svyat.com
Свят.ком – полезно, здраве, забавни и научни публикации
Царството на душата.Новият човек,новата земя,новите небеса.

Вечният живот, истинската История ще проявят и истинската природа на човека. Човекът на бъдещето, доскоро раздвоен на безкраен и краен ипостаз – безсмъртие на душата и смъртност на плътта – и както изглеждаше от предисорията, осъден да носи този кръст и да бъде разпънат на него во веки веков, сега открива, че е същество безкрайно. И душата му вече няма да се изплъзва от тялото…

Read More

„Възкресяване на мъртвите“

Струва ни се, че са излишни специални доказателства за безсмъртието на душата в нашата книга: цялото светоучение е в Последния Завет, от началото до края и е пълно, подробно и ако можем да се изразим така, то е концептуално обоснование за безсмъртието на духовната тъкан.
Наистина, ако има Неесен Отец, т.е. Духовно Начало на Мирозданието, то съществува и безсмъртие на душата. Ако душата не е грубоматериална…

Read More

Човекът по пътя на вечността.Да се победи смъртта?

Победата над смъртта и вечен живот е велика цел и стародавна мечта на човечеството. И това е понятно: наистина ако на човечеството се отдаде да преодолее в своя живот всички трудности, препятствия, проблеми и да достигне така да се каже абсолютно щастие, за него ще остане още един враг, който е непреодолим и безпощаден. В миг и до основи се разрушава всякакво човешко благоденствие. Ако…

Read More

Спасителят

Както две хиляди години назад
край кедрите ливански, така в дните наши
край кедрите сибирски; както в миналите дни
в области Синайски, така днес
в области Саянски; както в онези времеа
във водите Тибериадски, така днес
във водите Тиберкулски, отново сред нас,
на Земята, е – Синът Човешки.

Възпитател и Спасител на човечеството би могъл да бъде само онзи, който обективно обладава за всички хора неоспорим авторитет. Разбира се, без нашите собствени усилия…

Read More

„Последните времена“ и търсенето на спасиние

Колкото по-близо е новият век, ознаменуващ началото на третото хилядолетие, толкова повече са основнията за безпокойство.
Глобалният кризис, приемайки все по-нови форми, се разраства като снежна лавина. Към проблемите на ядреното въоръжаване и продоволствения проблем в края на ХХ столетие се добавя и назряващата компютърна катастрофа, и крахът на финансовата система на редица страни, а също политическите катаклизми (най-големият от тях е разпадът на СССР), проблемът…

Read More

Културните епохи по стълбицата,водеща надолу

“Вие векове се стремяхте да възнесете
името свое до Небесата,
но само лицето си в оборска тор и кал топяхте.
И ето Часът дойде!
Часът на познанието на многото свои грешки.”
Висарион

Стремежът на хората по един или друг начин да се установи господство над природата било изначално противоестествено. Човешката същност е духовна, а това означава, че човек от самото свое възникване е вече над-природен и следователно да се възнася над…

Read More

Първородният грях или семейството на глобалния егоизъм

Как е могло да възникне царството на силата, след като на човека е била дадена душа от Небесния Отец? Защо в историята на човешкото общество култът на силата пребладавал над духовността, дотолкова че човечеството още и досега не се е измъкнало от своите предисторически фази?
Отговаряйки на тези въпроси в обобщена форма, може да се твърди следното. Първо, както вече се отбеляза по-горе, предначертаният Път на…

Read More

Сваляне на предисторията.Периодизацията на есторическият процес.

Предначертаното от Небесния Отец е подарило на човечеството големи възможности. Но осъществиха ли се тези възможности в действителност? Съвпада ли божественото предначертание с човешкото изпълнение в реалната история?
Все още не – това може да го твърдим предварително. И нещата не са само в това, че в осъществяването на предначертаното може да се намесва невярно изтълкуваната от хората свобода, но и в това, че развиващият се…

Read More

Духовността-истинският смисъл

Каквито и различни учения да разглеждаме – езотерични доктрини, философски системи и научни теории, навсякъде се вижда незадоволителността на отговорите, коио те дават на въпроса за битието на човека в света и безизходицата на предлаганите от тях пътища на човешкото развитие. Тези мисловни конструкции в болшинството си винаги се основават на това, че за съставни части на мирозданието служат само материята (плътта) и разумът (съзнанието).
Но…

Read More

Предопределението на човека.Проблемът на пътя

Сега, когато благодарение на Последния Завет изяснихме същността на човека и уникалността на негоото място в мирозданието, за нас става ясно и човешкото предопределение. Смисълът на човешкото битие на Земята и във Вселената е в развитието и разпространяването на духовното начало. На това ще посветим още много страници на нашата книга и искаме да вярваме, че читателят заедно с нас ще види истинския Път като…

Read More

Общо и частно

Втория съществен въпрос на Аристотеловата метафизика е този за отношението между частното и общото. Ние видяхме, че според Платон  реално съществуваха само идеите общото, докато единичните веществени предмети са само сянка и мираж. Според някои от

едностранчивите сократици като Антистен, обратно съществува реално само единичното, конкретното-съществуват отделни коне, отделни рози, отделни столове, но не съществува нищо общо-никаква обща конност, обща розност, столовност и прочие….

Read More

Метафизика

За Аристотел, както беше и за Платон, философията обхваща всички науки, тъй като дотогава те са съществували само в зачатъчно състояние, съвсем недиференцирани, необособени една от друга. Така че „философия“ означава тогава „наука“. Никой не е допринесъл повече от Аристотел за по-нататъшното обособяване и самостойно развитие на науките. Защото той очерта специфичния предмет и методите на научните отдели, като сам ги въоръжи с огромен фактически,…

Read More

Логиката на Аристотел

Аристотел е баща-създател на логиката. Именно защото я смята /organon/-оръдие, способие, наръчник. За всяко научно занимание, той казва, че само предварителното и познаване може да бъде полезно, защото само след като е усвоена аналитиката, може да се премине към същинската философия, не обаче обратното-„след като е започнато философствуването, да се лутаме за елементарното“. Схващайки така значението и, Аристотел влага своя гений да я изучи и…

Read More

Общ характер на Аристотеловата философия

Философията на Платон е все още непълно примирение между хераклитизма и парменидизма на древната философия. Все още имаме преобладаване на елеатското учение за битието, макар че светът на материята и явленията не се отнася вече към небитието, както при Парменид. Гениалната синтеза на всички дотогавашни течения в едно хармонично творческо единство се извършва обаче едва от Аристотел.

Основното, което Аристотел прокарва в своята философия е реалното…

Read More

Аристотел- “Метафизика”

Метафизика І. Alpha-sophia – учение и наука за естественото влечение на човека към знанието. Преглед от Талес да Платон.

Метафизика  ІІ. Alpha Elatton – кратко въведение  сега се нарича „изследване на истината“.

Метафизика ІІІ. Beta – формулира 14 апарии, чиято задача е поставена пред „търсещата наука“.

Метафизика ІV.   Gamma  – определя метафизиката като наука за съществуването / съществуващото като съществуващо/. Също такa…

Read More

Аристотел /384-322г. Пр. Хр./Съчинения

Съчиненията на Аристотел са две категории: диалози и научни, учебни съчинения. По подобие на Платон, Аристотел е писал диалози,

които по-късно Цицерон нарича образцови по елегантност на стила и златни по съдържание.

Те са били предназначени за широка публика. При него обаче, диалогичната форма не представлява поетично произведение, както при Платон, а това е строго методично научно разгъване и проследяване на проблемите, при…

Read More

Аристотел /384-322г. Пр. Хр./Живот и дейност

Гениален продължител на делото на Платон и систематизатор за цялата древна гръцка философия се явява Аристотел.

За живота на Аристотел ни дават сведения Диоген Лаертски и Дионисий Каликарнаски, които имат за първоначалник хрониста Аполодор / от ІІ. в.пр. Хр /.

Аристотел е роден в Стагира /на Халкедонския полуостров/ през 384 година-същата година, през която се родил и Демостен, с когото и

умрял…

Read More

Обща етика/политика/

Платон счита индивидуалната етика едностранчива и недостатъчна: тя се допълва и завършва в социалната. Основните въпроси за благоденствието на човека, за висшата му цел, за добродетелта и справедливостта се разрешават само в обществото. „Справедливостта“ обхваща всички нормални, правилни обществени отношение и следователно преминава в политика. Платон именно определя политиката като „изкуство и умение да се уреждат справедливо обществените човешки отношения“.

Платон вижда всички недостатъци на съществуващите…

Read More

Етика на Платон

Цялото учение на Платон носи етичен характер. В етиката му има две понякога противоборстващи по между си, а понякога хармонично съчетани схващания: евдемонистично и аскетично.

а/Първото, евдемонистичното схващане отъждествява полезното и доброто с приятното: добро е, което ми е приятно. Това схващане се прокарва в „Протагор“.

б/Второто схващане, изложено в „Горгий“ е аскетично. Според него съществува един общ, вечен идеал за доброто, на който следва да се подчинят всички…

Read More