да изпитваме различни чувства към всяко от децата си, да бъдем непримирими с някои черти в техните характери и да се гордеем с други. Тези смесени чувства са просто различни страни на нашето дълбоко чувство на отговорност за правилното отглеждане на децата.

Но ако се чувствуваме виновни за своята постоянна нетърпимост към някое от децата, това може да породи нарастващи усложнения в нашите отношения с него. Нашето чувство за вина ще му тежи повече, отколкото нашата нетърпимост.

Мнозинството от жените, които са били ужасени при първите симптоми на бременността, с облекчение откриват, че още преди раждането на бебето тяхната привързаност към него е нараснала значително.

Много често неопитната майка изпитва разочарование след раждането на детето. Тя очаква, че изведнъж ще откликне с прилив на майчински чувства, възприемайки го като плът от своята плът. Но в много случаи това не става в първия ден, нито дори в първата седмица. Противно на очакванията това е постепенен процес, който завършва едва след като майката е прекарала известно време в къщи заедно с детето.

Мнозинството от нас са учили, че по отношение на бъдещото бебе е несправедливо да се надяваме и очакваме момче или момиче, защото нашите очаквания може да не се оправдаят. Това не трябва да се приеме твърде сериозно. Ние неизбежно си представяме бъдещото дете или като момче, или като момиче..

Понякога минава доста време, преди да разберете, че сте ядосани. Детето може да започне да ви дразни още от закуската с редица свои постъпки: мръщи се на яденето, нарочно разлива млякото, играе със забранен предмет и го счупва, дразни по-малкото дете. С много усилия сте се въздържали, като че ли не сте забелязали нищо. Но накрая чашата прелива и при поредната постъпка, дори и незначителна, вие избухвате и сте учудени от собствената си ярост. Когато си припомните поредицата от лоши постъпки, вие разбирате, че детето е очаквало да проявите твърдост и си е търсило наказанието през цялата сутрин, и само вашите усилия да не избухнете са го накарали да продължава.

Често ние се караме на децата си, когато имаме неприятности и несполуки, както в една комедия: бащата има служебни неприятности, връща се в къщи и излива яда върху жена си, тя безпричинно се скарва на сина си, а той – на по-малката си сестра.

Някои родители не са достатъчно настойчиви по отношение на доброто поведение на детето. Причините са различни: неразбиране на теориите за самоизявата, отстъпчивост по природа, страх от пораждане на неприязън у детето. Такива родители осъждат лошото държание, което се явява в резултат на тяхната отстъпчивост, и вътрешно се ядосват, но не знаят как да постъпят. Това тревожи и детето. У него се поражда чувство на вина и страх, то става по-лошо, по-капризно. Например, ако на бебето се харесва да стои будно до късно през нощта и майка му се бои да го лиши от това удоволствие, то може с месеци да я тероризира, принуждавайки я да го носи на ръце с часове. При това тя не може да не изпита чувство на неприязън. Но ако майката бъде насърчена и прояви твърдост, всичко ще се нормализира учудващо бързо.

С други думи, родителите не могат да обичат истински децата си, ако не ги накарат да се държат прилично, а и самите деца не могат да са щастливи, ако не се държат прилично.

Голяма част от семейния бюджет е предназначена за децата – от по-високия наем за достатъчно голямо жилище до обувките, които бързо се скъсват или омаляват. Заради децата родителите не могат да ходят на гости, на театър, на събрания, не могат да пътуват. Това, че вие предпочитате да имате деца и за нищо на света не бихте си сменили местата с едно бездетно семейство, не изменя факта, че вие чувствувате липсата на свобода.

Разбира се, родителите имат деца не защото желаят да бъдат мъченици, а защото обичат децата и желаят да имат свои собствени. Те обичат децата и затова, защото си спомнят колко много са били обичани от своите родители. Да отглеждат деЦа, да ги наблюдават как растат и стават прекрасни хора, доставя на повечето родители въпреки тежкия труд най-голямото удоволствие в живота. Децата са наши създания, залог за нашето безсмъртие. В сравнение с щастието да видим как от нашите деца израстват достойни хора бледнеят всички други наши житейски постижения.