Втория съществен въпрос на Аристотеловата метафизика е този за отношението между частното и общото. Ние видяхме, че според Платон  реално съществуваха само идеите общото, докато единичните веществени предмети са само сянка и мираж. Според някои от
едностранчивите сократици като Антистен, обратно съществува реално само единичното, конкретното-съществуват отделни коне, отделни рози, отделни столове, но не съществува нищо [...]

За Аристотел, както беше и за Платон, философията обхваща всички науки, тъй като дотогава те са съществували само в зачатъчно състояние, съвсем недиференцирани, необособени една от друга. Така че „философия“ означава тогава „наука“. Никой не е допринесъл повече от Аристотел за по-нататъшното обособяване и самостойно развитие на науките. Защото той очерта специфичния предмет и методите [...]

Аристотел е баща-създател на логиката. Именно защото я смята /organon/-оръдие, способие, наръчник. За всяко научно занимание, той казва, че само предварителното и познаване може да бъде полезно, защото само след като е усвоена аналитиката, може да се премине към същинската философия, не обаче обратното-„след като е започнато философствуването, да се лутаме за елементарното“. Схващайки така [...]

Философията на Платон е все още непълно примирение между хераклитизма и парменидизма на древната философия. Все още имаме преобладаване на елеатското учение за битието, макар че светът на материята и явленията не се отнася вече към небитието, както при Парменид. Гениалната синтеза на всички дотогавашни течения в едно хармонично творческо единство се извършва обаче едва [...]

Метафизика І. Alpha-sophia – учение и наука за естественото влечение на човека към знанието. Преглед от Талес да Платон.
Метафизика  ІІ. Alpha Elatton – кратко въведение  сега се нарича „изследване на истината“.
Метафизика ІІІ. Beta – формулира 14 апарии, чиято задача е поставена пред „търсещата наука“.
Метафизика ІV.   Gamma  – определя метафизиката като наука за съществуването / съществуващото [...]

Съчиненията на Аристотел са две категории: диалози и научни, учебни съчинения. По подобие на Платон, Аристотел е писал диалози,
които по-късно Цицерон нарича образцови по елегантност на стила и златни по съдържание.
Те са били предназначени за широка публика. При него обаче, диалогичната форма не представлява поетично произведение, както при Платон, а това е строго методично научно [...]

Гениален продължител на делото на Платон и систематизатор за цялата древна гръцка философия се явява Аристотел.
За живота на Аристотел ни дават сведения Диоген Лаертски и Дионисий Каликарнаски, които имат за първоначалник хрониста Аполодор / от ІІ. в.пр. Хр /.
Аристотел е роден в Стагира /на Халкедонския полуостров/ през 384 година-същата година, през която се родил и [...]

Платон счита индивидуалната етика едностранчива и недостатъчна: тя се допълва и завършва в социалната. Основните въпроси за благоденствието на човека, за висшата му цел, за добродетелта и справедливостта се разрешават само в обществото. „Справедливостта“ обхваща всички нормални, правилни обществени отношение и следователно преминава в политика. Платон именно определя политиката като „изкуство и умение да се [...]

Цялото учение на Платон носи етичен характер. В етиката му има две понякога противоборстващи по между си, а понякога хармонично съчетани схващания: евдемонистично и аскетично.
а/Първото, евдемонистичното схващане отъждествява полезното и доброто с приятното: добро е, което ми е приятно. Това схващане се прокарва в „Протагор“.
б/Второто схващане, изложено в „Горгий“ е аскетично. Според него съществува един [...]

Платон признавал съществуването на един върховен Бог, като го отъждествявал с идеята за доброто, по-високо от която нищо не може да съществува, тъй като тя сама стои над всяко битие, служи за последна причина и първоначално на всичко съществуващо и не се обуславя от някаква друга по-важна идея или начало.
Но какво представлява това самобитно добро? [...]

1.Щом идеите и материята са напълно противоположни, тогава се поставя въпросът, как са могли те да се съчетаят, как могат едно на друго да си влияят?
На този въпрос Платон отговаря /в диалога „Тимей“/ със своето учение за световната душа, което е едновременно и учение за Бога.
Според Платон дуализмът между идеите и материята не е абсолютен. [...]

Основно учение на Платон, както видяхме, е делението на действителността на два свята: свят на вечните, неизменни,  неосезаеми, а само мислими духовни идеи и само свят на временните, пространствени, постоянно произлизащи и изчезващи, следователно преходни, изменчиви, сетивно възприемани, конкретни неща. Конкретните неща получават своето начало, своята цел и своята същност, както видяхме от идеите. Трябва [...]

Непосредствено свързано с учението за идеите, е учението за душата.
Според Платон, човешките души са създадени от твореца Демиург, лично, докато човешките тела са създадени от други второстепенни богове. Числото на душите е еднакво с числото на звездите. Те първоначално са били безплътни в царството на идеите, после са били изпратени да се въплътят в човешките [...]

Както видяхме, според Платон съществуват два вида действителност-една изменчива, сетивна, преходна, неистинска и една неизменна, несетивна, непреходна, истинска, духовна. Едната сетивно
възприемаме, другата мислим. За едната имаме конкретни представи, за другата имаме общи неизменни понятия. Едната е съставена от конкретни отделни неща, другата е съставена от идеи.
Учението за идеите е централно у Платон. Той въвежда и [...]

1.Както метода на Сократ, така и методата на Платон е диалектически. Думата диалектика има обикновено:
а/значение на изкуство да се разкрива истината чрез сблъскване на противоположни схващания при спор между две или повече лица;
б/днешното значение на думата диалектика, каквато тя има при марксизма е: диалектически метод за познание на природата, който разглежда явленията в природата като [...]

Учението на Платон не е изложено систематично по предмети. Всички негови съчинения поставят най-различни проблеми и много често твърденията в едно съчинение по даден проблем не се съгласуват с твърденията в другите съчинения по този въпрос. Въпреки това, учението му е цялостно, завършено и всеобхватно: обхваща проблемите за Бога, за външния свят и за вътрешния [...]

Ако Бог се саморазкрива на хората-например в сиянието и светлината на вътрешно озарение-при което те получават ново виждане за света или изключително по своята същност знание, както и мистично призвание, това е свързано с такова всеобхватно духовно прераждане и претворяване, че за човека повече няма място за никакво съмнение, че Бог наистина съществува. /Като илюстрация [...]

Най-хубавата характеристика за личността на Платон ни дават неговите съчинения, които благодарение на дълговременното им използване и умножение, преписвани в Академията, са достигнали до нас в своята пълнота. Те представляват високо-художествени произведения. Всички, освен „Апология на Сократ”, са написани под форма на драматичен разговор между две или повече лица, затова и носят името „диалози”. [...]

1.Живот и дейност на Платон.
Учението на Сократ намери истински дълбок и верен продължител в лицето на Платон, който е един от най-великите философи на всички времена. И дори да не се съгласим с възторженото изказване на Емерсон, че „Платон е философията и философията е Платон”, ние пак трябва да признаем, че няма друг, който да [...]