И при възстановителните мерки правното основание е правното нарушение, само че при тях се изисква от нарушението да е последвала някаква вреда – имуществена или от морален характер. Ето защо възстановителната мярка е недопустима, безсмислена при липса на правно нарушение. Предназначението на тази мярка е да отстрани, да възстанови вредните последици от извършеното вече правно [...]

За разлика от превантивната мярка, тук вече има нарушение макар и незавършило. Но този факт е противоправен и не бива да бъде търпян. Компетентните органи би трябвало да вземат незабавно нужните мерки, за да може колкото се може по-бързо да се преустанови по-нататъшното продължаване на нарушението. Правното основание в случая е наличието на правно нарушение [...]

Превантивните принудителни административни мерки са вид принудителни административни мерки. Като такива те имат общите черти на всяка ПАМ, но в същото време притежават и собствена спицифика, а оттам и собствена правна проблематика. Спецификата и е в предназначението и да предотврати извършването на административноправни и други правни нарушения и вредните последици от тях. Този вид ПАМ [...]

Текстът на чл.22 от ЗАНН установяна три вида принудителни административни мерки. Едните от тях са за предотвратяване на административните и другите правни нарушения. Другите са за преустановяване на тези нарушения. Третите са, за да се отстранят евентуално настъпилите вредни последици от извършени до известна степен или докрай административни и други правни нарушения. Критерият на това [...]

Общата нормативна уредба на ПАМ се съдържа в специалния за нях раздел Трети от глава Втора на Закона за административните нарушения и наказания. Той обхваща само два текса на чл. 22 и чл. 23 от закона. Текстът на чл. 22 гласи:”За предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за тяхното предотвратяване и отстраняване на [...]

Принудителната административна мярка /ПАМ/ е вид административна принуда. Другата административна принуда е административното наказание. Като вид административна принуда ПАМ има присъщите характерни белези на административната принуда въобще. В същото врема притежава и специфични белези, които и придават собствен правен облик, различен от този на административното наказание. Принудителната административна мярка по отношение на административната принуда се [...]

Административните актове пораждат права и задължения. Задълженията, които произтичат от административните актове следва да бъдат изпълнени. Характерното и типичното изпълнение е доброволното изпълнение. В този случай адресатът на акта-физическо или юридическо лице по своя инициатива изпълнява възложените задължения.За доброволното изпълнение въздейства в психологически план и предвидената възможност за принудително изпълнение.По този начин адресатът на акта [...]

Отмяна на АР – уредбата е повелителна. Става по исков ред Компетентен е Софийският градски съд.  Иск за унищожаване -тримесечен преклузивен срок. За нищожност – безсрочно. Основания за унищожаемост: -  недееспособност; -  липса на арбитражно споразумение; -  произнасяне по въпроси извън предмета на спора; -  неуведомяване на страната или препятстване да вземе участие; -  съществени [...]

Поправката може да стане по искане па всяка от страните или почин на съда. Когато едната страна иска, трябва да уведоми друга когато съдът предприема поправката – да уведоми и двете страни. Когато съдът действа но свои почин, той трябва да извърши поправката в 60 дневен срок от постановяване па решението. Ако е по искане [...]

Прекратяване на АП -  когато съдът е десезиран: оттегляне на иска, взаимно съгласие, спогодба; –    когато АП е недопустимо: Асъд е некомпетентен (той проверява сам). Постановяване на АР: с мнозинство, писмено, мотивирано, подписано. АС трябва да основе Р на приложимия закон. Може да се постанови Р при уговорени условия -  въз основа спогодба, която [...]

Диспозитивното начало важи с по-голяма сила, отколкото в съдебния процес – тон е конвенционален процес. Принципите за равенство и участие на страните важат и имат повелителен характер – те са предел на договорната свобода. Устността и непосредствеността важат. Участието на прокурор е недопустимо. Публичността е недопустима. АП започва в деня, когато ответникът получи искането за [...]

Между стрините и арбитрите  има особено гражданско (а  не публичноправно) правоотношение. Страните дължат на арбитъра възнаграждение Образуване  на арбитражен съд -  уредбата е диспозитивна. Процедурата по чл. 12 ЗМТА важи, ако страните ме са уговорили друга. Когато Л съд е едноличен, страните по взаимно съгласие избират арбитър. Ако не могат да постигнат съгласие, той се [...]

Допустимост п сключване на АС а)  Допустимостта па АС съвпада с допустимостта на А. Споровете, които могат да бъдат предмет на А са арбитруеми. Такива са: -  само граждански (частноправнн) спорове; – само имуществени спорове (за оценими в пари права); – само за права, които са в разпоредителната власт на техния носител – това са [...]

НУ  за връчване на покана: Молителят я представя в три еднообразни, подписани от него екземпляра. Нотариусът отбелязва вьрху всеки от тях, че с връчил поканата па опр. дата. Едни екземпляр се връща на молителя, а другият се подрежда в нарочна книга. Доказва, че: а) опр. лице е направило оир. гражд. изявление; б)  това изявление е [...]

Същност на АС – АС е договор за А. С него страните възлагат на А определен възникнал или евентуален спор между тях относно определено частноправно имуществено отношение, което може да бъде предмет на А АС е източник на правораздавателиото правомощие на арбитрите и на силата на арбитражното решение. -  АС е процесуален договор. То трябва [...]

Видове арбитраж: -  Според устройството: а)  постоянни арбитражни институции б) А ад хок (инцидентен А) -  Според местожителството или седалището на страните: а)  международен – поне едната страна има местожителство или седалище извън България; б)  вътрешен (местен) – и двете страни – в Българияя; -  Според предмета на спора: а) А по правни спорове; б)  [...]

Правна уредба – Закон за международния търговски арбитраж (ЗМТА). I. Същност на арбитража (А) 1.   А е недържавно, доброволно и затова договорно, частно правораздаване. Арбитражното производство (АП) е несъдебен исков процес, основан на договор за А. А е връхна проява на диспознтивното начало в ГПс. 2. А трябва да бъде допуснат от правопорядъка на държавата, [...]

Правни последици на вписванията(В): 1.  Оповестително действие (чл.493, ал.1): вписаното обстоятелство се счита за известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването. 2.  Доказателствено действие: формална доказ. сила за вписаните обстоятелства, важаща спрямо всички. Може да се доказва обратното. Добросъвестните трети лица могат да се позовават на   в своите отношения с лицето, до което [...]

РП важи за вписвания (В), отнасящи се до ЮЛ и еднолични търговци (ЕТ) – когато НА изисква това. На практика най-важното приложно поле па РП е търговският регистър. РП е охранително. Компетентен е окръжният съд по седалището на лицето. На В подлежат разл. обстоятелства, когато НА изисква това. Началното В се отнася до образуването на [...]