svyat.com
Свят.ком – полезно, здраве, забавни и научни публикации
Галерия за чуждестранно изкуство

Галерията за чуждестранно изкуство е построена на мястото на бившата държавна печатница (Прошекова), разрушена при бомбардировките през 1943 г. През 1980 г по проект на големия български архитект Н. Николов след изграждането на галерията за чуждестранно изкуство, най-после се затваря северната рамка на площад “Александър Невски”, което допринася за по-доброто възприемане на площадното пространство. Оттогава галерията е едно от…

Read More

Национална художествена галерия

Сградата на националната художествена галерия се намира на мястото на бившия конак на румелийското бейлербейство. Веднага след Освобождението 1878 г. започва неговото преустройство като разширенията на сградата целят създаването на представителен княжески дворец, изграден по най-добрите образци на европейската архитектура. По проектите работят архитектите Фр. Грюнангер и Румпелмайер. След 1944 г. сградата на двореца се ползва като национална художествена галерия…

Read More

Софийска художествена галерия

На 22 октомври 1928 г. с разпоредба на Столичния общински кмет ген. Владимир Вазов се създава музей с три отдела: музей, библиотека и архив. Обособяването на картинна галерия е част от дейността на музея. През 1948 г. част от фонда на галерията е прехвърлен в новообразуваната Национална художествена галерия. Като самостоятелна институция СГХГ се обособява през 1952 г. През 1973 г….

Read More

Сградата на БАН

Сграда на БАН е строена през 1926 г. по проект на архитектите Овчаров и Йорданов. Първоначално тя се ползва от Министерството на външните работи. Сградата има първостепенно градоустройствено местоположение като формира северната рамка на площад “Народно събрание“. Главния вход към площада е акцентиран от скулптурна група със символите на науката и изкуството, създадена от скулптура Шиваров. Сградата на БАН е …

Read More

Сградата на народното събрание

Сградата на Народното събрание е строена на три етапа. Първоначалният проект от 1884 г. принадлежи на архитект К. Йованович. Сградата е тържествено осветена на 25 ноември 1884 в присъствието на княз Батемберг, патриарх Климент и Министър председателя Стамболов. По-късно през 1896-1899 г. арх. Й. Миланов построява двуетажното северно крило, а през 1925 г. арх. П. Койчев започва изграждането на…

Read More

Българска народна банка

Сградата на БНБ е построена в периода 1934 – 1939 г. по проект на архитектите Ив. Васильов и Д. Цолов. Счита се за един от шедьоврите на българския модернизъм и едно от най-сполучливите решение на съседство между два исторически периода – средновековната Буюк джамия (сега комплекса на Археологическия музей) и съвременната архитектура. В интериора банката е богата на архитектурно-художествен синтез…

Read More

Борисова градина

Борисовата градина е един от трите резервата на територията на София. Тя е паметник на градинското и парково изкуство от национално значение. Най-значителното събитие през годините след Освобождението на България в областта на градинската дейност се счита създаването на сегашната Княз-Борисова градина. През 1882 г. столичния кмет Иван Хаджиенов довежда от Букурещ швейцарския градинар Даниел Неф. През пролетта на …

Read More

Докторска градина и паметник

Докторският паметник е издигнат в памет на загиналите медицински чинове, участвали в Руско-турската освободителна война (1877-1878) година. Строен е през 1882 –1884 година от италианския майстор Фарабоско, по проект на арх. Томашек. . По четирите страни на паметника са изписани имената на селищата, където са водени най-големите сражения. Западната страна е отредена на Плевен, източната – на Пловдив, северната…

Read More

Катедрален храм „Св. Александър Невски”

Храм-паметник “Александър Невски” е строен в периода 1904 –1912г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Решение за неговото изграждане е взето от Народното събрание във Велико Търново през 1879 г. като знак на признателност към руските освободители. Храмът е осветен чак през 1924 г. По неговото изграждане участват изтъкнати български и руски архитекти П. Момчилов, Ю. Младенов, Я….

Read More

Управление на демократичните сили

Драматичните събития от края на 1996 и първите седмици на 1997 г., представени по-горе, в общи линии имат всъщност свои много по-дълбоки политически, икономически и финансови причини. Макар, че това се отнася и за други крупни събития в новата ни история, поради своята актуалност, горният прецедент заслужава да бъде разгледан по-отблизо. Доколкото това е възможно при достъпните засега документи.

Вярно е, че както на 10…

Read More

Посттолитарна България

В основата на „метаморфозата“ от 10 ноември и последвалите я събития без съмнение стояха Петър Младенов и Андрей Луканов – двамата най-интелигентни и съобразителни членове на партийната върхушка. Останалата „гласуваща бройка“ в ръководството на партията просто вървеше по инерция, тъй като разбираше, че друга възможност няма. Именно отправеното на 23. X. 1989 г. писмо на Петър Младенов до ЦК на БКП в разгара на провеждания в…

Read More

Развитие на комунистическата диктатура

В Ялтенското споразумение трите велики сили „тържествено декларират“, че ще съдействат за формирането в бившите сателитни на Германия държави на широко представителни правителства и ще улеснят свободни парламентарни избори в тях.

Приключването на войната обаче дава нови възможности за попълзновенията на комунистическата партия към пълното узурпиране на властта чрез т.нар. „Отечествен фронт“.

От своя страна досегашните сателити във „Фронта“ -част от земеделците (начело…

Read More

Втората световна война

На 15 октомври 1939 г., в разгара на германското настъпление в Полша, правителството на Кьосеиванов обяви твърд неутралитет на България.
По-малко от три седмици след нахлуването на германските войски в Полша Червената армия нападна съпротивляващата се на живот и смърт страна в гръб, от изток, и заграбвайки източната половина на Полша, фактически си я подели с Германия, приключвайки полското държавно съществуване.
Именно сега бившите партньори в „Демократическото…

Read More

Между две световни войни

Непосредствено след сключване на Солунското примирие от 29. IX 1918 г. и след възкачването на престола на младия цар Борис III, министър председателят Малинов присъединява към кабинета по един представител на народняците, широките социалисти и земеделците.
В политическия живот т.нар. „национални партии“ -либералната, двете народнолиберални и младолибералната, фактически слизат от политическата сцена, а техните лидери, които се бяха опитали със силата на оръжието да осъществят националното…

Read More

Първата световна война

Правителството на д-р Стоян Данев е заменено още по време на Междусъюзническата война (на 4 юли 1913 г.) с правителството на т.нар. „патриотична концентрация“. То е съставено от народнолиберали, либерали и младолибера-ли (радослависти, генадиевисти и тончевисти). Правителството поема управлението в изключително критичен момент и се надява, че ще привлече активна намеса на Австро-Ун-гария а чрез нея и на Германия (колко наивни сме понякога!) и,’уповавайки се…

Read More

Балканският съюз и балканските войни

Осъществил заедно с правителството на Александър Малинов и народа си втората голяма стъпка за заличаване пречещите за единството и просперитета на България клаузи на Берлинския договор, цар Фердинанд замисля пристъпването към трета съдбоносна стъпка -присъединяването към отечеството на останалите под робство Тракия и Македония.
Двете първи стъпки – Съединението и обявяване на независимостта са постигнати практически без чужда помощ. България разчита в тези случаи само на…

Read More

Обявяване на независимостта

Княз Фердинанд за разлика от своя предшественик Александър I Батенберг влиза в държавния живот на България предпазливо и внимателно. Основна причина за това е не само фактът, че изпълнителната власт се намира в ръцете на един показал само в няколко месеца превъзходни управленчески качества държавник – Стефан Стамболов, но и поради вродената съобразителност на новия владетел. Роля играе тук и обстоятелството, че докато княз Александър встъпва…

Read More

В. Сидеров: Новини на турски по национална телевизия е антиинтеграционна политика

Като антиинтеграционна политика определи Волен Сидеров излъчването на новини на турски език по националната телевизия. „Когато се дадат новини на друг език, освен български, в национална телевизия, това означава, че има общност от хора, за които държавата не иска да овладеят българския език“, заяви той по Дарик радио.

В предаването „Годината“ лидерът на „Атака“ коментира: „Ние не сме против това емисии или предавания на турски да има в отделни регионални,…

Read More

Църквата “Света София”

Sveta Sofia i Al. NevskiЦърквата “Света София” е една от малкото запазени късно християнски базилики по българските земи. Тя е строена през VI в. на мястото на по-рани църкви от IV и V в. В края на XIV е била преустроена в джамия с минаре. Претърпяла е земетресенията през 1818 и 1858 г. Наред с църквата “Свети Георги” тя е една от най-старите и…

Read More