Преди още да стане известно решението на събора в Рим, Гримоалд напуснал България заедно с подчиненото му латинско духовенство. По него княз Борис изпратил до папа Адриана II писмо, в което изказвал привидно съжаление, че е бил принуден от съборно решение да скъса с Римската църква и да приеме гръцко духовенстьо. Папа Адриан II не одобрил решението на събора, но не е известно, дали той писал на Бориса по този случай. В писмо до император Василий и писмо до патриарх Игнатий обаче папата протестирал против изпращането на гръцко духовенство в България и се опитал да си възвърне влиянието над Българската църква, но не успял. До същото се домогвал и неговият приемник пнпй Йоан VIII, от когото са запазени шест писма, четири от които са отправени в Бълграия: до княз Бориса, до двама от неговите боляри и до гръцкото духовенство тук и две в Цариград: до патриарх Игнатий и до император Василий I. Папа Йоан VIII убеждавал княз Бориса да върне латинското духовенство в страната си, а двамата боляри за го убедят в това, като изтъквал, че гърците са потънали ереси. На гръцките епископи в България писал, че свещенодействат незаконно в българските земи и им заповядвал в срок от 30 дни да напуснат страната, като ги заплашвал с отлъчване oт църквата случяй на неподчинение.

От патриарх Игнатйя искал под страх на същото наказание и в същия срок да изтегли гръцкото духовенство от България, а от императора — да възвърне на папския престол Българската православна църква. В същия дух и до същите лица в Цариград и България, без патриарх Игнатйя, били писани и други писма от Рим, но напразно. В Рим не могли да схванат, че българският княз, в ръцете на когото се намирала цялата тази работа, не желае да остане под властта на латинците. Папа Йоан viii не успял да си възвърне влиянието над Бългтрската църква и чрез събора от 879 г., който бил свикан за възстановяването на Фотия на патриаршеския престол в Цариград. Когато папските представители подигнали българския въпрос, съборът го отклонил под предлог, че не е компетентен да се занимава и да реши този въпрос. Йоан viii наново се обърнал към княз Бориса по въпроса, но и този път българският княз останал непреклонен. Нарочният папски пратеник от Рим да предаде папския протест Против поведението на събора на император Василия I пък бил арестуван.

На това един от светиите каза: „Мястото за живеене за всяка душа е определено съобразно с духовното й разви­тие. Но за по-късо време тя може да излиза, за да посе­щава и други сфери. Когато жителите от по-високите сфери слизат в ио-низшите, дава им се един вид духовно покрива­ло, та това тяхно появяване да не смути силно обитателите на по-долните и тъмни сфери. Също така е, когато някой от по-долните сфери се изкачва в по-горна, тогава получава също едни вид духовно покривало, за да бъде в състояние да понесе светлината и славата на онова място.

В небето никой не забелязва някакво разстояние, защо­то щом у някого се появи желание да отиде някъде, той веднага се намира там. Разстоянията важат само за мате­риалния свят. Когато някой пожелае да види друга сфера, тогава ще бъде там още в мига, когато го е помислил.“

Човекът, а заедно с него и цялото творение, е подхвърлено на суетата. Само в духовната борба могат да се раз­виват неговите духовни сили, само в нея той ще може да научи урока, който е потребен за неговото усъвършенст­ване.“

Преди няколко месеца лежах сам в моята стая и силно страдах от един оток на окото ми. Болките ми бяха тол­кова големи, че аз не можех да върша никаква друга рабо­та. И тъй аз прекарах времето в молитва. Един ден, когато бях се молил едва няколко мига, духовният свят се откри пред мене и се видях обкрьжеш от много ангели. В миг забравих всичките си болки, тъй като цялото мое внимание беше обърнато към оня свят. Нека сега изброя тук няколко от темите, върху които разговарях.

Да съзерцавам Бога

„Светиите и ангелите, които живеят в най-висшата сфера на небето, гледат ли винаги Божието лице? И как им се явява Той?“ Един от светиите каза: „Както мо­рето е изпълнено с вода, така цялата вселена е изпълнена с Бога, и всеки обитател небесен чувства Неговото .присъствие около себе си. Когато някой се потопи под водата, то над него, под него и около него няма нищо друго освен вода. По същия начин се чувства Божието присъствие й на не­бето. И както във водите на морето има безброияи живи същества, така живеят и Неговите творения. Но тъй като Той е безкраен, а Неговите чеда не са безкрайни,, то те мо­гат да Го виждат само в лицето на Христа. Така е казал и сам Господ: „Който е видял Мене, видял е Отца“¹ (Йоан. 14:9). Ако Ииоус би поискал да се яви на обитателите на тъмните долни сфери в същата светлина, както се появява на обитателите на по-висшите стъпала, тогава те не биха могли да бъдат в състояние да го понесат. Затова Той на­малява славата на Своето разкриване съответно със сте­пента на развитието и на способността на всяка отделна душа. Към това друг   един   светия   добави:   „Фактически Божието присъствие може да се чувства и схваща, но е ду­ми не може да се опише. Както се възприема сладостта на сладкото чрез вкуса, а не чрез едно така нагледно описание, така всеки един изпитва на небето радостта от Божието присъствие и в духовния свят знаят, че неговите божествени опитности Са действителни.“

На небето няма нито изток, нито запад, нито север, ни­то юг. Обаче за всяка отделна душа, също за всеки ангел Христовият трон се явява «ато граница на всички неща.

Свещеникът отговори: „Аз през целия си живот съм по­учавал хората как могат да дойдат на небето. Какво трябва още да уча? Аз съм изучил всичко!“ Ангелите му отговори­ха: „Не се наскърбявай, приятелю, ако говорим открито, то е за твое добро. Ти вярваш, че тук си сам. Но и Господ е тук, макар да не можеш да го видиш. Гордостта, с която каза: „Аз всичко съм изучил и го зная!“, ти попречи да отидеш по-нагоре и да видиш всичко не както сега.“ „Сми­рението е лечебното средство за гордостта. Упражнявай го и твоето желание ще бъде изпълнено!“ Един от ангелите каза: „Човекът, когото видя да отнасяме по-нагоре от тебе, не беше учен или знаменитост. Той беше от твоята собстве­на църква. Хората едва го познаваха, понеже беше обикно­вен работик. Мнозина го познаваха като прилежен и честен работник. През време на войната, когато помагаше на ранен, го засегна граната и го уби. Макар че смъртта дойде внезапно, той беше подготвен за нея. Затова не му е потреб­но да остане дълго в средното положение,  както  ти  ще трябва да останеш. Неговото бързо изкачване е резултат от духовния му живот“. .

Смъртта на един .праведник

Ангел ми разказа как верен християнин, който от три­десет години е служил на своя Учител с цялото си сърце, бил на умиране. Няколко минути преди да умре, Бог му е отворил духовните очи, тъй че, преди да напусне тялото, да може да разкаже на околните. Тон видял как небето се разкрило и група от светии и ангели идвали да го по­срещнат. На вратата стоял и Спасителят с протегнати ръ­це. „Какъв щастлив час за мене! — извикал той, — дълго чаках аз да видя моя Господ и да отида при Него. Прия­тели, вижте как Неговото лице е цяло просветено от лю­бов. Вижте ангелския сонм, който е дошел за мене! Какво великолепно място! Приятели, аз отивам в истинското си Отечество! Недейте плака за моето заминаване, но се рад­вайте!“ Един от тия, които стояха до неговото легло, каза тихо: „Неговият дух се заблуждава!“ Той обаче го чу и от­говори: „Не, аз съм в пълно съзнание! Бих искал и вие да можете да видите тая чудно хубава гледка. Съжалявам, че тя е скрита за вашите очи, сбогом! В другия свят пак ще се видим!“

Как утешаваше той близките си

Щом като неговата душа напусна тялото, ангелите я поеха в своите ръце и побързаха да се изкачат на небе­то, но той ги помоли да се забавят за няколко мига. По­гледна към лишеното си от живот тяло и към своите прия­тели и каза на ангелите: „Не знаех, че духът, след като е напуснал тялото, ще може пак да го вижда, също и близ­ките. Иска ми се и моите приятели да можеха да ме видят, както аз. Тогава те не биха скърбяли за мене, както сега. Той разгледа своето духовно тяло и го намери чудно, свет­ло и нежно, съвсем различно от грубото, земно тяло. Опита се да утеши своята жена и деца, които плачеха и целуваха неговия студен труп. Протегна своите нежни духовни ръце и започна да им обяснява и с голяма любов да ги отдръпва от трупа, но те не можеха нито да го видят, нито да го чуят. Когато се опита да махне децата си оттам, стори му се ка­то че ли ръцете му преминаха през техните тела, сякаш бяха от въздух, но те не почувстваха нищо. Тогава един от ангелите каза: „Ела, ние искаме да те заведем в твоето вечно Отечество. Не бъди тъжен поради тях. Сам Господ и ние ще ги утешаваме. Това е раздяла само за малко вре­ме.“

Той тръгна към небето, придружен от ангелите. Те го поеха, поздравиха с: „Добре дошел!“ Също и много прия­тели и сродници, които бяха умрели преди него, дойдоха да го посрещнат и когато ги видя, неговата радост нарас­на. До вратите на небето ангелите и светиите мълком за­станаха от двете страни. Влезе през вратите и Христос дой­де. Той падна пред нозете Му, но Господ го повдигна, пре­гърна го и му каза: „О, ти верни и благочестивий рабе, влез в радостта на твоя Господ!“ Човекът изпита неописуемо щастие. Радостни сълзи протекоха от неговите очи, но Гос­под в голямата Си любов му ги изтриваше и казваше на ангелите: „Заведете го в славното жилище, което още от­начало е приготвено за него!“

Този човек още здраво държеше на земните представи. Той помисли, че е нередно да обърне гръб на Господа при отиването си с ангелите и се колебаеше. Но когато най-после обърна лице към своето място у дома си, забеляза за свое учудване, че можеше да вижда Господа, накъдето и Да се обърне, понеже Христос е на всяко място.

Във всяка част на небето има великолепни градини, ккоито през всяко време дават сладки и вкусни плодове. Съ­що и благоуханни цветя, които никога не „увяхват. Накъде­то и да се погледне, виждат се само картини на безгра­нично блаженство. Това е наистина раят, който Бог е приготвил за тия, които Го обичат. Там няма и сянка на заб­луда, грях, ни страдание, а само чист мир и радост за всички.

След това ангелите го взеха и го тласнаха надолу в мрака, от който не биваше вече да излиза. Състоянието на злодеите в онова място е толкова ужасно и техните мъче­ния са тъй неизразимо силни, че който ги види, трепери пред техния вид. Ние може само да кажем, че където и да е душата на един грешник, навсякъде и винаги я гнети мъ­ка, което не спира нито миг. Един вид огън без светлина гори и мъчи постоянно тия души, но те не биват унищожа­вани от него, нито пък огънят угасва. Един дух, който наб­людаваше какво става тук, каза: „Кой знае дали това не е все пак очистителен огън.“ В тъмната част, която се нари­ча ад, има много степени и стъпала и особено място, къ­дето един дух трябва да претърпи своето страдание и което зависи от тежината и вида на неговия грях. Факт е, че Бог е сътворил всички човеци по Свой собствен образ и подобие, който е образ на невидимия Бог (Бит. 1:26). Но чрез съприкосновение с греха те са обезобразили тоя об­раз и са го направили грозен. Те имат и духовно тяло, но и то е отвратително и ужасно. И ако не бъдат обновени чрез истинско покаяние и Божия милост, тогава ще трябва вечно да претърпяват мъките в него.

Един от светиите каза: „Не само едно злодеяние е грях, но и злата мисъл и злият поглед са грях. Извратената лю­бов със собствената жена е също грях. Мъжът и жената са свързани един с друг не за чувствено използване, но за взаимна помощ и поддръжка и заедно с чадата си да во­дят своя живот в служба на човечеството и слава Божия. Който се отклонява от тая цел на живота, той е виновен в греха на прелюбодеянието.

Този човек редовно се опитвал да обръща правдата в неправда и неправдата в правда. Но след своята телесна смърт той забеляза, че там въобще не е имало никаква възможност да се обърне истината в лъжа. Който лъже, мами себе си. Така тоя човек чрез лъжи беше умъртвил своята възприемчивост спрямо истината, която някога бе притежавал. Аз наблюдавах как той, вплетен в своята соб­ствена измама, неизбежно извръщаше лицето си от прав­дата, от светлината и бързаше надолу далеч в мрака, къ­дето никой не би могъл да види неговата любов към лъжа­та извън ония нему подобни духове.

И им каза: „Не е нужно да изповядвам своите грехове, тъй като те са открити пред всички очи тук. В света аз можех да ги укривам, но тук не мога. И бих искал като тебе да живея на небето, но ето че не мога да понасям до­ри най-слабата светлина на себеразкритието в света на духовете. Най-голямата пречка за мене се състои в това, че чрез моя грях съвестта ми е тъй закоравяла, та моето съ­щество не може да се обърне към Бога за покаянието. Аз вярвам, че в мене вече няма никаква сила за него. Тъй че, остава да бъда вечно погребан в тъмнината. Ах, моето по­ложение е окаяно. Докато говореше това, обхванат от страх, той падна надолу, там в мрака. Тогава един от ангелите каза: „Ето тук съвсем не е нужно да се произнесе съдебно ре­шение. Животът му е вина. Не е потребно да го доказвам илн да довеждам свидетели против него. Наказанието на всеки грешник започва в сърцето му, докато още живее в света. Бог.тук така е благоволил, че овци и кози, т. е. пра­ведници и грешници, сами по себе си да се разделят, спо­ред своето духовно състояние. Бог е сътворил човека, за да живее в светлина, където духовното му здраве и радост да траят вечно. Затова и никой човек не може да бъде ща­стлив в тъмнината на ада. Но също тъй малко може да се чувства той добре в светлината вследствие на своя раз­вратен от греха живот. Затова един грешник на където и да иска да се обърне, винаги ще се намери в ада. По съв­сем противоположен начин е устроено положението на пра­ведника, освободен от греха, — той навсякъде е в небето.

Пропуснати или изгубени случаи

Веднъж в света на духовете видях дух, който от угри­зение на съвестта високо крещеше, тичайки насам-натам ка­то някой изгубил ума си човек. Един ангел каза: „В света тоя човек често е имал случай да се разкае за своя грях и да се обърне към Бога, но колкото пъти съвестта му за­почва да го безпокои, той търсеше да задуши угризенията й в пиене. Той се разори, най-после се самоуби. И сега е като побесняло куче и се гърчи при мисълта за пропусна­тите случаи да се покае през земния живот. Ние сме готови да му помогнем, но неговата собствена покварена природа му пречи да се разкае, тъй като грехът е вкоравил сърцето му. В света той е пиел, за да накара да замлъкне гласа на съвестта си, но тук няма никаква възможност да прикрие нещо. Сега неговата душа е тъй гола, че самият той и всич­ките обитатели на духовния свят искат да видят греховния му живот. За него няма никакъв друг изход, освен да се скрие с други зли духове в мрака и така до известна сте­пен да се измъкне от мъчението, което светлината му под­готви

Как бе позволено на един грешник да отиде на небето

Веднъж в мое присъствие в царството на духовете дой­де човек, водил лош живот. Когато ангелите и светиите искаха да му помогнат, той веднага започна да ги прокли­на, да ги подиграва и каза: „Бог е напълно несправедлив. Той е приготвил небето за такива ласкателни робски ду­ши, каквито сте вие, а останалия човешки род Той хвърля в ада. И въпреки това вие Го наричате Любов!“ Ангелите отговориха: „Разбира се, че Бог е Любов. Той е създал чо­веците, за да живеят винаги в блажено общение с Него. Но те в своята упоритост са се отдръпнали от Него и сами са подготвили ада. Бог никога не е сътворил никъде ад.“ В същия миг се дочу отгоре гласът на един от архангелите: „Бог позволява тоя грешник да бъде доведен в небето!“ Човекът бързо закрачи напред, придружен от двама анге­ли, но като стигнаха до вратата на небето и видя онова изкрящото от светлина място и неговите прославени оби­татели, му прилоша. „Погледни, му казаха ангелите, само колко хубав е тоя свят. Иди по-нататък и виж нашия скъп Господ, който седи там на Своя трон!“ Той погледна през вратата, но когато Слънцето на правдата разбули нечисто­тата на неговия гнусен от греховете живот, отскочи назад, силно отвратен от самия себе си и избяга презглава, за да се търколи в бездънната дълбочина. Тогава Господа каза: „Ето, чада мои, никому не се пречи да дойде тук! Никой не е забранил и на този човек и никой не е приканван да си отиде! Неговият собствен нечист живот го принуди да избяга от това свято място, защото ако някой не се роди свише, не може да види Царството Божие!“

Могъщата, благодатна Земя родила безкрайното си­ньо Небе — Уран, и Небето се изпънало над Земята. Гордо се издигнали към него високите Планини, роде­ни от Земята, и широко се разляло вечно шумящото Мо­ре. От майката Земя са родени Небето, Планините и Морето, баща те нямат.

Уран — Небето — се възцарил в света. Той се оже­нил за благодатната Земя — Гея. Уран и Гея имали ше­стима синове и шест дъщери — могъщите, страшни ти­тани. Един от синовете им, титанът Океан, който обгръщал като безбрежна река цялата земя, и богиня Те-тида дали живот на всички реки, които носят своите въл­ни към морето, и на морските богини — океанидите. А титанът Хиперион и богинята Тея дали на света деца: Слънце — Хелиос, Месечина — Селена, и румената Зо­ра — розовспръстата Еос (Аврора). От Астрей и Еос произлезли всичките звезди, които светят нощем на тъм­ното небе, и всичките ветрове: буйният северен вятър Бореп, източният Евър, влажният южен Нот и поиятният западен вятър Зефир, който докарва дъждоносни облаци.

Освен титаните могъщата Земя родила трима вели­кани — циклопи, с по едно око на челото, и трима гра­мадни като планини петдесетглави великани — хекатон-хейри (сторъки), наречени така, защото всеки от тях имал по сто ръце. На тяхната страшна сила нищо не може да устои, тя е стихийна и безгранична.

Уран намразил децата си — великаните, затворил ги в дълбок мрак в недрата на богинята Земя и не им по­зволявал да излизат на светлина. Страдала от това майка им — Земята. Тежало й това ужасно бреме, затворено в недрата й. Повикала тя децата си, титаните, и започнала да ги увещава да се опълчат срещу баща­та Уран; но те се страхували да вдигнат ръка на баща си. Само най-младият от тях — коварният Кронос, чрез хитрина свалил баща си и заграбил властта му. Боги­нята Нощ родила за наказание на Кронос цял сонм ужасни божества: Танатос — смърт, Ерида — раздор, Апата — измама, Кери — унищожение, Хипнос — сън с рой мрачни, тежки сънища, безмилостната Немезида — отмъщение за престъпления, и много други. Тези богове внесли ужас, раздори, измама, борба и нещастие в све­та, където се възцарил на бащиния си престол Кронос.

Домакини на срещата между представителите на двете държави са известните розотърговци Димитро и Ботьо Папазоолу. Те обаче завършват с неуспех и войната продължава. Братята Димитро и Ботьо Папазоолу по онова време са сред най-влиятелните чорбаджии в града . Те са собственици на първата търговска фабрика за розово масло в България. По време на руско – турската война фамилията не остава равнодушна към борбата за свобода. Освен, че неколкократно приемат в дома си Васил Левски и даряват пари за революционния му комитет, по време на Руско-турската война в къщата им се установява и генерал Гурко. Тук се провеждат и първите преговори за прекратяване на сраженията. И днес къщата пазеща спомените от онова време може да се види в центъра на Казанлък. За съжаление, обаче заради дългогодишните спорове между наследниците на братя Папазоолу, тя се руши. Информацията е на кореспондента на БГНЕС в града. /БГНЕС

През последните години става все по-очевидно, че НЛО не могат да бъдат отречени като измислица, продукт на болно въображение или погрешно възприемане на естествените земни или небесни обекти. Споровете се концентрират върху вероятността те да са пратеници на чуждопланетна цивилизация или да идват от паралелен земен свят с други пространственовремеви измерения. Към второто допускане гравитират предположенията за още неоткрити земни енергийни форми на живот, както и за своеобразни пътешественици във времето – представители на високоразвитата цивилизация от далечното минало или изследователи от далечното бъдеще.  С бързото развитие на технологиите рязко се увеличава и броят на наблюденията на НЛО. В тази връзка скептиците защитават тезата, че повечето наблюдения са предизвикани от объркване със земни летящи обекти. По тяхно мнение НЛО са модерен феномен, който лесно може да бъде обяснен с прелитащи хеликоптери, самолети, стратосферни балони и спътници. Но по всяка вероятност те игнорират факта, че НЛО не се е появило едва през 20 век, а много преди това е смущавало нашите предци.

Още преди повече от 10000 години преди новата ера в днешните територии на Египет, Австралия, Перу, Бразилия и множество от населените острови в Тихи и Атлантически океан, съществуват сведения за присъствието на извънземни цивилизации сред хората. Тези сведения са пренесени във времето като легенди предавани сред хората от местното население.

Едно от ранните доказателства за НЛО е през ноември 1661 година.Човекът, видял НЛО се е казвал Албърт дьо Орвил. Видяното се е било случило в град Лхата. Вниманието му било привлечено от нещо, което се движело високо в небето. Отначало той си помислил, че това е непозната птица, която живеела в тази страна. Но предметът се приближил и приел формата на двойна китайска шапка, а докато летяла, бързо се въртяла, сякаш носена от вятъра. Предметът летял над града и после неочаквано изчезнал.Наблюдаван е небесен феномен наподобяващ Северно сияние. Събитието е било описано в английската хроника, чието заглавие се състояло от четири реда и започвало така: “Странни сигнали от небето…” В хрониката се съобщавало за небесни явления наблюдавани над Англия и Холандия, които днес наричаме НЛО.Летящи обекти са били наблюдавани в небето още преди първите полети на човека, следователно те не са могли да бъдат летателни апарати или метеорологични балони. Прелетели са над Флоренция, Лисабон, Швейцария, Франция, Германия, Китай, Уелс.

По време на Първата световна война през 1918 г. Над бойните полета в Европа НЛО са забелязани от войниците. По-късно част от войниците, които са разказали за видяното са били отведени и безследно изчезнали.След Втората световна война вече съществуват данни за осъществени контакти с извънземни. Не е документирано  кога са започнали тези контакти. Съществуват данни за не един случай на намерени разбити на земята или свалени от някоя армия летателни апарати и за пленени извънземни пасажери.

Сведенията за НЛО не намаляват през годините. Полека-лека се налага изводът, че те идват на ясно разграничаващи се “вълни”. Забелязват се върхове на активност през 1947, 1948, 1950 и през 1952 година. Данни постъпват от всякакви хора с най-различни професии, но най-често това са пилотите на самолети. През 1947 г. на 24 юни летецът Кен Арнолд се среща с група летящи обекти около Маунт Рейниър в щата Уошингтън. При опита си да опише маневрите на деветте дискообразни предмета, които е видял Арнолд казва, “… те се движеха като хвърлена във водата плоска чиния, която подскача по повърхността й…”. Неговото описание води до възникването на термина “летяща чиния”.

На 23 юли 1948 година в 2.45 часа след полунощ, при безоблачно небе и ясна луна  Чайлс забелязва, че към самолета му лети предмет, подобен на снаряд.  Пилотът прави рязък ляв завой и НЛО минава край самолета на разстояние около 200 метра. В този момент пилотът вижда, че предметът има форма на пура, метален на вид, без крила, но с нещо като “люкове” , от които излиза странна светлина.През 1952 година са се случили доста забележителни моменти с НЛО. На първо място измежду всички обаче следва да се спомене случая през нощта на 20 юли, когато седем НЛО навлизат в неприкосновеното въздушно пространство над Белия дом и Капитолия във Вашингтон, Колумбия. Обектите са засечени от радарите на три различни самолетни писти и са наблюдавани от земята по време на причудливите им маневри. Към един от тях изпращат прихващач. Бойния самолет приближава към светещия обект и в същия миг НЛО рязко набира скорост и изчезва.

На 13 август 1975 година сержантът от американските военновъздушни сили Чарлз Муди напуска своето жилище в 0,30 часа, за да отиде в пустинята, където да наблюдава дъжд от метеори. Но Муди напразно чака зад кормилото на колата. Вместо дъжд от “падащи звезди” изведнъж от небето се спуска обект с формата на шайба на около 100 метра от него).Учуден Муди разглежда необикновеното летящо тяло, което няма и най-малка прилика с известните типове самолети, които той добре познава от своята дългогодишна служба в страната и чужбина. Обектът пред него има диаметър около 18 метра, висок е около 7 метра и е частично осветен. След като достига височина от 5-7 метра над земята, изведнъж започва да се клати, стабилизира положението си и бавно се плъзга към колата на сержанта. Муди, бързо вдига стъклата на отворените прозорци и  се опитва да запали, но не успява. Той губи съзнание. Когато идва отново на себе си, успява да види чудноватия обект как се отдалечава и изчезва в небето.

През 1980 година  френското списание “Ла решер” публикува документ от бивш американски войник, член на екипажа, открил разбития извънземен кораб в покрайнините на село Азтец в Мексико. Той прилага и показанията на двама войскови лекари, които непосредствено след катастрофата, участвали в аутопсията на намереното същество. То било високо 90 см, главата представлявала 1/5 от цялото му тяло Потвърдена била липсата на гласни струни, език, зъби, черен дроб, бъбреци, панкреас и полови органи. Вместо кръв имало жълто-зеленикава течност, която при съприкосновение с въздуха се изпарявала, без да оставя следа. Интересното е, че подобен случай е регистриран и през 1947 година.

През 2001 г. в Родопите 38-годишен пловдивчанин откри череп с абсолютно неизвестна до сега форма. Васко Стамов – екстрасенс и биоенерготерапефт твърди, че този череп излъчва страшно силна енергия. “За мен и за всички които са го държали, това е извънземна форма на живот” – казва Стамов.

Досега не съществуват убедителни доказателства, че някои НЛО не са от извънземен произход. Точно обратното – данните от множество наблюдения на НЛО по най-убедителен начин свидетелстват в полза на извънземната хипотеза. По околни пътища  с далеч не убедителни представи за произход, се прави опит да се внуши, че НЛО не съществува. Редица документи и снимков материал, позволяват да бъдат установени някои основни факти свързани с НЛО.Ако НЛО са космически кораби на различни извънземни разумни представители логично е те да наблюдават планети, на които съществуват условия за живот и особено тези от тях, на които вече живеят разумни същества.

Славяните идват в нашите земи през периода на Великото преселение на народите и към VII век вече са преобладаващо мнозинство. Заедно със своите обичаи и домашна промишленост , те пренасят у нас и традициите на своето керамично производство .Намерените досега в нашите земи керамични материали от славянски произход , показват , че най – разпространеният славянски керамичен съд е  широкото , гърлесто и високо гърне , характерно за всички славянски племена . В техническо отношение славянската керамика е на ниско равнище и се характеризира с бедна по форма , но пък разнообразна украса ,която има своите отличителни черти.

Славянската керамика е нещо съвършено особено и отличително.За неин основен белег се взема орнаментът , който се състои най – вече от успоредни прави или вълнообразни линии. Типичен неин белег е формата на съдовете – те приличат на урни , чиято долна част е обърнат с върха надолу широк пресечен конус, долу съдът е  тесен , а нагоре се разширява постепенно. Орнаментът се състои от вълнообразни или водоравни линии , които обикалят целият съд , гравирани редове или триъгълници образувани от натискане с гребен.В началният период славянските съдове нямат дръжки това е най – важният отличителен белег на славянската керамика.

Най – старите съдове от славянски тип у нас са открити в поселенията  в местностите Дренчето и Джежови лозя до с.Попина , Силистренско  и с. Буковци, Врачанско .В Дренчето и Джежови лозя керамиката е правена на ръка или на ръчно грънчарско колело и се отнася към VII-VIII век.Грънчарското колело управлявано с крак е било известно по нашите земи още от VI век Пр.н.е. и то е съществувало тук непрекъснато след това. Ето защо се предполага , че славяните са се запознали с него тук и  започнали да правят своите глинени съдове с него.

Керамиката от некропола до Нови пазар има типичен пример на прабългарската керамика. Тя е със сив или тъмен графитно – черен цвят.Сред откритите съдове в некропола до Нови пазар, който датира от VIII век , преобладават каните и ниските тумбести гърнета.Каните за вода и за вино не са обикновени . Те са широки долу като стомни и телата им са яйцевидни . Гърнетата са тумбести и са два вида – високи за течности и ниски за готвене на храна . Те са украсени с вертикални лъскави ивици.

Много важна е откритата в Плиска керамична работилница.Централният блок от сгради е разположен надлъжно и се състои от шест наредени в права линия помещения , които са дълги общо около 52 м.Това са работилници. Продукцията на тази голяма работилница се е намирала под строг контрол , а фактът , че в нея са намерени оловни тръби , показват ,че тя е била може би монопол на двореца и че тук е имало работилница със закрепостени майстори . Тук са намерени  части от прабългарски съдове с украса от лъскави ивици .

Славянската керамика която преобладава , е хубава и грижливо изработена,но тя не може да се смята вече за „славянска” : това е „българска” керамика , известна в Преслав през X – XI век. Славянобългарската керамика започва да съществува  от VII век. По това време започва употребата на глазурата от местните грънчари , а в края на IX век се появява най – крупното завоевание в областта на българската керамика : фаянсовата преславска промишленост. Този период представлява най – високата точка от историята на нашата керамика .

Има нещо ново в обикновената преславска керамика . Развитието на градовете по време на Първото българско царство е било с бързи темпове вследствие на развитието на промишлеността и търговията . Ето защо други типове съдове са се разпространили , а старите са получили до известна степен друг вид , за да отговарят на вкусовете на едно по – културно вече общество .

Широко разпространение са получили амфорите . Това са стесняващи се надолу съдове с две дръжки , които имат украса от широки вдлъбнати паралелни линии . Подобни съдове , но с една дръжка , издължени със сравнително тънки тела и тесни шийки , които имат горе по – широки устия , са намерени много в Преслав .На рамото на единия от тях е гравиран най – разпространеният в Преслав знак от вилка с две чертички от двете й страни . Те са нещо средно между кани и стомни и са имали навярно и двете предназначения . Предполага се , че всички амфоровидни съдове , произвеждани в Преслав , са правени по византийски , а не по римски образци . Разнообразието на орнаменти в обикновената преславска керамика отговаря на цветното разнообразие на преславските стъклени гривни , както и на разнообразието на останалите произведения на преславската художествена промишленост . То говори за увеличаването на промишлените работилници и на техните ателиета. От всичко това става ясно , че Преслав е бил голям промишлен център в края на IX и началото на  X век и керамичната промишленост се е развивала доста бурно. По времето на цар Петър тази керамична промишленост се е развивала още повече , открити са били нови керамични работилници от всякакъв вид. Разнообразието на орнаментите по съдовете на обикновената домашна и трапезна керамика показва едновременно и съревнованието между различните ателиета , и уникалната творческа фантазия на майсторите , и всички изисквания на един културен вече купувач , който се интересува от красотата на купуваните от него съдове .

В Преслав се е развивала една керамична школа , която е от най – интересните в цялото средновековие – това е школата на рисуваната художествена керамика , украсявана с различни геометрични, животински и растителни орнаменти , а понякога и с образи на светци , пророци , ангели и архангели . Майсторството на преславските керамици е било много голямо и техните произведения са великолепни и много изящни, те показват не само техническо съвършенство , но и тънък вкус и декоративно чувство . Тези майстори са правели и трапезна керамика – хубаво украсени паници , кани и канчета за богатите преславски домове , кандила за църкви и манастири . До нас са достигнали обаче само части от трапезните съдове , които са изработвали . Това са части от блюда и панички , от гърнета и от по – големи съдове с неизвестна форма . Те са украсени с различни геометрични и растителни орнаменти , но и с образи на птици , от които нито един не е запазен изцяло . Употребата на рисувана художествена керамика за архитектурна украса в Преслав е забележителен факт, откриваме цели или фрагментирани плочки от керамика по украсата на двореца и някои църкви . Керамични плочи за украса в Преслав са открити 10 на брой – в двореца и в църква №1.Главните находища на този вид керамика са манастирът в Патлейна , Кръглата църква с двете работилници край нея и църквата на Тузлалъка .

Преславската керамика е от типа на фаянсите и на майоликата .Глината , от която е правена , е местна , бяло сивкава , която се намира в околностите на стария град .След изпичането тя получава бяло жълтеникав или бяло розов,  кремав цвят .Навярно са я промивали два пъти с вода , защото материята на плочките е много фина и без примеси от пясък. Приготвените от глина плочки са били печени и по тях с бои от минерален произход са рисувани орнаменти . Готовата рисунка била покривана с глазура , която при второто печене се е съединявала с боите . Тази особена техника не отговаря нито на древногръцката техника на полумайоликата , употребявана и през Ренесанса , в която боите са полагани на бяла основа (Пестум),нито на истинската италианска майолика от Ренесанса , в която те се полагат върху непрозрачна оловна глазура . Техниката на преславската керамика е източна .Поради пречистеността на глината преславските плочи стоят по – близо до фаянса.Контурите на рисунките на всички са кафяви , теглени с тънка четка.Отделни късове от керамични плочи носят следи от позлата .В работилницата под Кръглата църква са открити плочки с части от цели текстове , взети от книги. Тези текстове са на старобългарски с кирилски букви . Образите на светци по други плочки са придружени с имената им написани на гръцки . Употребата на гръцки надписи заедно с българските е характерна за най – ранния период от историята на столицата Преслав .

Особено важни са плочките с човешки изображения – на светци и ангели . Тези изображения са единствените запазени у нас сигурни остатъци от преславската живопис и те поставят въпроса за връзката между тази живопис и керамиката. Късовете от рисувана керамика , открити в Преслав, ни позволяват да възстановим отчасти само един образ на голяма керамична икона – тази на св. Теодор Стратилат . Иконата на св. Теодор е изработена от отделни квадратни керамични плочки със страна 12 см, съставляващи части от бюстов образ на светец. Тя е засега единствен по размери такъв образец на керамичното иконописване. Отгоре двадесетте плочки са покрити с глазура. Много вероятно е неин прототип да е било някакво подобно византийско изображение от епохата на създаването, но това е само предположение. И тя е нарисувана с така наречената „линеарна техника“, много характерна за образите от най-старите рисунки в древнобългарските ръкописи. Забележително е, че неизвестният художник е изразил и духовното съсредоточие, вътрешния мир на светеца. Като си представим, че тази икона е създадена през Х в., когато художниците на Европа все още сляпо подражават на византийските образци, можем да се гордеем от високите художествени и приложни умения на нашите средновековни творци-иконописци. Плочките произхождат от работилницата в Патлейнския манастир . Откъси от много други малки образи са открити в развалините на Кръглата църква. Едни от тях са кръгли и произхождат навярно от един непрекъснат фриз от медальони. Също така и откритите при входа на църква №1 на Аврадака и в работилницата южно от Кръглата църква късове от керамични плочки произхождат от изображения на светци .

Не по – малко интересни и хубави са плочките с растителни и геометрични мотиви . Трите находища – Кръглата църква , Патлейна и Тузлалъка – образуват три отделни групи , в които мотивите са различни . Това различие е безсъмнено във връзка с предназначението на плочките . Малките квадратни плочки , които преобладават в Кръглата църква , са служели навярно за стенна облицовка , плочките от Патлейна са главно от корнизи , докато плочките от Тузлалъка са преди всичко от подова настилка .

Много интересна е и трапезната рисувана керамика не само защото носи нови форми в българската керамика изобщо , а и защото говори за новия бит , който се създава в ранно феодалното българско общество по това време . За съжаление цели съдове от трапезната керамика не са намерени в Преслав , а един единствен е открит в Несебър . По – големи фрагменти от два съда , намерени в Патлейна , от три други , разкопани в игуменарницата  на манастира под Вълкашина в Бял бряг , и от един от работилницата южно от Кръглата църква са позволили да се направят възстановки и ни дават приблизителна представа за вида , който са имали целите съдове . По техника те са еднакви с останалата рисувана керамика.Това е фаянс . Откритите фрагменти  в Патлейна и Кръглата църква и в двореца са 14 на брой . В работилницата за рисувана керамика , разкопана южно от Кръглата църква ,са намерени части от 5 съда . Няколко съда са открити и в магазините , долепени до южната  крепостна стена на Вътрешния град . Единствената находка, която показва , че от фаянс са били изработвани и високи съдове за течности , е откритият в южната порта къс от голям дебелостенен гледжосан съд – кана или стомна – с релефна украса , изцяло оцветена в кафяво. Рисуваната трапезна керамика има повече други , различни форми от тези на обикновената нерисувана  славянска или прабългарска керамика. Явно е , че тези форми за чужди на славяните , и на прабългарите . Намерени са и части от кандила – едната е намерена в Кръглата църква , а другата в Патлейна  . При трапезната керамика се откриват и някой нови форми като блюдото , чинията . Това е форма която идва от арабската керамика. Тя говори за нов културен начин на живот. На трапезата на обикновения човек храната се поставя в плитка купа и всички сътрапезници ядат от нея . Чинията е вече индивидуален съд – всеки от сътрапезниците си има чиния . И ето и в Преслав в края на IX  и през X век тази мода навлиза в живота на новосъздаденото феодално общество . Един от откритите в игуменарницата под Вълкашина съдове е чиния с диаметър 23см която прилича напълно на сегашните  наши порцеланови чинии . В Кръглата църква също са намерени откъси от чиния която е била украсена с образа на птица . Вторият вид съдове от трапезна керамика , открити в Преслав , са подобни на чиниите плитки и широки купи за отсипване на храната и могат да се нарекат плитки и широки паници. Те са били поставяни в средата на масата и от тях храната се била сипвана в чиниите. Части от такава паница са намерени в манастира под Вълкашина . Много хубава е и откритата пак там и възстановена чаша с две дръжки .

Преславско изкуство избуяло в неподозирани мащаби, благодарение на две основни предпоставки – широката необходимост от ефектна архитектурна украса и наличието на големи количества от суровина – пластичната бяла глина, позволяваща ярко многоцветие в рисунката върху плочката.

От проучванията и изследванията върху славянската керамика нищо не подсказва за появата на архитектурната преславска керамика , като приемствена   форма от славяните . Преславската архитектурна керамика е най – високата точка в развитието на българското керамично изкуство и промишленост. Тя е дело на специалисти , техници и художници с изключителна сръчност . Творческото въображение на преславските керамици е пречупило чуждото влияние чрез  лично виждане .

Свободният творчески размах на преславските майстори е характерен белег за преславската керамика . В тяхната работа не срещаме правило за придържане , а творческо търсене и изпълнение . Всеки дворец, църква или гробница в Преслав или Патлейна има свое отличително керамично художествено оформление . Но за съжаление това творческо начало във фаянсовата архитектурна продукция загива без да остави последователи през българското средновековие . Великолепните постижения на преславската керамика биват унищожени заедно с престолния град Преслав през 937г.  от византийския император Йоан Цимисхи . Всички тези изящни произведения на преславската керамика говорят не само за големия възход на Българската държава , но и за промяната в културния светоглед на средновековния българин . След приемането на християнството славяни и прабългари се обединяват окончателно под новата вяра и вече не се делят, а са само „българи” . Може да се каже , че преславската керамика е общото изкуство на славяни и прабългари вече обединени в българската държава.

- Казвам ви истината – не мога вече да предсказвам бъдещето, защото тук на земята ми пречат праведните човеци, които унищожават нашата сила.

Диоклетиан попитал идолопоклонническите свещеници (жреците) да му обяснят кои са тези праведници, поради които бог Аполон се отказва да дава истински пророчества. Те му отговорили, че в поднебесната земя праведни човеци са християните. Щом чул това, Диоклетиан се разгневил много на християните и пак подновил гонението против тях, което било почти престанало. По негова заповед от всички римски области се повдигнал мъчителският меч за изтребването на беззащитните християни. Тъмниците се изпразвали от прелюбодейци, разбойници и всякакъв вид престъпници, а ги препълвали с почитателите на Истинния Бог. От всички страни на Римската империя, а особено от източните, донасяли на Диоклетиан писма, изпълнени с различни клевети против християните. В тия писма имало оплаквания, че наричаните християни се умножили безкрайно и не почитали царските повеления и че дотолкова са се укрепили, че трябва или да ги оставят да си изповядват вярата, или да тръгнат с войска срещу тях. Тогава Диоклетиан повикал на съвет всички свои областни наместници, князе, знатни граждани и държавния съвет, пред които явно открил своята омраза към християните.

В това време чудният Христов воин, свети Великомъченик Георги, бил в редовете на един от славните римски полкове; по месторождение той бил кападокиец, син на знаменити християнски родители, и от млади години научен на истинско християнско благочестие. Още от малък останал без баща, който умрял в мъченически подвиг за Христа, а пък майка му се преселила заедно с него в Палестина, понеже била родом от тия страни и притежавала огромни наследствени богатства. Като стигнал съвършена възраст, свети Георги бил много красив наглед, телом – крепък и мъжествен, затова го взели на военна служба и в късо време го произвели в чина на хилядоначалник. А когато се отличил в много битки със своето безстрашно юначество, Диоклетиан, без да знае, че той е християнин, го почел с управителска титла още на двадесетгодишна възраст и от любов към него го взимал в царските палати, където се ползвал с голямо уважение между царедворците. Междувременно майката на Светия се преставила в блажена кончина. Георги узнал за преднамерената царска жестокост и като се убедил в невъзможността да се промени тази безбожна присъда, съзнал, че е настъпило най-благоприятното време за неговото спасение, като изповяда Христа пред самите служители на мракобесието. Затова незабавно раздал на сиромасите всичко, каквото имал при себе си, а пък на робите си подарил свобода; също направил едно завещание за своите имения и роби, които се намирали в Палестина, имуществата да се раздадат на бедните, а робите да се пуснат на свобода. На третия ден, когато Диоклетиан и неговите съветници решили да оповестят кървавото определение против християните, мъжественият и неустрашим воин Георги застанал със светло лице и непоколебим ум сред това беззаконно сборище и започнал да ги изобличава по този начин:

- Докога, о, царю, и вие князе, и съветници, които сте поставени да управлявате по закона и да съдите праведно, ще изливате своята ярост и своето беззаконие против беззащитните християни? Докога ще продължавате да мъчите невинните хора, които не оскърбяват никого с нищо? Докога ще принуждавате към вашето пагубно нечестие тези, които са свикнали да бъдат винаги благочестиви? Не се лъжете, защото вашите бездушни идоли не са нищо друго освен прах и пепел, а не богове, както вие си мислите: само Иисус Христос, когото изповядвам, е Истинският Бог, със славата на Своя Отец, Който е създал всичко на този свят и чрез силата на Неговия Животворящ Дух, всичко във вселената неизменно съществува и ще съществува до свършека на века. И тъй, или сами познайте вашето заблуждение и дойдете при Истината, или пък не смущавайте ония, които живеят в Истината и малко искат да знаят за вашите скверни идоли и запрещения.

При тези думи на свети Георги Диоклетиан страшно се възмутил и забранил на мъченика да говори повече, като заповядал на своите оръженосци да го изведат със силата на копията от събранието и да го затворят в градската тъмница.

Войниците, които откарали мъченика в тъмницата, го разпънали на земята, поставили нозете му в клапи и сложили на гърдите му голям камък, по заповед на Диоклетиан. Но свети Георги не се уплашил и понесъл всичко до следващия ден с голямо търпение и благодарност към Бога. На другия ден царят отново извикал мъченика на разпит и като видял, че е много измъчен от тежестта на камъка, му казал:

- Разкай се, Георги, и не се дръж така упорито, защото те чакат още по-люти и страшни мъки!

Свети Георги, макар че бил измъчен до смърт и едва можел да диша и да говори, с божествената помощ дръзновено отговорил на жестокия мъчител:

- Ти, царю, дотолкова ли мислиш, че съм изнемощял и съм се уплашил от това нищожно мъчение, та да се отрека от вярата в Христа и по този начин да удовлетворя твоето демонско желание? По-скоро ти ще се измъчиш, отколкото аз, който търпя мъчението.

Тогава Диоклетиан заповядал да донесат колело за мъчения и да завържат на него свети Георги. Под колелото били поставени дъски и на тях заковани различни остриета: едни под формата на ръжени, а други като ножове: едните закривени, а другите право заковани на дъските. Съблекли мъченика гол, привързали го към колелото и щом започнали да го въртят, железните остриета разкъсвали и раздирали страдалческото му тяло; но свети Георги мъжествено търпял и отначало силно се молел на Бога, а после започнал да се моли тихо, като благодарял безкрайно на Господа, че го е сподобил да бъде причастник на Неговите страдания и не усещал никаква болка, сякаш спокойно си почивал.

После жестокосърдечният цар заповядал да хвърлят свети Георги в една яма, която била пълна с негасена вар, и там да седи три дни.

Слугите на Диоклетиан го вързали и засипали с вар, както им било заповядано от нечестивия цар, и си отишли. На третия ден Диоклетиан заповядал да изхвърлят от ямата костите на мъченика, понеже мислел, че свети Георги е изгорял във варта; но когато слугите започнали да изгребват варта, за голямо удивление на всички, намерили Светия здрав и читав, стоящ отвързан посред ямата, със светло лице и благодарящ на Бога за Неговите благодеяния. При вида на това страшно чудо народът и царските слуги, обзети от голям ужас и смайване, едногласно прославяли Георгиевия Бог, като го наричали Велик, и мнозина повярвали в нашия Господ Иисус Христос, но поради страх от мъченията, скривали своята вяра и не смеели открито да я изповядват.

После било заповядано да го удрят с волски жили, докато изтече всичката му кръв и докато прилепне тялото му о земята.

Така свети Великомъченик Георги бил измъчван и разкъсван на парчета, но не изменил светлостта на лицето си, на което Диоклетиан много се удивявал, а най-вече озлобявал, защото мислел, че всичко, което става с Георги, не е плод на мъжество, а на вълшебна хитрост.

След това Георги отново бил хвърлен в тъмницата. Когато той се намирал там, мнозина от повярвалите в Христа подкупвали за много злато тъмничните стражари и идвали често при него, за да ги наставлява към пътя на спасението, а които били болни, изцерявал с призоваване над тях на Христовото име.

Между тези хора имало един беден орач на име Гликерий, чийто вол случайно паднал от една стръмнина и умрял. Гликерий, като знаел за чудесата на свети Георги, без да се бави, дошъл при Светия и плачейки, му разправил за своето нещастие, а свети Георги му се поусмихнал и му казал:

- Брате Гликерие, иди си радостен, защото Христос ти оживи вола!

Гликерий, без да се усъмни, повярвал на мъчениковите думи и наистина си намерил вола жив.