Първите официални преговори за прекратяване на военните дейсттвия по време на Освободителната война между Русия и Османската империя се провеждат в Казанлък през месец януари 1878 година.
Домакини на срещата между представителите на двете държави са известните розотърговци Димитро и Ботьо Папазоолу. Те обаче завършват с неуспех и войната продължава. Братята Димитро и Ботьо Папазоолу по [...]

Многобройните племена и народи , които са живели по нашите земи , са оставили богато културно наследство.Тук  се преплитат различните видове керамика на траки,римляни,славяни и прабългари.Поради близостта на нашата страна със Средиземноморието  още от най – древни времена се определя богатото и разнообразно влияние на средиземноморската култура по нашите земи.
Славяните идват в нашите земи през [...]

Маламир е средновековен български хан, управлявал  България  от 831 до 836г. Маламир е третият (най-малкият) син на хан Омуртаг. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на втория му брат Енравота (Войн) поради проявени симпатии към християнството. Той бил малолетен при възцаряването си и за негов регент и съуправител е избран кавхан Исбул.
Във вътрешната си политика [...]

Омуртаг е български владетел, син на хан Крум, управлявал  България от 814г. до 831г. Името Омуртаг има тюркски произход и означава планина/ връх.
След смъртта на хан Крум настъпва кратък период на политическа нестабилност. Омуртаг наследява баща си след кратки смутове в държавното управление. Ненадейната смърт на хан Крум оставя множество български войски в Тракия, защитаващи важни стратегически позиции. Поради тази причина Византийските войски се насочват към [...]

Крум(803г. – 814г.) е един от най-великите български владетели е средновековен български монарх, възкачил се на престола  след  хан  Кардам. По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа, благодарение на множество победи на бойното поле. Кан Крум започва да приобщава славяните към властта, прокарва първите общовалидни закони вПървото българско царство и започва провеждането на административна [...]

Тервел се смята за втория владетел на България. Той наследява хан Аспарух. Период на управлението му — между годините 700 и 721. През 705 г. възстановява Юстиниан II на престола. В знак на благодарност императорът го провъзгласява за кесар, с което се създава прецедент в историята . Вероятно е бил християнин, подобно на дядо си - хан Кубрат.

На намерените досега изображения кан Тервел е [...]

Аспарух е прабългарски владетел, основател на Дунавска България. Той е третият син на Хан Кубрат, основателя на Велика България.

Най-важна историческа роля се пада на българите, предвождани от хан Аспарух, който се стреми да запази западните земи на Велика България, като се движи към реките Дунав и Днестър. Император Константин IV Погонат предприема поход срещу Българите, но след [...]

България първа от балканските страни под османска власт през 1396 година. Покорени са всички български земи. Но българите не се примиряват с новата власт. Още в началото на 15 век те вдигат първото въстание против турците – през 1404 година, а според други източници, четири години по-късно в Северозападна България. Негови ръководители са сина на [...]

В резултат на въстанието на Асен и Петър България е възстановена през 1185 година.За цар е определен по-големият брат-Петър, но той не се справял добре с властта, затова през 1187 година отстъпва трона на брат си Асен. През следващите години страната започва да възвръща територията си – при двамата братя тя си връща Белградската и [...]

През 1018 година след близо половинвековна борба България е завладяна от Византия. В България е въведено византийското административно деление, Българската патриаршия става архиепископия, а българската аристокрация е изселена в Мала Азия, като са и дадени византийски титли. На отделни места продължават борбата български местни първенци и престолонаследникът Пресиян II, но без успех.
След смъртта на Василий [...]

По време на Римската империя днешната територия на Северна България е била наречена провинция Мизия и е имала смесено население от траки, гърци и даки, повечето от които говорят гръцки или произлезлият от латински – романски. Славяните се населват през средата на 7 век.
През 632 г. прабългарските племена, начело с кан Кубрат, намиращи се до [...]

Лъвовият мост е построен на мястото на т.нар. “Шарен мост” през 1889 –1890 г по проект на инж. Прошек. Името му идва от поставените в четирите му края лъвски бронзови фигури, изработени през 1891 във виенската фирма “Вагнер”. Парапетите на моста са от гранит. Мостът е архитектурен и художествен паметник [...]

Орлов мост е построен през 1890-1891 г. по проект на инж. Прошек. Той е завършек на централното историческо направление бул. “Цар Освободител” и фланкира входа на Борисовата градина. Орлов мост е един от първите монолитни мостове, строени в София след Освобождението. Върху масивни каменни колони по четирите му страни са поставени [...]

Площадът е едно от най-старите и важни в градоустройствено отношение места в центъра на София. В неговото изграждане присъстват важни за историческото развитие на града паметници на културата като джамията “Баня Баши” , Централна минерална баня и Централни хали. Там се намира и минералният извор на града, който е бил каптиран [...]

Сградата на Централна минерална баня е построена през периода 1905 –1910 г. по проект на архитектите П. Момчилов и Фр. Грюнангер. Тя се явява едно от върховите постижения на българската архитектура като фасадните решения и интериора са в духа на “националния стил”, или също така наричан “неовизантиката”. Банята функционира до 1988 [...]

Сградата на централните хали е построена в периода 1902-1905 по проект на архитект Наум Торбов. Тя има важна композиционна роля в изграждането на архитектурния ансамбъл “площад Бански ” – улица “Пиротска” – бул. “Мария Луиза”. Явява се един от емблематичните образци на българския стил “неовизантика” в архитектурата от началото на [...]

Сграда на Софийския университет е строена на три етапа в продължение на почти половин век. Първоначалната сграда, т. нар. ”ректорат” е по проект на архитектите Бреасон, Н. Лазаров и Г. Ненов, Й. Миланов и обхваща периода 1907-1920 г. Разширението на южното крило се реализира през 1940 –1952 г. по проект на [...]

Строителството на народна библиотека “Св.Св. Кирил и Методи” започва през 1942 по проект на архитектите Д. Васильов и Ив. Цолов. Сградата е завършена след войната през 1954 г. Монументалната сграда е изградена в духа на неокласиката и е дело на едни от най-талантливите български архитекти, оставили трайни следи в историята [...]

Галерията за чуждестранно изкуство е построена на мястото на бившата държавна печатница (Прошекова), разрушена при бомбардировките през 1943 г. През 1980 г по проект на големия български архитект Н. Николов след изграждането на галерията за чуждестранно изкуство, най-после се затваря северната рамка на площад “Александър Невски”, което допринася за [...]