Платон признавал съществуването на един върховен Бог, като го отъждествявал с идеята за доброто, по-високо от която нищо не може да съществува, тъй като тя сама стои над всяко битие, служи за последна причина и първоначално на всичко съществуващо и не се обуславя от някаква друга по-важна идея или начало. Но какво представлява това самобитно [...]

1.Щом идеите и материята са напълно противоположни, тогава се поставя въпросът, как са могли те да се съчетаят, как могат едно на друго да си влияят? На този въпрос Платон отговаря /в диалога „Тимей“/ със своето учение за световната душа, което е едновременно и учение за Бога. Според Платон дуализмът между идеите и материята не [...]

Основно учение на Платон, както видяхме, е делението на действителността на два свята: свят на вечните, неизменни,  неосезаеми, а само мислими духовни идеи и само свят на временните, пространствени, постоянно произлизащи и изчезващи, следователно преходни, изменчиви, сетивно възприемани, конкретни неща. Конкретните неща получават своето начало, своята цел и своята същност, както видяхме от идеите. Трябва [...]

Непосредствено свързано с учението за идеите, е учението за душата. Според Платон, човешките души са създадени от твореца Демиург, лично, докато човешките тела са създадени от други второстепенни богове. Числото на душите е еднакво с числото на звездите. Те първоначално са били безплътни в царството на идеите, после са били изпратени да се въплътят в [...]

Както видяхме, според Платон съществуват два вида действителност-една изменчива, сетивна, преходна, неистинска и една неизменна, несетивна, непреходна, истинска, духовна. Едната сетивно възприемаме, другата мислим. За едната имаме конкретни представи, за другата имаме общи неизменни понятия. Едната е съставена от конкретни отделни неща, другата е съставена от идеи. Учението за идеите е централно у Платон. Той [...]

1.Както метода на Сократ, така и методата на Платон е диалектически. Думата диалектика има обикновено: а/значение на изкуство да се разкрива истината чрез сблъскване на противоположни схващания при спор между две или повече лица; б/днешното значение на думата диалектика, каквато тя има при марксизма е: диалектически метод за познание на природата, който разглежда явленията в [...]

Учението на Платон не е изложено систематично по предмети. Всички негови съчинения поставят най-различни проблеми и много често твърденията в едно съчинение по даден проблем не се съгласуват с твърденията в другите съчинения по този въпрос. Въпреки това, учението му е цялостно, завършено и всеобхватно: обхваща проблемите за Бога, за външния свят и за вътрешния [...]

Ако Бог се саморазкрива на хората-например в сиянието и светлината на вътрешно озарение-при което те получават ново виждане за света или изключително по своята същност знание, както и мистично призвание, това е свързано с такова всеобхватно духовно прераждане и претворяване, че за човека повече няма място за никакво съмнение, че Бог наистина съществува. /Като илюстрация [...]

Най-хубавата характеристика за личността на Платон ни дават неговите съчинения, които благодарение на дълговременното им използване и умножение, преписвани в Академията, са достигнали до нас в своята пълнота. Те представляват високо-художествени произведения. Всички, освен „Апология на Сократ”, са написани под форма на драматичен разговор между две или повече лица, затова и носят името „диалози”. Те [...]

1.Живот и дейност на Платон. Учението на Сократ намери истински дълбок и верен продължител в лицето на Платон, който е един от най-великите философи на всички времена. И дори да не се съгласим с възторженото изказване на Емерсон, че „Платон е философията и философията е Платон”, ние пак трябва да признаем, че няма друг, който [...]

Като термин „Богословието“ води произхода си от древногръцката философия, от сократовия ученик Платон и изразява в тогавашното критично, религиозно-философско миселене пътя от мита към Логоса – пътя към разкриване истината на Божественото / Ср. Платон, Държавата, С. ,1981, с. 82 – Ср./. Аристотел я определя като теология, респ. Като „ със значение на философско-метафизическо разглеждане [...]

Главен предмет на Сократовите изследвания е човешката дейност. Като има предвид несъгласията на натурфилософите и незадоволителните резултати, до които те дошли, той отхвърля натурфилософското умозрение, като безнадеждно и счита само етическото изследване по силите на човешката познавателна способност и единствено ценно за човека. Ръководната мисъл в неговата етика е свеждането на добродетелта до знание. Сократ [...]

Сократ не е оставил съчинения. Неговото учение ни е известно от трудовете на Платон и Ксенофонт. Понеже Платон влага в устата на учителя си и своите възгледи, а Ксенофонт не е притежавал философски способности, и мнозина историци се съмняват дали е предал точния смисъл на Сократовото учение, то учението на Сократ и неговият философски образ [...]

Сократ е роден 469 г. пр. Р. Хр. от небогати атински граждани. Неговият баща Софрониск бил ваятел, а майка му Фенарета била акушерка. В юношеската си възраст Сократ изучавал изкуството на баща си, но заедно с това усвоил всички познания, които биха могли да получат младежите в Атина. Запознал се със софистите и техните похвати [...]

Сред дохристиянския свят едва ли ще се намери толкова обаятелна и така своеобразна личност като древногръцкия философ Сократ /470-399 г. пр. Р. Хр./. Много от неговите съвременници са се питали: Какво желае и търси той? Защо внася безпокойство сред хората около него и събужда в тях тревога и размисъл? Защо ги кара да преразглеждат своите [...]

След гръко-персийските войни в древна Гърция настъпва период на политически, културен и стопански разцвет. Демократизират се управлението и образованието, тъй като се признават еднакви права на всички свободни граждани /не и на робите/. В такива периоди няма почва за дълбоки философски изследвания, тъй като охолният живот води към повърхност. Вместо това започва изучаването на практическите [...]

Роден в Абдера на Тракиското крайбрежие. Предприемал пътешествия в Гърция, Египет, Вавилон. Бил естествоизпитател и познавач на учението на доста стари и съвременни нему философи. Умрял към 360 година. От него са запазени откъси от съчинения. Основател е на атомистичната школа /Левкин/. 1.Според Цицерон атомистите не са учили, че атомите падат „надолу”, а са учили, [...]

Вторият опит за примиряването на учението на елеатците с учението на Хераклит се извършва от Анаксагор. Анаксагор е роден около 500 г. в Малоазиатското градче Клазомена, близо до Смирна, като син на Хегесибул или Евбул и произлизал от знатен и богат род. Около 20 годишен, когато започва съперничеството и войната между гърци и перси, той [...]

От досега разгледаните философски системи ние виждаме, че пробудената философска мисъл се поляризира. Парменид и изобщо елеатците учат, че има битие и пребъдване, има неизменност и единство на битието, а Хераклит счита, обратното-че има вечно произлизане и преминаване, вечно множество и изменение, процес. В единия случай множествеността и изменението се обявяват за илюзия, в другия [...]