Христовият предтеча Йоан, син на Захарий и Елисавета, последният от ветхозаветните пророци, пръв нарекъл Иисус Христос „Месия“ и посочил на приближаващото се Негово царство, но сам не влязъл в него. Затова за него Иисус Христос казал: „Между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям [...]

След като архиепископ Йосиф пристигнал в Плиска с необходимото число свещеници, изпратени от патриарх Игнатий, княз Борис пристъпил към разрешаване на въпроса за отстраняването на латинското духовенство от България. В продължение на повече от тригодишното си властвуване над Българската православна църква папата напълнил страната ни с латински свещеници, чийто духовен началник бил епископ Гримоалд. За [...]

Вечният живот, истинската История ще проявят и истинската природа на човека. Човекът на бъдещето, доскоро раздвоен на безкраен и краен ипостаз – безсмъртие на душата и смъртност на плътта – и както изглеждаше от предисорията, осъден да носи този кръст и да бъде разпънат на него во веки веков, сега открива, че е същество безкрайно. [...]

Струва ни се, че са излишни специални доказателства за безсмъртието на душата в нашата книга: цялото светоучение е в Последния Завет, от началото до края и е пълно, подробно и ако можем да се изразим така, то е концептуално обоснование за безсмъртието на духовната тъкан. Наистина, ако има Неесен Отец, т.е. Духовно Начало на Мирозданието, [...]

Победата над смъртта и вечен живот е велика цел и стародавна мечта на човечеството. И това е понятно: наистина ако на човечеството се отдаде да преодолее в своя живот всички трудности, препятствия, проблеми и да достигне така да се каже абсолютно щастие, за него ще остане още един враг, който е непреодолим и безпощаден. В [...]

Както две хиляди години назад край кедрите ливански, така в дните наши край кедрите сибирски; както в миналите дни в области Синайски, така днес в области Саянски; както в онези времеа във водите Тибериадски, така днес във водите Тиберкулски, отново сред нас, на Земята, е – Синът Човешки. Възпитател и Спасител на човечеството би могъл [...]

Колкото по-близо е новият век, ознаменуващ началото на третото хилядолетие, толкова повече са основнията за безпокойство. Глобалният кризис, приемайки все по-нови форми, се разраства като снежна лавина. Към проблемите на ядреното въоръжаване и продоволствения проблем в края на ХХ столетие се добавя и назряващата компютърна катастрофа, и крахът на финансовата система на редица страни, а [...]

“Вие векове се стремяхте да възнесете името свое до Небесата, но само лицето си в оборска тор и кал топяхте. И ето Часът дойде! Часът на познанието на многото свои грешки.” Висарион Стремежът на хората по един или друг начин да се установи господство над природата било изначално противоестествено. Човешката същност е духовна, а това [...]

Как е могло да възникне царството на силата, след като на човека е била дадена душа от Небесния Отец? Защо в историята на човешкото общество култът на силата пребладавал над духовността, дотолкова че човечеството още и досега не се е измъкнало от своите предисторически фази? Отговаряйки на тези въпроси в обобщена форма, може да се [...]

Предначертаното от Небесния Отец е подарило на човечеството големи възможности. Но осъществиха ли се тези възможности в действителност? Съвпада ли божественото предначертание с човешкото изпълнение в реалната история? Все още не – това може да го твърдим предварително. И нещата не са само в това, че в осъществяването на предначертаното може да се намесва невярно [...]

Каквито и различни учения да разглеждаме – езотерични доктрини, философски системи и научни теории, навсякъде се вижда незадоволителността на отговорите, коио те дават на въпроса за битието на човека в света и безизходицата на предлаганите от тях пътища на човешкото развитие. Тези мисловни конструкции в болшинството си винаги се основават на това, че за съставни [...]

Сега, когато благодарение на Последния Завет изяснихме същността на човека и уникалността на негоото място в мирозданието, за нас става ясно и човешкото предопределение. Смисълът на човешкото битие на Земята и във Вселената е в развитието и разпространяването на духовното начало. На това ще посветим още много страници на нашата книга и искаме да вярваме, [...]

В оскъдната ни българска евангелска книжнина темата за Бога заема, относително казано, едно достойно място. Макар и с отминала давност и изпъстрена с трудно разбираеми вече чуждици, книгата на покойния п-р Ламбри Мишков „Философия на вярата“ (1947) може да се счита като пръв (в хронологическо и качествено отношение) опит да се разгледа в съвременен аспект [...]

На днешния ден през 870-та година е създадена българската православна църква. Един от нейните последователи е отец Константин от Казанлък, предаде кореспондентът на БГНЕС в града. Според отец Константин най-важната роля на църквата е да даде на хората модела на поведение. Историята на отец Константин е достойна за сценарий на филм. По професия художник, като [...]

Главата на Германската протестантска църква Маргот Кесман съобщи, че подава оставка, която влиза в сила незабавно, след като беше заловена да шофира в пияно състояние. „Миналата събота допуснах огромна грешка“, заяви Кесман на предавана по телевизията пресконференция. „Сърцето ми ясно ми казва, че не мога да остана на поста си с достатъчен авторитет…Така че незабавно [...]

Втория съществен въпрос на Аристотеловата метафизика е този за отношението между частното и общото. Ние видяхме, че според Платон  реално съществуваха само идеите общото, докато единичните веществени предмети са само сянка и мираж. Според някои от едностранчивите сократици като Антистен, обратно съществува реално само единичното, конкретното-съществуват отделни коне, отделни рози, отделни столове, но не съществува [...]

За Аристотел, както беше и за Платон, философията обхваща всички науки, тъй като дотогава те са съществували само в зачатъчно състояние, съвсем недиференцирани, необособени една от друга. Така че „философия“ означава тогава „наука“. Никой не е допринесъл повече от Аристотел за по-нататъшното обособяване и самостойно развитие на науките. Защото той очерта специфичния предмет и методите [...]

Аристотел е баща-създател на логиката. Именно защото я смята /organon/-оръдие, способие, наръчник. За всяко научно занимание, той казва, че само предварителното и познаване може да бъде полезно, защото само след като е усвоена аналитиката, може да се премине към същинската философия, не обаче обратното-„след като е започнато философствуването, да се лутаме за елементарното“. Схващайки така [...]

Философията на Платон е все още непълно примирение между хераклитизма и парменидизма на древната философия. Все още имаме преобладаване на елеатското учение за битието, макар че светът на материята и явленията не се отнася вече към небитието, както при Парменид. Гениалната синтеза на всички дотогавашни течения в едно хармонично творческо единство се извършва обаче едва [...]