Преди още да стане известно решението на събора в Рим, Гримоалд напуснал България заедно с подчиненото му латинско духовенство. По него княз Борис изпратил до папа Адриана II писмо, в което изказвал привидно съжаление, че е бил принуден от съборно решение да скъса с Римската църква и да приеме гръцко духовенстьо. Папа Адриан II не одобрил решението на събора, но не е известно, дали той писал на Бориса по този случай. В писмо до император Василий и писмо до патриарх Игнатий обаче папата протестирал против изпращането на гръцко духовенство в България и се опитал да си възвърне влиянието над Българската църква, но не успял. До същото се домогвал и неговият приемник пнпй Йоан VIII, от когото са запазени шест писма, четири от които са отправени в Бълграия: до княз Бориса, до двама от неговите боляри и до гръцкото духовенство тук и две в Цариград: до патриарх Игнатий и до император Василий I. Папа Йоан VIII убеждавал княз Бориса да върне латинското духовенство в страната си, а двамата боляри за го убедят в това, като изтъквал, че гърците са потънали ереси. На гръцките епископи в България писал, че свещенодействат незаконно в българските земи и им заповядвал в срок от 30 дни да напуснат страната, като ги заплашвал с отлъчване oт църквата случяй на неподчинение.

От патриарх Игнатйя искал под страх на същото наказание и в същия срок да изтегли гръцкото духовенство от България, а от императора — да възвърне на папския престол Българската православна църква. В същия дух и до същите лица в Цариград и България, без патриарх Игнатйя, били писани и други писма от Рим, но напразно. В Рим не могли да схванат, че българският княз, в ръцете на когото се намирала цялата тази работа, не желае да остане под властта на латинците. Папа Йоан viii не успял да си възвърне влиянието над Бългтрската църква и чрез събора от 879 г., който бил свикан за възстановяването на Фотия на патриаршеския престол в Цариград. Когато папските представители подигнали българския въпрос, съборът го отклонил под предлог, че не е компетентен да се занимава и да реши този въпрос. Йоан viii наново се обърнал към княз Бориса по въпроса, но и този път българският княз останал непреклонен. Нарочният папски пратеник от Рим да предаде папския протест Против поведението на събора на император Василия I пък бил арестуван.

Домакини на срещата между представителите на двете държави са известните розотърговци Димитро и Ботьо Папазоолу. Те обаче завършват с неуспех и войната продължава. Братята Димитро и Ботьо Папазоолу по онова време са сред най-влиятелните чорбаджии в града . Те са собственици на първата търговска фабрика за розово масло в България. По време на руско – турската война фамилията не остава равнодушна към борбата за свобода. Освен, че неколкократно приемат в дома си Васил Левски и даряват пари за революционния му комитет, по време на Руско-турската война в къщата им се установява и генерал Гурко. Тук се провеждат и първите преговори за прекратяване на сраженията. И днес къщата пазеща спомените от онова време може да се види в центъра на Казанлък. За съжаление, обаче заради дългогодишните спорове между наследниците на братя Папазоолу, тя се руши. Информацията е на кореспондента на БГНЕС в града. /БГНЕС

Славяните идват в нашите земи през периода на Великото преселение на народите и към VII век вече са преобладаващо мнозинство. Заедно със своите обичаи и домашна промишленост , те пренасят у нас и традициите на своето керамично производство .Намерените досега в нашите земи керамични материали от славянски произход , показват , че най – разпространеният славянски керамичен съд е  широкото , гърлесто и високо гърне , характерно за всички славянски племена . В техническо отношение славянската керамика е на ниско равнище и се характеризира с бедна по форма , но пък разнообразна украса ,която има своите отличителни черти.

Славянската керамика е нещо съвършено особено и отличително.За неин основен белег се взема орнаментът , който се състои най – вече от успоредни прави или вълнообразни линии. Типичен неин белег е формата на съдовете – те приличат на урни , чиято долна част е обърнат с върха надолу широк пресечен конус, долу съдът е  тесен , а нагоре се разширява постепенно. Орнаментът се състои от вълнообразни или водоравни линии , които обикалят целият съд , гравирани редове или триъгълници образувани от натискане с гребен.В началният период славянските съдове нямат дръжки това е най – важният отличителен белег на славянската керамика.

Най – старите съдове от славянски тип у нас са открити в поселенията  в местностите Дренчето и Джежови лозя до с.Попина , Силистренско  и с. Буковци, Врачанско .В Дренчето и Джежови лозя керамиката е правена на ръка или на ръчно грънчарско колело и се отнася към VII-VIII век.Грънчарското колело управлявано с крак е било известно по нашите земи още от VI век Пр.н.е. и то е съществувало тук непрекъснато след това. Ето защо се предполага , че славяните са се запознали с него тук и  започнали да правят своите глинени съдове с него.

Керамиката от некропола до Нови пазар има типичен пример на прабългарската керамика. Тя е със сив или тъмен графитно – черен цвят.Сред откритите съдове в некропола до Нови пазар, който датира от VIII век , преобладават каните и ниските тумбести гърнета.Каните за вода и за вино не са обикновени . Те са широки долу като стомни и телата им са яйцевидни . Гърнетата са тумбести и са два вида – високи за течности и ниски за готвене на храна . Те са украсени с вертикални лъскави ивици.

Много важна е откритата в Плиска керамична работилница.Централният блок от сгради е разположен надлъжно и се състои от шест наредени в права линия помещения , които са дълги общо около 52 м.Това са работилници. Продукцията на тази голяма работилница се е намирала под строг контрол , а фактът , че в нея са намерени оловни тръби , показват ,че тя е била може би монопол на двореца и че тук е имало работилница със закрепостени майстори . Тук са намерени  части от прабългарски съдове с украса от лъскави ивици .

Славянската керамика която преобладава , е хубава и грижливо изработена,но тя не може да се смята вече за „славянска” : това е „българска” керамика , известна в Преслав през X – XI век. Славянобългарската керамика започва да съществува  от VII век. По това време започва употребата на глазурата от местните грънчари , а в края на IX век се появява най – крупното завоевание в областта на българската керамика : фаянсовата преславска промишленост. Този период представлява най – високата точка от историята на нашата керамика .

Има нещо ново в обикновената преславска керамика . Развитието на градовете по време на Първото българско царство е било с бързи темпове вследствие на развитието на промишлеността и търговията . Ето защо други типове съдове са се разпространили , а старите са получили до известна степен друг вид , за да отговарят на вкусовете на едно по – културно вече общество .

Широко разпространение са получили амфорите . Това са стесняващи се надолу съдове с две дръжки , които имат украса от широки вдлъбнати паралелни линии . Подобни съдове , но с една дръжка , издължени със сравнително тънки тела и тесни шийки , които имат горе по – широки устия , са намерени много в Преслав .На рамото на единия от тях е гравиран най – разпространеният в Преслав знак от вилка с две чертички от двете й страни . Те са нещо средно между кани и стомни и са имали навярно и двете предназначения . Предполага се , че всички амфоровидни съдове , произвеждани в Преслав , са правени по византийски , а не по римски образци . Разнообразието на орнаменти в обикновената преславска керамика отговаря на цветното разнообразие на преславските стъклени гривни , както и на разнообразието на останалите произведения на преславската художествена промишленост . То говори за увеличаването на промишлените работилници и на техните ателиета. От всичко това става ясно , че Преслав е бил голям промишлен център в края на IX и началото на  X век и керамичната промишленост се е развивала доста бурно. По времето на цар Петър тази керамична промишленост се е развивала още повече , открити са били нови керамични работилници от всякакъв вид. Разнообразието на орнаментите по съдовете на обикновената домашна и трапезна керамика показва едновременно и съревнованието между различните ателиета , и уникалната творческа фантазия на майсторите , и всички изисквания на един културен вече купувач , който се интересува от красотата на купуваните от него съдове .

В Преслав се е развивала една керамична школа , която е от най – интересните в цялото средновековие – това е школата на рисуваната художествена керамика , украсявана с различни геометрични, животински и растителни орнаменти , а понякога и с образи на светци , пророци , ангели и архангели . Майсторството на преславските керамици е било много голямо и техните произведения са великолепни и много изящни, те показват не само техническо съвършенство , но и тънък вкус и декоративно чувство . Тези майстори са правели и трапезна керамика – хубаво украсени паници , кани и канчета за богатите преславски домове , кандила за църкви и манастири . До нас са достигнали обаче само части от трапезните съдове , които са изработвали . Това са части от блюда и панички , от гърнета и от по – големи съдове с неизвестна форма . Те са украсени с различни геометрични и растителни орнаменти , но и с образи на птици , от които нито един не е запазен изцяло . Употребата на рисувана художествена керамика за архитектурна украса в Преслав е забележителен факт, откриваме цели или фрагментирани плочки от керамика по украсата на двореца и някои църкви . Керамични плочи за украса в Преслав са открити 10 на брой – в двореца и в църква №1.Главните находища на този вид керамика са манастирът в Патлейна , Кръглата църква с двете работилници край нея и църквата на Тузлалъка .

Преславската керамика е от типа на фаянсите и на майоликата .Глината , от която е правена , е местна , бяло сивкава , която се намира в околностите на стария град .След изпичането тя получава бяло жълтеникав или бяло розов,  кремав цвят .Навярно са я промивали два пъти с вода , защото материята на плочките е много фина и без примеси от пясък. Приготвените от глина плочки са били печени и по тях с бои от минерален произход са рисувани орнаменти . Готовата рисунка била покривана с глазура , която при второто печене се е съединявала с боите . Тази особена техника не отговаря нито на древногръцката техника на полумайоликата , употребявана и през Ренесанса , в която боите са полагани на бяла основа (Пестум),нито на истинската италианска майолика от Ренесанса , в която те се полагат върху непрозрачна оловна глазура . Техниката на преславската керамика е източна .Поради пречистеността на глината преславските плочи стоят по – близо до фаянса.Контурите на рисунките на всички са кафяви , теглени с тънка четка.Отделни късове от керамични плочи носят следи от позлата .В работилницата под Кръглата църква са открити плочки с части от цели текстове , взети от книги. Тези текстове са на старобългарски с кирилски букви . Образите на светци по други плочки са придружени с имената им написани на гръцки . Употребата на гръцки надписи заедно с българските е характерна за най – ранния период от историята на столицата Преслав .

Особено важни са плочките с човешки изображения – на светци и ангели . Тези изображения са единствените запазени у нас сигурни остатъци от преславската живопис и те поставят въпроса за връзката между тази живопис и керамиката. Късовете от рисувана керамика , открити в Преслав, ни позволяват да възстановим отчасти само един образ на голяма керамична икона – тази на св. Теодор Стратилат . Иконата на св. Теодор е изработена от отделни квадратни керамични плочки със страна 12 см, съставляващи части от бюстов образ на светец. Тя е засега единствен по размери такъв образец на керамичното иконописване. Отгоре двадесетте плочки са покрити с глазура. Много вероятно е неин прототип да е било някакво подобно византийско изображение от епохата на създаването, но това е само предположение. И тя е нарисувана с така наречената „линеарна техника“, много характерна за образите от най-старите рисунки в древнобългарските ръкописи. Забележително е, че неизвестният художник е изразил и духовното съсредоточие, вътрешния мир на светеца. Като си представим, че тази икона е създадена през Х в., когато художниците на Европа все още сляпо подражават на византийските образци, можем да се гордеем от високите художествени и приложни умения на нашите средновековни творци-иконописци. Плочките произхождат от работилницата в Патлейнския манастир . Откъси от много други малки образи са открити в развалините на Кръглата църква. Едни от тях са кръгли и произхождат навярно от един непрекъснат фриз от медальони. Също така и откритите при входа на църква №1 на Аврадака и в работилницата южно от Кръглата църква късове от керамични плочки произхождат от изображения на светци .

Не по – малко интересни и хубави са плочките с растителни и геометрични мотиви . Трите находища – Кръглата църква , Патлейна и Тузлалъка – образуват три отделни групи , в които мотивите са различни . Това различие е безсъмнено във връзка с предназначението на плочките . Малките квадратни плочки , които преобладават в Кръглата църква , са служели навярно за стенна облицовка , плочките от Патлейна са главно от корнизи , докато плочките от Тузлалъка са преди всичко от подова настилка .

Много интересна е и трапезната рисувана керамика не само защото носи нови форми в българската керамика изобщо , а и защото говори за новия бит , който се създава в ранно феодалното българско общество по това време . За съжаление цели съдове от трапезната керамика не са намерени в Преслав , а един единствен е открит в Несебър . По – големи фрагменти от два съда , намерени в Патлейна , от три други , разкопани в игуменарницата  на манастира под Вълкашина в Бял бряг , и от един от работилницата южно от Кръглата църква са позволили да се направят възстановки и ни дават приблизителна представа за вида , който са имали целите съдове . По техника те са еднакви с останалата рисувана керамика.Това е фаянс . Откритите фрагменти  в Патлейна и Кръглата църква и в двореца са 14 на брой . В работилницата за рисувана керамика , разкопана южно от Кръглата църква ,са намерени части от 5 съда . Няколко съда са открити и в магазините , долепени до южната  крепостна стена на Вътрешния град . Единствената находка, която показва , че от фаянс са били изработвани и високи съдове за течности , е откритият в южната порта къс от голям дебелостенен гледжосан съд – кана или стомна – с релефна украса , изцяло оцветена в кафяво. Рисуваната трапезна керамика има повече други , различни форми от тези на обикновената нерисувана  славянска или прабългарска керамика. Явно е , че тези форми за чужди на славяните , и на прабългарите . Намерени са и части от кандила – едната е намерена в Кръглата църква , а другата в Патлейна  . При трапезната керамика се откриват и някой нови форми като блюдото , чинията . Това е форма която идва от арабската керамика. Тя говори за нов културен начин на живот. На трапезата на обикновения човек храната се поставя в плитка купа и всички сътрапезници ядат от нея . Чинията е вече индивидуален съд – всеки от сътрапезниците си има чиния . И ето и в Преслав в края на IX  и през X век тази мода навлиза в живота на новосъздаденото феодално общество . Един от откритите в игуменарницата под Вълкашина съдове е чиния с диаметър 23см която прилича напълно на сегашните  наши порцеланови чинии . В Кръглата църква също са намерени откъси от чиния която е била украсена с образа на птица . Вторият вид съдове от трапезна керамика , открити в Преслав , са подобни на чиниите плитки и широки купи за отсипване на храната и могат да се нарекат плитки и широки паници. Те са били поставяни в средата на масата и от тях храната се била сипвана в чиниите. Части от такава паница са намерени в манастира под Вълкашина . Много хубава е и откритата пак там и възстановена чаша с две дръжки .

Преславско изкуство избуяло в неподозирани мащаби, благодарение на две основни предпоставки – широката необходимост от ефектна архитектурна украса и наличието на големи количества от суровина – пластичната бяла глина, позволяваща ярко многоцветие в рисунката върху плочката.

От проучванията и изследванията върху славянската керамика нищо не подсказва за появата на архитектурната преславска керамика , като приемствена   форма от славяните . Преславската архитектурна керамика е най – високата точка в развитието на българското керамично изкуство и промишленост. Тя е дело на специалисти , техници и художници с изключителна сръчност . Творческото въображение на преславските керамици е пречупило чуждото влияние чрез  лично виждане .

Свободният творчески размах на преславските майстори е характерен белег за преславската керамика . В тяхната работа не срещаме правило за придържане , а творческо търсене и изпълнение . Всеки дворец, църква или гробница в Преслав или Патлейна има свое отличително керамично художествено оформление . Но за съжаление това творческо начало във фаянсовата архитектурна продукция загива без да остави последователи през българското средновековие . Великолепните постижения на преславската керамика биват унищожени заедно с престолния град Преслав през 937г.  от византийския император Йоан Цимисхи . Всички тези изящни произведения на преславската керамика говорят не само за големия възход на Българската държава , но и за промяната в културния светоглед на средновековния българин . След приемането на християнството славяни и прабългари се обединяват окончателно под новата вяра и вече не се делят, а са само „българи” . Може да се каже , че преславската керамика е общото изкуство на славяни и прабългари вече обединени в българската държава.

Във вътрешната си политика новият български владетел продължава гонението на християните в България, като дори надминава по този показател баща си Омуртаг. Известно е, че след като брат му Енравота отказва да се отрече от християнството, Маламир го изпраща на смърт. Младият кан продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на Плиска. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с франките и византийците. Византийският император Теофил нарушава 30-годишния мирен договор, подписан още от Омуртаг и през 836 г. предприема поход срещу България. Българите начело с кавхан Исбул отговарят като навлизат във византийските територии и стигат чак до Одрин. После се отправят към Пловдив и след преговори с жителите му влизат в града. От този момент Пловдив е включен в пределите на България. Този град имал важно стратегическо значение за овладяването на Родопската област, както и за прекъсване на сухоземната връзка между Солун и Константинопол. Тези събития са описания в каменен надпис известен като “Маламирова летопис”.

През 836 Маламир неочаквано умира и тъй като не оставя наследници, престолът заема Пресиян - син на брат му Звиница. Не е известна точната причина за смъртта на младия български владетел – най-вероятно е станал жертва на заговор.

След смъртта на хан Крум настъпва кратък период на политическа нестабилност. Омуртаг наследява баща си след кратки смутове в държавното управление. Ненадейната смърт на хан Крум оставя множество български войски в Тракия, защитаващи важни стратегически позиции. Поради тази причина Византийските войски се насочват към Българската граница. Българи и ромеи сключват мирен договор, който е изключително полезен за България, тъй като страната се нуждаела от мир. Войската била изморена, столицата Плиска все още била в развалини, а и империята вече не била заплаха за българите. Договорът бил сключен за период от 30 години и е спазван и от двете страни.

Преди всичко Хан Омуртаг ще остане в българската история със строителната си дейност, допринесла за развитието на Плиско-Преславската култура. Съхранени са редица извори (Чаталарски  и Търновски надписи) и мемориални надписи, свидетелстващи за възстановяването на Плиска, както и построяването на нов кански дворец с тронна палата и храм на Тангра. Освен това била построена алея с каменни колони с имената на завладените в Тракия градове. Построени били дворци и крепости по поречието на Дунав, както и кански резиденции в Търново и Чепеларе. Омуртаг оставя знаменития надпис “Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му“. Строителство в такива размери може да бъде осъществено единствено от икономически силна държава, а България очевидно е такава по онова време.

Началото на неговото управление съвпада с това на франкския император Карл Велики. Хан Крум довършва остатъците от някога могъщото варварско военно племенно обединение (805). За тази победа на българите научаваме благодарение на кратко известие в лексикона „Свидас“ от X век. България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав.

През 811г. Никифор събира многобройна елитна войска край крепостта Маркели и поема на нов поход срещу България. Голямата армия кара канът да напусне Плиска, оставяйки около 12 000 души да защитават столицата. След завладяването на Плиска всички проходи в стара планина са преградени от Българите и те чакат в засада. Никифор усеща опасността и побързва да се отправи към Константинопол. След Българската победа главата на Никифор стои набодена на копие за известно време. След това, според легендата, е наредено от главата да бъде направена чаша за владетеля, обкована със сребро.

На намерените досега изображения кан Тервел е изобразяван с християнски символи. На медальон принадлежащ вероятно на кан Тервел, открит през 1972 г. е гравиран древен надпис, който гласи „Богородице, пази кесаря Тервел“.Това подкрепя теорията, че всъщност по вероизповедание Тервел е бил християнин.

Най-важна историческа роля се пада на българите, предвождани от хан Аспарух, който се стреми да запази западните земи на Велика България, като се движи към реките Дунав и Днестър. Император Константин IV Погонат предприема поход срещу Българите, но след неблагоприятно развитие на битката Византийската армия трябва да се оттегли. Българите нападат и успяват да завладеят земите до Стара Планина. Византия се задължава да плаща годишен данък на Българите, с което признава новата държавно териториална промяна на Балканите.

В годините на тежка криза и заплаха за българската държавност именно Аспарух е човекът, отстоял единството на българите (по онова време – все още крехко), отблъснал всички външни заплахи, разширил територията на държавата, преутвърдил ролята и? на европейската политическа сцена. Аспарух е владетелят, считан за основен фактор за стабилизирането и укрепването на и досега съществуващата държава България и неговият принос за последващото 1300 годишно битие на българи и България в този регион е решаващ. По негово време България  е значителна европейска сила, отстъпваща само на Византия и Хазария. Армията и? наброява общо към 60 хил. войници и води активни военни действия често и на два фронта.

]]> http://svyat.com/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%85%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b5-%d0%b0%d1%81%d0%bf%d0%b0%d1%80%d1%83%d1%85/feed/ 0 http://svyat.com/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-15-%d0%b2%d0%b5%d0%ba-16-%d0%b2%d0%b5%d0%ba/ http://svyat.com/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-15-%d0%b2%d0%b5%d0%ba-16-%d0%b2%d0%b5%d0%ba/#comments Mon, 18 Jan 2010 17:27:39 +0000 свят http://svyat.com/?p=15277 България първа от балканските страни под османска власт през 1396 година. Покорени са всички български земи. Но българите не се примиряват с новата власт. Още в началото на 15 век те вдигат първото въстание против турците – през 1404 година, а според други източници, четири години по-късно в Северозападна България. Негови ръководители са сина на цар Иван Срацимир – Константин II Асен, и сина на цар Иван Шишман, Фружин. То обаче не завършва с успех. През 1454 година обаче е заловен войводата Радич – белег, че в България възниква хайдушкото движение.

През следващите години политическата активност на българите се изразява в подкрепа срещу враговете на турците. Българи участват в походите на крал Владислав III и Янош Хуняди. След загубата им при Варна много българи се изселват на север от Дунав.

През 1598 година е вдигнато Първото търновско въстание. Международната обстановка е благоприятна – в ход е война между Австрия и Османската империя, а и влашкият войвода Михай Витязул подпомага австрийците. Начело на въстанието застават Тодор Балина, дубровнишкият търговец Павел Джорджич и гръцкият духовник Дионисий Рали. И то обаче завършва с неуспех.

Османското владичество унищожава система от административни, правни, фискални, военни, културни и други институции. Унищожена е църковната йерархия, държавата и българския елит, които са главната опора на народността. Интелигенцията е изтребена, разпиляна и обезродена, поради което обществото остава без организатори и водачи. Силно е намален демографския потенциал – част от българите са избити, много от тях са принудени да се изселят. Чрез различни форми на антиосмански съпротиви българското общество притъпява експлоатацията, поддържа жива историческата памет и държи будно българското самосъзнание.

Налагането на османските структури предизвиква сблъсък на две коренно различни обществено-икономически системи. В тяхното обособяване участват българо-византийски, монголо-ирански и азиатски елементи. През първите три века Османската империя е във възход и това обяснява защо преобладават пасивните съпротивителни действия и защо всички въстания завършват с неуспех. Независимо от неблагоприятният им изход те са важен фактор за оцеляването на българите. В 1352 г. османците овладяват първата крепост на Балканите Цимпе, а през 1354 г. крепостта Галиополи.От 1355 г. в ръцете на османците попада цяла Одринска Тракия. Българската държава е разпокъсана на Търновско, Видинско и Добруджанско царство и това води до политическа недалновидност на балканските владетели. На 21 септември 1371 българските боляри Углеша и Вълкашин(бащата на Крали Марко) организират първият отпор при с.Черномен, но заплащат дързостта си с живота си. Османската инвазия се насочва в нова посока на север по долината на р.Марица. Падат Ихтиман, Самоков, а през 1386 година и София. Същата година османците достигат Ниш, балканските владетели правят опити за антиосманска коалиция и през 1387 година ги разбиват при Плочник. Османците се мобилизират и в 1389 г. разбиват съюзниците при Косово поле. На 17 юни 1393 османците овладяват Търново. В 1395 г. османците побеждават в битката при Ровине, Никопол също е завладян. През 1396 г. османците завладяват Видин. С падането на Видинското царство е сложен край на средновековната българска държава. Османското завладяване довежда до масов психологически шок. Нашествениците имат изключително добра стратегия – поетапно завземане на отделните територии, укрепване на властта в завладените земи, изграждане на силна военна организация, централизиране на властта, характерни за номадския и полуномадския начин на живот. Основен проблем в първите десетилетия от османското владичество е физическото оцеляване на българите и запазването им като етнос. Антиосманска коалиция създава унгарският крал Сигизмунд Люксембурски. В коалицията участват сръбския деспот Стефан Лазаревич, влашкия войвода Мирчо Стари, босненския крал Остоя и видинския владетел Константин. През 1408 г. бойните действия се активизират в северозапад и към Константин се присъединява братовчед му Фружин. Това принуждава Сюлейман паша да организира поход срещу тях и въстанието е потушено. През 1439 г. опит за нова антиосманска коалиция правят християнската и католическата църква, но без особен резултат. Нов опит за отхвърляне на чуждата власт българите правят по време на организиралите се през 1443-1444 г. кръстоносни походи от полско-унгарския крал Владислав III Ягелонски и унгарския войвода Янош Хуниади. Армията нанася тежко поражение на османците на 3 ноември 1443 г. край Ниш. Настъпилата люта зима принуждава кръстоносците да подпишат мир със султана. Обмисля се обаче по-мащабна операция. И през есента на 1444 г. кръстоносците достигат до Варненско поле, където обаче биват победени от османците. На 29 юни 1453 Мехмед II Завоевателя завладява Константинопол, преименува го на Истанбул и го прави своя столица. Причините за нестихващата антиосманска съпротива се крият в непрекъснатото влошаващо се положение на българите. Те не могат да участват в административно-управленския механизъм, третирани са като безправна социална група – рая. Важна причина за съпротива е народностната и религиозната дискриминация. Според исляма едно от най-важните задължения на мохамеданина в ислямската държава е „войната за вярата“ или Свещенната война – Джихат. Тази политика на неравнопоставеност е прокарана във всички институции на османската държава. Жестока форма на асимилация е „кръвния данък“ – момчета в детска и юношеска възраст са отвличани, помохамеданчвани и специално обучавани за попълване на войската (еничарския корпус). Този данък често е наричан Еничарство. Събирането на деца е утвърдено със специален закон и продължава до края на XVIв. съпроводено с много жестокости и насилие. Съществена причина за съпротивата срещу чуждата гнет е политиката на помюсюлманчване на българското население. Ислямизирането на българите с различна интензивност протича през целия период от османското владичество. То протича в три основни форми-единични, групови и масови. Единичните са най-опасни за народността защото водят до откъсване от етническата среда, поетапно загубване на езика и потурчване. Груповите засягат отделни райони или села при неподчинение и/или неизпълнение на задълженията си. Масови има в XVI в. в Чирмен, Никопол, Беломорието и Македония. Чуждата политическа власт, непосилният икономически гнет, езиковите и верските различия, дискриминационната политика, политическото и юридическото безправие предизвикват борбата на българите срещу чуждото потисничество. Съпротивата протича през целия период на чуждото владичество и обхваща цялата етническа територия. През първите три века целите на борбата са: опазване на народността, съхранение на нейния демогравски потенциал, противодействие срещу системата на експлоатация, като се намали степента и борба за политическо освобождение. Формите и методите на борбата се делят на активни и пасивни. Упорството и неприемането на чуждата вяра е форма на пасивна съпротива, която съществува непрекъснато. Активните форми на съпротива се срещат по-рядко, защото са необходими водачи и по-добра организация-това са бунтовете и въстанията. В периода 1593-1606 г. се поставя началото на антиосмански съюз наречен „Свещена лига“. В него влизат Трансилвания, Влашко, Молдова и владетели на някои италиански градове-републики. Военната слабост на Османската империя води до криза в политическия и икономическия живот, което активизира борбите на българите.

Първото Търновско въстание избухва през 1598 г. Организаторите му са Търновският архиепископ Дионисий Рали, търговеца Павел Джорджович и Тодор Балина. Принос в антиосманската съпротива имат и българските католици. Стремежът на папите да разпространят влиянието си на Балканите се засилва след завладяването им от османците.

При Иван Асен II България постига най-голямото си териториално разширение по време на Втората Българска държава и отново границите и са на три морета. При Клокотница разбива епирския владетел Теодор Комнин и така той не успява да възстанови Византия. По времето на българския владетел Българската архиепископия става патриаршия (1235). Иван Асен II умира през 1241 година и оставя на наследниците си една обширна страна. След смъртта му обаче България изпада в криза. Страната губи много територии. Татарите започват да нападат България и страната изпада в зависимост от тях. Въпреки опитите на сина му Михаил II Асен да спре упадъка, страната е в криза. За кратко се разгаря гражданска война, която завършва с възкачването на трона на Константин Асен. Политиката му не дава желаните резултати. Убит през 1277 година от Ивайло. Ивайло разбива на няколко пъти татари и византийци, но не може да се задържи дълго на власт. Наследен е от Георги I Тертер. При неговото управление хегемонията на татарите е пълна, но е предоляна от сина му Светослав Тертер. Той присъединява някои територии, което прави и сина му Георги II Тертер.

Михаил III Шишман Асен опитва да разшири България в Македония, но е победен при Велбъжд. Иван Александър разширява България на юг. Води последната в историята война с Византия. При неговото управление обаче започват експанзията си османските турци. Османците навлизат на Балканския полуостров като дружини, на които се плаща да се бият на страната на наемателя. В 1352 г. османците овладяват първата крепост на Балканите Цимпе. Те се уверяват колко плодородна е земята и така за пръв път нападат Византия. Страната предлага съюз на Сърбия и България (1352) година , но и от двете страни той бива отхвърлен. Османците не успяват да превземат Византия, затова се устремяват към Българските царства (Търновско царство на цар Иван Шишман, Видинско царство на цар Иван Страцимир и Добруджанско деспотсво на деспот Добротица). Успяват да превзремат българските крепости Ямбол, Пловдив и София. Стигат чак до Кюстендил. На 21 септември 1371 българските боляри Углеша и Вълкашин (бащата на Крали Марко) организират първият отпор при с.Черномен, но заплащат дързостта си с живота си. През 1380 година на Косово поле се завързал кървав бой. Един християнин помолил да влезе в палатката на султан Мурад I, пуснали го, а той извадил от пазвата си нож и убил султана. Синът му Баязид I Светкавицата заел неговото място. Той окуражил войните си да отмъстят за подлото деяние и така християните били разгромени. През 1389 година било покорено Добруджанското деспотство. Баязидовите орди се впуснали настървени към Търновското царство, през това време Иван Шишман се бил укрепил в крепостта Царевец и чакал подкрепа от унгарския крал. Кръвожадният султан обсадил столицата Търново, българите се сражавали достойно окуражавани от храбрият патриарх Евтимий, но врагът превзел крепостта. Патриархът бил заточен в Бачковския манастир, Светкавицата с измама събрал болярите в една църква и там ги избил. Така на 17 юли 1393 година било сложено край на Търновското царство. Иван Страцимир получил многобройна войска от унгарския крал и се устремил към Никопол, Баязид разгромил рицарите в крайдунавските мочури и наредил всички пленници да бъдат избити. Той отвел Страцимир в Мала Азия, а унгарският крал избягал с кораб по Дунава. Така Видин, оставен на произвола на съдбата било лесно превзет през 1396 година. Така България паднала под османска власт. С падането на Видинското царство е сложен край на средновековната българска държава.

След смъртта на Василий II положението на българите се усложнява повече. Данъците са увеличени и заменени с натурални, а на мястото на българския Охридски архиепископ Йоан, който починал, е назначен византиец. Това е причина да бъде организирано въстанието на Петър Делян през 1040 година, което избухва в Белград. Той е провъзгласен за цар. Въстаниците напредват на юг и се съединяват с въстаниците от Албания, начело с Тихомир. Последният обаче е убит. Обединените български въстаници настъпват на юг, към Солун, като по пътя са разгромени ромейски части. Тогава обаче се появява провинилият се братовчед на Петър Делян Алусиан. Петър Делян му прощава и му повелява 40 000 армия, за да превземе града, но той се оказва некадърен военачалник и бива разбит. На една вечеря Петър Делян е ослепен от братовчед си. Алусиан се предава на ромеите, а въпреки съпротивата на въстанието е сложен край.

През следващите години българите страдат от варварски и нормански нашествия. Те ограбват и избиват българско население. Българите трябва да се справят с тях сами. Освен това през България минават и кръстоносци, които правят същото като варварите. В крайна сметка Византия успява да се справи с тези опасности.

През 1072 година избухва бунтът на Георги Войтех, но и той е потушен. Надигат се още българите в Тесалия, начело с Никулица Делфина (1066), Нестор (1074), павликяните в Пловдив (1074), Добромир в Несебър през 1078 година и други. Всички те обаче са неуспешни. През 1185 година е вдигнато въстание, начело с Асен и Петър, което донася свобода за българския народ.

През 632 г. прабългарските племена, начело с кан Кубрат, намиращи се до тогава под властта на Тюркския хаганат, се отделят и основават държавата Велика България. През 60-те години на VII век Велика България води войни с Хазарите. През 680?г прабългарите в съюз със славянски племена водят война с Византия, около р. Дунав. След като предводителят на прабългарите кан Аспарух извоюва победа над една от армиите на император Константин IV, тогавашният глава на Византийската империя. Битката е проведена южно от делтата на р Дунав. След победата се сключва споразумение между кан Аспарух и византийския император. Според това споразумение прабългарите и славяните получават територията между Стара планина и р. Дунав.

Различните учени дават различно тълкувание на тези факти и някои определят договора с Византия от 681 г. като момент на създаване на съвременна България. Според други мирният договор не е фактор определящ създаването на една държава и годината на създаване на съвременна България е 632. За повече детаили вижте статията Зараждане на българската държава.

По време на управлението на кан Крум (803-14) България се разраства на югоизток, населвайки територията на днешна София през 811?г. и днешен Одрин през 813?г.. Побеждава император Никифор I в битката при Върбишкия проход на 26 юли 811 г. и от черепа му си прави обкована чаша. Достига до портите на Константинопол, но не успява да ги премине. Въвежда много строги закони, включително за изкореняване на лозята и членовредителни наказания за крадци.

Хан Омуртаг (814 – 831?г.) Той продължил административната реформа започната от Крум, като разделил страната на области наречени комитати, на чело с комити. В българската история Омуртаг е познат още с прякора си Строителя. Той е създал известният надпис „Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му“.

Княз Борис I – Михаил (852-889?г.) приема християнството за официална религия. Съпротивата в лицето на някои боляри е смазана жестоко, тези които не желаят да приемат новата религия са преследвани и избивани. Детронира и ослепява първородния си син княз Владимир Расате (889-893?г.), заради опита му да върне езичеството.Княз Борис I предприема този ход, за да обедини прабългари и славяни, които по онова време имат коренно различни религии, както и за да укрепи международния престиж на България в „семейството“ на християнските държави. Българите получават правото на собствена архиепископска църква. Борис приема учениците на Кирил и Методий Климент, Наум и Ангеларий в България. Така новосъздадената азбука (глаголица) от братята Кирил и Методий идва в българските земи около 886?г.. В началото на 10 век се разработва нова азбука, наречена кирилица, на основата на гръцката писменост и глаголицата.

Битува хипотезата, че славяните са били по-многобройни от прабългарите, което довежда до постепенното претопяване на последните (между 7 век и 10 век). Около 900?г. от смесицата между прабългари, славяни, а и според някои историци траки, формират новата народност на българите. Важен елемент от формирането на новата българска народност е общият език, който се развил на основата на славянския.[4] Те се класифицират като южно-славянски народ, каквито са например сърбите, а не като урало-алтайски (каквито са били прабългарите). След покръстването титлата кан се заменя с княз.

По-късно, синът на княз Борис I, Симеон I 893-927 г., приема титлата Цар на Българите и император на българи и гърци (наречена от някои историци Западна българска империя), за да се разграничи от урало-алтайските земи, населявани от прабългарите, които по онова време живеели в поречието на река Волга). Титлата император е призната от папата, но не и от византийския император.

Времето на Симеон I е наречено златен век на българската държава (Златен век (българско средновековие)). Сам получил образованието си в Константинопол изгражда множество книжовни центрове из цяла България. Симеон I се превръща в сериозна заплаха за Византийската империя. След множество военни успехи си поставя за цел да превземе Константинопол. Провъзгласява се за император.

След смъртта на Симеон I силата на България спада. Появява се богомилството. По същото време цар бил Петър I, появило се и отшелничеството. Петър е най-дългоуправлявалият български владетел, в началото на управлението си сключил мирен договор с Византия, но след изтичането му се започнало война с гръцката държава. По времето на цар Самуил българите губят битката срещу Василий II, който избива хиляди и нарежда 14 000 пленници да бъдат ослепени. Заради тази си постъпка византийският император е наречен българоубиец. Когато цар Самуил ги вижда умира. До 1018?г. страната е превзета от Византия. Това е краят на Първата българска държава.