Другата разлика между административното наказание и ПАМ е правното основание за тяхната реализация. При административното наказание трябва да има виновно извършено административно нарушение и тъкмо като реакция на държавата за това противоправно поведение се налага административната санкция. При ПАМ правното основание е от друго естество – това наистина е правното нарушение, но прилагането и е само във връзка с правното нарушение. Дори когато нарушението е налице, ПАМ се предприема не заради извършеното нарушение, а заради евентуални щети от него, с оглед да бъдат те възстановени. Законодателят използва различни глаголи при двата вида административна принуда. При административното наказание този глагол е налагам , а при ПАМ е прилагам. И в двата случая принуда има, но само при глагола налагам тази принуда има санкционен характер.
Преди всичко административното наказание се налага само заради извършени, в състояние на съответна форма вина, административни нарушения, т.е. при нарушена диспозиция на административноправната норма. Принудителната административна мярка се прилага без оглед на вината, т.е. достатъчна е обективната противоправност, а в определени случаи и това не е нужно. Чрез ПАМ се реализира диспозицията на приложимата правна норма и няма репресия, възмездие или санкция.
Различие има и в процедурата за прилагане на административното наказание и ПАМ. При административното наказание тази процедура е правораздавателна, а при ПАМ е административна- осъществява се административна дейност от принудително естество. Оттук и актът , с който се налага административното наказание е правораздавателен, а актът с който се прилага ПАМ, е административен.
Посочените общи характеристики и различия между ПАМ и административното наказание дават възможност  в практиката да се прилагат кумулативно и двата вида административна принуда. Това е възможно, кагато са налице правните основания деецът да бъде и санкциониран, и да му бъде приложена съответната принудителна административна мярка.
Принудителната административна мярка е вид административна принуда и като такава и е позволено от правото по изключение да нарушава неприкосновеността на личността и на нейните и на юридическите лица и техните поделение права във връзка с правонарушението, най-често административно. ПАМ се прилага с индивидуален или общ ненормативен акт, а по изключение и с наказателно постановление, израз е на административна дейност, а не на правораздаване.
Прилагането на ПАМ против волята на лицето не винаги се свързва със засягане на неговия интерес. Тя е важно средство, както за защита правата и законните интереси на гражданите и други правни субекти, така и на интересите на държавата и обществото.
Административните принудителни мерки се осъществяват от органа по изпълнението. Изпълнителното производство т.е.,принудителното административно изпълнение е самостоятелно производство , различно от това по издаването на индивидуалния или общия административен акт. Страни в изпълнителното производство са взискателят и длъжникът. Взискателят е административен орган, който е издал или е трябвало да издаде административен акт. Взискатели могат да бъдат и частни субекти т.е. граждани и юридически лица, посочени в изпълнителното основание. Длъжникът -това са гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание. Това са типичните страни.Изпълнителното производство започва служебно по инициатива на административен орган, който е издал или е трябвало да издаде административен акт. Изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и събирането на разноските по изпълнението.

Да се позове на него до края на първото заседание.
- АС поражда правомощие (компетентност) на арбитражния съд да разгледа и реши възложения  му спор.
- АС поражда между стрините насрещни права и задължения за сътрудничество при осъществяване на А.