• Кърти, чисти, извозва – баня, фаянс и теракот около 20m² – средна цена 135 лв. Време за изпълнение 3 часа.

• Къртене, почистване и извозване на подпрозоречно пространство – средна цена 110 лв. Време за изпълнение 2 часа.

• Пробиване, чистене и извозване на отвор за врата около 1.8m² – средна цена 130 лв. Време за изпълнение 3 часа.

• Демонтаж на мивка, тоалетна, сифон, прокопаване на канали (цялостна подготовка на баня за ремонт) – средна цена на кърти, демонтира, чисти и извозва: 110 лв. Време за изпълнение 2 часа.

• Кърти, почиства, извозва на замазка в кухня около 12m² – средна цена 145лв. Време за изпълнение 2 часа.

• Демонтаж, почистване и извозване остъкление на балкон до 3-ти етаж – 15лв/m² от 3-ти етаж до 10-ти – 20лв/m² над 10-ти – 30лв./m²

• Демонтаж, чистене, товарене и извозване на метални каси 10 лв/л/м.

Бизнес риск (business risk)

Той се проявява тогава, когато компанията не съумее да реализира успешно продукцията си  и не получи очаквания доход. В резултат на това интересът на акциите й започва да намалява, а заедно с това и цените им. Ако ръководството на фирмата не успее тази ситуация, съществува опасност спадът в пазарната стойност на акциите й да продължи, което ще доведе до обезценка на направената в тях инвестиция.

Риск, свързан със спецификата на акциите (stock-specific risk)

Този риск е известен и като “несистематичен” (unsystematic risk) и засяга инвеститорите, които са вложили  парите си само  в акциите на една компания. Възникването на неблагополучия в развивания от нея бизнес се отразява отрицателно върху стойността на акциите й. Така например, ако сте вложили 1000лв. в акции на компанията АБВ и цената им спадне с 30%, със същия  процент ще се обезцени и вашата инвестиция. Предпазването от този  риск може да стане чрез диверсификация на инвестициите, при което средствата се разпределят в покупка на акции на повече от един издател.

Теоретически когато стойността на едни ценни книжа намалява, на други се повишава и по такъв начин противоположните движения на цените се неутрализират Диверсификацията предлага значителна степен на сигурност, но зависи изключително от правилния подбор на ценните книжа в портфейла.

Риск, свързан с ликвидността (liquidity risk)

Известен е и като “риск на реализуемостта” на акциите на пазара. Възниква тогава , когато решите да продадете притежаваните от вас акции, но установявате, че това не е лесно изпълнимо. В този момент твърде малко хора проявят интерес към вашите акции – ситуация, известна като неактивен или неликвиден пазар. При това положение извършването на продажбата е свързано със заплащането на значителни комисионни, което води  до получаване на по – малка от желаната печалба или по – голяма от очакваната загуба.

Риск, свързан с лихвения процент (interest rate risk)

Проявява се при ценните книжа с фиксиран доход, каквито са привилегированите акции и облигациите. Пазарната цена на тези книжа се движи в посока, обратна на промените в лихвения процент. При спадане размера на лихвения процент цените на ценните книжа с фиксиран доход, по – голям от него, се повишават в резултат на нарасналото им търсене. Обратно – при повишаване на лихвения процент над фиксирания доход, който ценните книжа предлагат, цената им спада, като резултат от намаленото им търсене и насочване на средства към по – доходни инвестиции. С покупката на акции с фиксиран дивидент, вие поемате риска от евентуално повишение на общия лихвен процент над неговата стойност, което води до загуба на стойност поради  спадане пазарната цена на притежаваните от вас акции.

Систематичен риск (systematic risk)

Проявява се при настъпване на обща промяна в пазара на ценните книжа, както по времето на борсовите кризи през 1929 и 1987 година. При възникване на такава ситуация  цените на всички акции на пазара започват да спадат. Не помага и диверсификацията, поради повсеместното понижаване на курсовете. В случая инвестицията може да бъде спасена от обезценка единствено с използването на стратегии за хеджиране (hedging). В най – общ смисъл те се състоят в подписване на договори,  (опции, фючърси), които гарантират покупката и продажбата на ценни книжа в рамките на определен срок по предварително фиксирана цена, независимо от колебанията на пазарния курс.

Риск, свързан с размера на инфлацията (inflationary risk)

С течени на времето инфлацията намалява покупателната сила на парите. Опитността за инвеститора възниква тогава, когато възвращаемостта от ценните книжа изостава от темпа на инфлацията. Намаляването на покупателната сила на парите води до обезценка и на инвестицията. Например ако притежаваме акции на компанията АБВ  на обща стойност от  1000 лева. Ръководството на фирмата определя дивидент от 10%, а в същото време размерът на инфлацията е 13%. Процентът, който ще получите като възвращаемост от инвестицията, е по – нисък с 3% от инфлацията за периода.

Политически риск (political risk)

Проявява се при инвестиране в компании, които се намират в области с нестабилно политическо положение, като страните от Третия свят. Промените в политиката на правителството може да доведат до намаляване на производството, отлив на капитали, а в най – лошия случай дори и до национализация на компанията и тотална загуба за инвеститора.

Данъчен риск (tax risk)

Свързан е с промените в размера на данъците.  Когато правите инвестиция, вие се съобразявате с размера на бъдещото облагане на доходите, които очаквате да получите от нея. Повишаването на съществуващите данъци ще намали очакваните от вас приходи и ще се отрази върху търсенето на акции.

Определянето размера на допустимия риск е пряко свързано както със запазването целостта на инвестицията, така и с величината на бъдещата доходност от включените в портфейла книжа. Възприемането на ниска степен на риск изисква преобладаващата част от книжата да бъдат от типа с фиксиран доход, за сметка на по -  малкият дял на акциите. Обратно – склонността към поемане на по – голям риск налага промяна на съотношението в полза на акциите. Когато избраната форма на инвестиции са акции, техните емитенти трябва да бъдат така подбрани, че да гарантират поддържането на пазарния интерес към развивания от тях бизнес.

Обстоятелството, че безналичната акция не е документ, предпоставя въвеждането на специални правила за нейното издаване и прехвърляне. Правата по безналичната акция се придобиват както на оригинерно основа-ние – при учредяване на дружеството или при увеличаване на капитала, така и на деривативни основания – чрез прехвърлянето им от акционер на трето лице.

Придобиването на безналичната акция изисква обективиране на елементите на фактическия състав на учредяването на дружеството или на увеличаването на капитала. Прехвърлянето й се извършва с цесия. Поименното удостоверение, с което се установява безналичната акция, е непрехвърлимо. Когато се прехвърля безналична акция, на приобретателя се издава ново удостоверение. Ако се прехвърлят само част от акциите, на прехвърлителя се издава ново удостоверение за останалата част на акциите. Разпореждането с безналична акция има сила само след вписването в книгата с безналичните акции.

Сравнителна таблица на предимствата и недостатъците на безналичните и материализираните ценни книги ( приложение 1)

Кумулативни привилегировани акции (cumulative preferred stocks)

Ако компанията не изплати дивидента за изминал период, притежателите на акции от този тип имат право да получат неизплатените суми в кумулиран (натрупан) вид, преди разпределянето на дивиденти по обикновените акции;

I     Привилегировани акции с променлив дивидент (ajustable rate preferred stocks)

Както личи от името, книжата от този тип нямат фиксиран дивидент. Обикновено неговата величина при издаването на акциите е малко по-висока от действащия в момента лихвен процент или пък се изчислява по формула, приета от техния издател. Някои компании са възприели клауза, според която оптимизирането на дивидента се извършва на всеки 49 дни. Смята се, че определения по този начин размер на дивидента отразява краткосрочния лихвен процент, откъдето идва и името на акциите от тази група – отразяващи паричния пазар (money market preferred). Съществува и друга, широкоразпространена разновидност, наречена привилегирована акция с процент, определен на акция (auction preferred). И тук актуализирането се извършва всеки 49 дни, но акционерите имат право да приемат или отхвърлят предложеният им дивидент. Отхвърлянето на предложения процент поставя пред страните две възможности: завишаване на дивидента по приемлив за акционерите начин, което поставя компанията пред опасността искането на инвеститорите да се разминава с интересите й или обратно изкупуване на акциите по номиналната им стойност (at part value).

Възможността за актуализиране на дивидента в съответствие с размера на действащия лихвен процент свежда до минимум риска от неблагоприятно отклонение. С коригирането на дивидента всеки 49 дни се постига равновесие между неговия размер и общото равнище на лихвения процент.

I     Привилегировани акции с право на допълнителен дивидент (participating preferred stocks)

С тяхното емитиране някои компании позволяват на акционерите да получат допълнителен дивидент под формата на премия. Това става, когато общия размер на декларираните дивиденти превишава нормалния дивидент на привилегированите акции;

I     Конвертируеми привилегировани акции (convertible preferred stocks)

Притежателите на привилегировани акции от този вид имат право да ги превръщат в обикновени акции от същия издател. Тази възможност е доста привлекателна за инвеститорите, които са съгласни да приемат и по-нисък дивидент за сметка на конвертируемостта. Сроковете и условията на замяната се определят преди началото на публичното предлагане на книжата.

I     Привилегировани акции, които компанията може да изтегли от обръщение (callable preferred stocks)

При издаване на акции от този вид се предвижда клауза за обратно изкупуване, даваща право на компанията – издател да изкупи обратно пуснатите в обръщение акции, като заплати на техните притежатели номиналната им стойност плюс известна премия над нея. До подобно действие се прибягва, когато общия лихвен процент спадне значително под фиксирания дивидент.

-         компанията изплаща дивиденти на техните притежатели преди собствениците на обикновени акции. Това е от особено значение в случаите, когато фирмата има финансови затруднения.

-         при фалит на издателя собствениците на привилегировани акции имат право на обезпечаване от имуществото на компанията преди притежателите на обикновените акции. Предимство пред тях имат само кредиторите, в т.ч. притежателите на облигации на компанията.

Корпорациите пристъпват към издаване на привилегировани акции с цел привличане на инвеститори, целящи редовното получаване на дивидент с предварително фиксиран размер. Неговото изплащане е задължително, независимо от величината на постигнатия финансов резултат през годината.

Привилегированите акции представляват хибрид между обикновените акции и облигациите, тъй като:

осигуряват участие с дялове в капитала на компанията както и обикновените акции;

гарантират получаване на фиксиран доход, което ги сближава с облигациите.

Между привилегированите и обикновените съществуват и различия, които инвеститорът трябва да познава:

Притежателите им не участват в гласуването (no voting right) по време на общите събрания на акционерите;

На собствениците им не се предоставят права за закупуване на съответен дял от пусканите в обръщение нови емисии, преди същите да бъдат предложени на обществеността.

А/ Права на привилегированите акции

Привилегированите акции материализират особени права – гарантиран или допълнителен дивидент или ликвидационен дял, както и други права, предвидени в търговския закон. Някои от правата, произтичащи от обикновените акции могат обаче да липсват или да са ограничени при привилегированите акции. Така съгласно чл.182 ал.1 от ТЗ привилегированите акции може да са без право на глас и най-често те биват издавани като такива.

Привилегированите акции могат да бъдат както поименни, така и на приносител. Отклонение от това общо приложение урежда Законът за банките, където не се допуска издаването на привилегировани акции на приносител от банка, защото тези акции могат да придобият право на глас в хипотезата на чл.182 ал.2 от ТЗ.

Положителните страни на привилегированите акции за акционерното дружество, което ги издава, са следните. Тези акции позволяват акумулирането на средства без, от една страна, да се вземат заеми и без, от друга страна, да се застрашава контролът върху дружеството на досегашните акционери /ако привилегированите акции са без право на глас/.

Привилегированите акции разкрива и известни неудобства за акционерното дружество. Те изискват отделянето на по- големи средства за дивиденти като поставят привилегированите акционери в по – благоприятно положение от обикновените акционери. Ако Уставът допуска превръщането на привилегированите акции в обикновени, обикновените акционери могат да изгубят контрола си върху дружеството. Същата последица може да породи и издаването на привилегировани акции с повече от един глас. Дивидентите  по привилегированите акции са част от печалбата, а не разход и се облагат два пъти с данък – един път като печалба на акционерното дружество, и втори път – като доход на акционера.

Привилегированият акционер може да притежава както имуществени, така и управителни права, с които обикновеният акционер не разполага. Тези права трябва да бъдат посочени и описани в устава на акционерното дружество.

Акционерното дружество,  може да издаде привилегировани акции с различни права. Акциите с еднакви права образуват отделен клас.

Привилегиите трябва да са определени в устава. Допустимо е конкретизирането им по решение на общото събрание – например размера на гарантирания или допълнителен дивидент.

Привилегированата акция може да осигурява гарантиран дивидент. Това е дивидент, който трябва да бъде платен преди дивидента по обикновените акции.

Дивидентът може да бъде както определена парична сума – например 50 лева, така и процент от номиналната или друга стойност на акцията. Гарантираният дивидент е поправило постоянна величина, която е функция на основния лихвен процент или на друг подобен показател. Гарантираният дивидент поначало не зависи от големината на печалбата. Размерът на гарантирания доход по правило е по – голям от размера на лихвения процент към момента на издаването на привилегированата акция, за да се привлекат акционери. Той се плаща след изтичането на определен в устава  период от време – обикновено една година.

Друго имуществено право, което привилегированата акция може да материализира, е правото на допълнителен дивидент. В този случай привилегированият акционер придобива както общия дивидент, който получава обикновеният акционер, така и допълнителна парична сума. Допълнителният дивидент може да бъде определен  по различен начин – например като идеална част от общия дивидент. Този вид дивидент е по – непривлекателен от първия, защото се предпоставя от наличието на печалба, макар че се отделя от нея преди разпределянето й между обикновените акции.

Привилегированата акция може да материализира и правото на гарантиран или допълнителен ликвидационен дял. Тези възможности се упражняват при ликвидацията и прекратяването на акционерното дружество Гарантираният ликвидационен дял при ликвидацията осигурява право на предпочитание на привилегирования акционер само пред обикновения акционер, но не и пред кредиторите. Той може да бъде определен като фиксирана парична сума или като процент от номиналната или емисионната стойност на акцията. Допълнителният дял при ликвидацията се изчислява и изплаща заедно с дяловете на обикновените акционери.

Ако дружеството се ликвидира , без да е реализирало печалби, възниква въпроса трябва ли да се изплащат гарантираните дивиденти? Положителният отговор може да се обоснове от положението, че гарантираният дивидент се плаща независимо от наличието на печалба. Допълнителен аргумент може да се изведе от разпореждането на чл.182 ал.3 от ТЗ, съгласно който “привилегированата акция придобива право на глас до изплащане на забавените дивиденти”.

Право, близко по същността си до правото на гарантиран или допълнителен дял при ликвидацията, е правото да се получи гарантирана или допълнителна парична сума при изкупуване на акциите от дружеството.

От управителните права най-голямо значение има правото на глас. Допустимо ли е да се издават привилегировани акции, които да осигуряват повече от едно право на глас? Положителният отговор следва да бъде предпочетен. Принципът за симетрия е основание да се приеме, че след като ТЗ урежда привилегировани акции без право на глас, трябва да могат да се издават акции с повече от един глас. Акциите с повече от един глас са познати на правото на много държави, като в нашата литература това право също не се отрича. Ползата от издаването на подобни акции е несъмнена, защото те позволяват по-голяма свобода при уреждането на организационните отношения в акционерното дружество и концентриране на управлението в част от акционерите. Такива акции не могат да издават фондовите борси, инвестиционните посредници и инвестиционните дружества, за да се избегне концентрирането на управлението им в ограничен кръг акционери.

Законът не съдържа ограничения относно броя на гласовете, които една акция може да осигурява. В литературата се поддържа, че не е допустимо привилегията на акцията да е такава, че да  се отстрани всякакво влияние на непривилегированите акции в общото събрание – например ако в устава се предвиди, че една акция има повече от половината гласове.

Друга привилегия, която може да произтича от акцията, е правото на преимуществено участие в управителните и контролни органи – например един клас акции избират по-голям брой от членовете на съвета на директорите от друг, независимо че двата класа са един и същ брой. Но с устава не може да се съсредоточи правото на избор само в няколко акции като се изключи общото събрание. Броят на акциите, на които принадлежи правото на избор, трябва да е достатъчно голям, за да може общото събрание да избира.

Възможност, която привилегированите акции могат да осигуряват, е правото да се превърне привилегированата акция в обикновена. Това преобразуващо право не е предвидено в ТЗ. Уредена е обаче хипотеза на придобиване на правото на глас от привилегирована акция ex lege, при която една от отликите между привилегированата и обикновената акция се заличава. Допустимостта на уреждането на подобно право може да се изведе по аргумент за по-силното основание от възможността за превръщане на облигации в акции.

Преимуществата на привилегированите акции за акционера се балансират с един недостатък – възможно е тези акции да не осигуряват право на глас. Привилегированите акции без право на глас се включват в номиналната стойност на капитала. Тъй като обстоятелството, че акцията е без право на глас трябва да бъде записано върху нея, в литературата с основание се приема, че правото на глас може да се отнеме само преди учредяването на дружеството или емитирането на привилегированите акции. Веднъж емитирани, те не могат да бъдат лишени от право на глас с изменение на устава или по решение на общото събрание.

Привилегированите акционери имат нужда от защита в редица случаи:

когато не бъде разпределен дивидент. Тази хипотеза е уредена в чл.182 от ТЗ. Тя се отнася само до привилегировани акции без право на глас. Ако дивидентът по привилегирована акция без право на глас не бъде изплатен за една година и закъснялото плащане не бъде изплатено през следващата година заедно с дивидента за нея, привилегированата акция придобива право на глас до изплащане на забавените дивиденти. Тогава привилегированата акция се пресмята при определяне на необходимите кворум и мнозинство.

при вземане на решения с които се ограничават предимствата на привилегированите акции без право на глас – например издаване на нови класове привилегировани акции или облигации, намаляване на номиналната стойност на обикновените акции, без да се намалява капиталът. В такъв случай се свиква събрание на привилегированите акционери, което трябва да даде съгласие за решението. Кворумът на събранието е най-малко 50% привилегированите акции. Решението се взима с мнозинство най-малко ? от представените акции. Уставът може а предвиди по-голям форум и мнозинство при вземане на решението. Ако привилегиите отпаднат, акциите придобиват право на глас.

при увеличаване или намаляване на капитала – съображенията за въвеждане на защитни правила в този случай са, че увеличаването на капитала може да има за последица издаването на привилегировани акции, които да имат по-силни права от досегашните привилегировани акционери. Ако се прилага общият режим привилегированите акционери могат да бъдат лишени от правото да придобият част от новите акции. Намаляването на капитала също може да засегне привилегированите акционери – например ако се намали номиналната стойност на акциите им или се обезсилят техните акции – чл.200 от ТЗ.

Когато акционерното дружество е издало обикновени и привилегировани акции, решението за увеличаване или намаляване на капитала се взема на отделни общи събрания на обикновените и привилегированите акционери. Ако са издадени повече от един клас привилегировани акции, всеки клас се свиква на отделно събрание. Решението на всяко събрание се взема  мнозинство от 2/3 от представените на събранието акции, но с устава може да се предвиди и по-голямо мнозинство, както и допълнителни условия.

Възможно е да се предвидят и други защитни механизми за привилегированите акционери – например изискване, че дивиденти могат да се разпределят само ако капитала или печалбата по баланса е над определен размер; че печалбата, отделена за дивиденти, трябва да е по-голяма от определена сума.

Според устойчивостта на циклите в икономиката, акциите биват:

@     Циклични акции (cyclical stocks) – Цените на акциите от този тип се влияят от смяната на циклите в икономиката. Тук попадат фирми, произвеждащи стоки за дълготрайна употреба (строителство, тежко машиностроене, автомобилостроене и др.). С настъпването на подем и икономическа експанзия интересът към продукцията на тези компании се повишава, което води до нарастване търсенето на техните акции. Настъпването на рецесия е причина за настъпването на обратния процес – намаляване на търсенето и свиване на производството, което се отразява отрицателно върху цените на акциите. Инвеститорите с интерес към този тип се стремят да закупят акции в края на рецесията, когато цената им е най-ниска, за да ги продадат по-скъпо в пиковия момент на икономическа експанзия, педи настъпване на последващ спад.

@     Контрациклични (дефензивни) акции (countercycle, defensive stocks)

Техните цени показват устойчивост при цикличните промени в икономиката. Такива са акциите на фирми от комуналния сектор и производителите на средства от първа необходимост (хранително – вкусова, тютюнева и др.), чиято продукция се търси в моменти на най-силен спад в икономиката. Хората консумират ежедневно хранителни продукти, ползват услугите на комуналните компании, купуват лекарства и т.н., с което поддържат доходите на фирмите – производителки. Акциите от този тип представляват интерес за инвеститори поставили си за цел редовното получаване на дивиденти, независимо от състоянието на икономиката.

Обезщетяването се извършва при спазване на следния приоритет:

• осигуряване на средства за неизплатени заплати и данъци;
• притежатели на обезпечени облигации;
• общи кредитори и притежатели на необезпечени облигации;
• притежатели на привилегировани акции;
• притежатели на обикновени акции.

При “изгодната позиция”, в която се намират притежателите на обикновени акции, съществува вероятността да останат не обезщетени В това се крие и част от риска, свързан с притежаването на обикновени акции.

Б/ Типове обикновени акции (common stock types)

В рамките на издадените от дадена корпорация обикновени акции могат да съществуват няколко отделни класа (А, В, С и т.н.). Всеки от тях притежава особености, които в една или друга степен го отличават от останалите. Най-често това е наличието на ограничение по отношение на правото на глас или размера на дивидента. Подробното запознаване с информацията в проспекта на всеки от класовете ще ориентира инвеститора при избора на книжа от клас, който отговаря най-добре на неговите цели.

Обособяването на акциите се извършва по следните основни признаци: равнище на печалбата, размер на дивидента, потенциал за нарастване пазарната стойност на компанията, устойчивост на акциите на дадена компания на промените в бизнес-циклите на икономиката.

В зависимост от нивото на печалбата, размера на изплащаните дивиденти и възможностите за нарастване стойността на книжата се различават следните типове обикновени акции:

-         дивидент  в пари

-         дивидент в допълнителни дялове

-         комбинация от дивидент в пари и дивидент в допълнителни дялове.

Дивидента в пари представлява част от  чистата печалба на компанията, която се разпределя между акционерите пропорционално, в зависимост от броя на притежаваните от тях акции. Дивидента се начислява в процент или сума и величината му зависи от фактори като:

-           размер на печалбата;

-          финансова политика на фирмата;

-          равнище на лихвения процент;

-          философия на ръководството на корпорацията за ролята и размера на дивидентите.

Изплащането на сумите става обикновено на тримесечие, след съответното  решение на Съвета на директорите. За разлика от привилегированите акции, при обикновените компанията не е задължена да изплаща редовно дивиденти Ръководството й може да  реши да не начисли дивидент за дадено тримесечие или тримесечия. Причини за това могат да бъдат както незадоволителните финансови резултати, така и реинвестирането на печалбата в разширяване на бизнеса. Притежателите на обикновени акции получават своите дивиденти след изплащането на лихвите по облигациите на компанията и дивидентите по привилегированите акции.

Редовни и в значителни суми са дивидентите, които изплащат на своите акционери старите и стабилни компании като IBM, General Electric, AT&T и др.техните акции са известни като “сини чипове” или “доходоносни акции” и се радват на доход от  редовни и стабилни дивиденти. Размерът на дивидента е фактора, който ги прави привлекателни за  обществеността, тъй като акциите на компаниите от тази група притежават сравнително стабилни цени от които не може да се очаква съществено покачване.

За разлика от утвърдените стари компании, фирмите от бързо развиващите се нови отрасли обикновено изплащат незначителни дивиденти, а в някои случай дори се въздържат от разпределяне на този вид доход. Най – често причина за това е реинвестирането на цялата печалба, останала след плащане на данъците, за разширяване на производството и укрепване на бизнеса. Издаваните от тях акции, известни като “акции на растежа” са предпочитана инвестиция от тези, които залагат на бъдещата печалба. С превръщането на компанията в стабилна и печеливша интересът към акциите й се повишава, а от тук и пазарната им цена.

Практиката доказва,че “акциите на растежа” показват тенденция към по –съществено увеличаване на стойността си от тези на стабилните стари компании. В определени ситуации съотношението на нарастване достига до 2-3  пъти в полза на първите. Инвестирането в “акции на растежа” обаче излага акционерите на риск. Който се проявява в случай на неуспешно развитие на бизнеса и неизпълняване на очакванията за увеличаване на печалбата. Това естествено води до спадане на пазарната им стойност и причинява загуба на доход за акционерите.

Ръководството на компанията може да реши вместо да изплати  дивидент в пари, да раздаде на акционерите допълнителни дялове от капитала на компанията. Така фирмата ще може да задържи и използва за свои нужди частта от печалбата, която при други обстоятелства би разпределила между инвеститорите.

Освен чрез дивидент в допълнителни акции, увеличаване на броя на притежаваните от инвеститорски дялове настъпва и след решението на компанията да раздроби намиращите се в обръщение акции /stock split/. Съотношението на раздробяване се обявява предварително, като най – често използваните пропорции са 2 за 1, 3 за 1 и 4 за 1.

При съотношение 2 за 1 притежателят на 100 акции, всяка с пазарна цена от 16 лв., вече ще има 200 акции /два пъти повече/ със стойност 8 лева (1600лв./200акции). Намаляването пазарната стойност на акция се дължи на факта, че стойността на компанията се разделя на по – голям брой дялове / в случая на два пъти повече/. Раздробяването не води нито до промяна на общата сума на капитала, вложен от инвеститора, нито до увеличаване процента му  на собственост в компанията.

Компаниите пристъпват към раздробяване на акциите си в обръщение в два случая:

Когато искат чрез намаляване стойността   на акциите в обръщение да привлекат интереса на по- голям брой инвеститори. В този случай говорим за положително раздробяване /positive stock split/ , при което се увеличава броят на акциите в обръщение. Подобно действие е в интерес на инвеститорите, поради положителният му ефект върху пазара. Нещо повече, в голяма част от случаите Съветът на директорите увеличава и дивидента за дял, което в съчетание с по-ниската цена на акциите стимулира допълнително търсенето им.

Когато цените на акциите в обръщение отбележат трайно спадане, което крие опасност за изваждането им от списъка на фондовата борса, в този случай говорим за обратно или отрицателно раздробяване (negative stock split). При него вместо увеличаване се извършва намаляване броя на дяловете. Съотношението придобива обратни стойности: 1 за 2, 1 за 3 и 1 за 4. При съотношение 1 за 2 притежателят на 200 акции, всяка с пазарна стойност за 8 лв. вече ще има 100 акции ( 2 пъти по-малко) със стойност от 16 лв. Увеличаването цената на акциите се дължи на факта, че стойността на компанията се разделя на по-малък брой дялове. И тук раздробяването не води нито до промяна общата сума на капитала, вложен от инвеститора, нито до увеличаване процента му на собственост в компанията.

Още един начин, чрез който корпорациите могат да влияят върху цените на акциите си в обръщение е обратното изкупуване на акции. То представлява формално предложение от страна на издателя на книжата за изкупуване на негови акции в обръщение със заплащане на премия върху пазарната им цена (tender offer). Изкупените обратно акции се наричат “treasury stocks”, което преведено буквално означава “съкровищни акции”. В действителност това са издадени в последствие обратно изкупени от емитента дялове от неговия капитал. Те вече не са част от акциите в обръщение, поради което не притежават техните права – получаване на дивиденти, участие при гласуване, предимство при закупуване на новоиздадени акции. Същите се изключват при изчисляване приходите на компанията за дял. Изкупуването води до намаляване количеството акции на корпорацията в обръщение, в резултат на което дивидентите се разпределят върху по-малко дялове. Това е причината за увеличаване възвръщаемостта на вложените в тях средства на инвеститорите.

Обратно изкупените от компанията акции могат да бъдат изкупени по два начина:

-         съхранени за определено време и пуснати по-късно отново в обръщение в подходящ момент и на по-висока цена, с цел набиране на допълнителен капитал;

-         разпределени между работещите в компанията, като част от участието им в акционерния план на същата.

-         предлагани промени в бизнеса на корпорацията;

-         предложения за придобиване или продажба на основни фондове;

-         предложения за сливане или поглъщане;

-         предложения за eмитиране на привилегировани акции, облигации или пускане на нова емисия ценни книжа.

Провеждането на избор и гласуването на решения става на Общото събрание на акционерите. Обикновено на него не присъства голяма част от дребните инвеститори,  но с това гласовете им на се губят при отсъствие гласуването се извършва чрез попълваното на специален формуляр /proxy/, в който са включени  всички точки, подлежащи на гласуване.

Формулярът заедно с придружаващ го комплект от различни справочни материали, се изпраща до акционера, /ако акциите са издадени на негово име/ или до брокерска къща, която представлява интересите му. При вторият случай брокерът изпраща материалите до своя клиент, който, след като ги попълни и подпише, ги връща обратно. Ако акционерът не върне в срок попълнените формуляри, в гласуването участва  брокерът, който се съобразява както с интересите на компанията, така и с интересите на клиента си.

Използват се два основни метода за гласуване:

-         с равно разпределение на гласовете;

-         кумулативен метод;

начинът който ще се използва, се определя с устава на корпорацията, още преди пускането на акциите в обръщение.

При метода с равно разпределение за всеки член на управителния или дирекционния съвет акционерите подават толкова гласа, колкото е броят на притежаваните обикновени акции. За избран се смята този кандидат, който получи  50% плюс един от подадените гласове.

При кумулативния метод /т.нар. пропорционална система/ акционерът има право да даде всичките си гласове за един кандидат. Например, ако управителният съвет се състои от 5 членове, а даден акционер притежава 80 акции, неговите гласове са 400 и той може да даде всичките само за един от предложените кандидати.

Понякога когато компанията се намира в период на финансови затруднения тя може да прибегне и до така наречения “тръст за гласуване”. С цел извършване на бърза промяна  в политиката и подобряване на финансовото състояние, ръководството на корпорацията се обръща към търговска банка, в която се образува тръст за гласуване. По молба на компанията акционерите депозират притежаваните от тях акции в тръста, срещу което им се издава  сертификат от тръста за гласуване /voting trust certificate – VTC/. Той гарантира на инвеститорите всички права и привилегии, които имат собственици на обикновени акции, с едно изключение – правото на гласуване. Тази привилегия се делегира на тръста, който се намира под контрола на Съвета на директорите на корпорацията.

Тръстът се организира за определен срок, обикновено между 5 и 10 години. Инвеститорите депозирали  акциите си в него, нямат право да ги получат обратно преди края на съществуването му. Те могат да използват издадените от тръста сертификати /VTC/, притежаващи ликвидност и възможности за прехвърляне, както на обикновените акции, които заместват.

Лицевата част на сертификата съдържа:

• компанията – издател  на акциите;
• име на притежателя на акциите в случаите, когато акциите са поименни;
• брой на дяловете удостоверени с този сертификат;
• описание на права, задължения и ограничения, произтичащи от притежанието на акции от съответния клас;
• подписи и печати;

Hа гърба на документа е отпечатана бланка, в която се правят отметки при продажба на дялове от сертификата (джирото). Попълването се извършва от специално определен регистратор, най – често търговска банка, натоварена от издателя на акциите да поддържа пълен списък на акционерите.

А/ Права на притежателите на обикновени акции.

Големият интерес към обикновените акции се определя от правата, които дават на инвеститора, а именно:

?      Да получи сертификат /stock certificate/, удостоверяващ притежанието на определен брой акции. Сертификатът може да бъде продаван или преотстъпван на други лица;

?      Да гласува /voting right/ при провеждане на събрание на акционерите за избор на ръководство на корпорацията и за одобряване на промени в политиката на фирмата;

?      Да купува с предимство пропорционална част от ново eмитираните акции /preemtive right/;

?      Да получава дивиденти в пари /cash dividends/ и в допълнителни дялове /stock dividends/;

Да бъде обезщетен с пропорционална част /ликвидационен дял/ от активите на корпорацията в случай на фалит и ликвидация. Това право е изпълнимо в скучайте, когато останат средства след погасяване на задълженията към кредиторите.

Критерият за разграничаването им е обстоятелството, дали върху лицевата страна на акцията е вписано или не името на първия й собственик. Разграничението не е непреодолимо. Замяната на акции от един вид с акции от друг вид е допустима, когато са налице предпоставки, определени в закона. След като бъде напълно изплатена тяхната стойност, акциите на приносител по искане на акционера могат да бъдат заменени с поименни акции и обратно. Разпоредбата се прилага, ако в устава е предвиден ред за това (чл.180 от ТЗ).

Недопустимо е акциите на приносител да не бъдат предадени, преди да е изплатена тяхната номинална или емисионна стойност. Напротив, това е допустимо за поименните акции. В такъв случай се изисква размерът на частичните вноски да бъде отбелязан върху тях.

Създадена е отчетност за поименните акции. Всяко АД е длъжно да води книга за акционерите, в която се записват името и адресът на притежателите на поименните акции. Отбелязва се видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Същите данни се вписват за временните удостоверения (чл. 179 от ТЗ).

Изисква се в книгата за акционерите да бъде вписан запорът върху поименни акции на акционер, който е длъжник по лични вземания на държавата или на община. На вписване подлежи запор, наложен от публичния изпълнител чрез съобщение до дружеството, съответно в Централния депозитор.

Не съществува, обаче, отчетност за акциите на приносител в течение на годината. Държателите на такива акции стават известни на акционерното дружество непосредствено преди годишното общо събрание на акционерите, когато се извършва регистрация. Тази регистрация обикновено се предвижда в устава като една от предпоставките за участие в събранието и за упражняване правото на глас. Необходимостта от нея се съобщава в поканата за събранието.

Характерно за акциите е тяхното лесно прехвърляне. Акциите на приносител се прехвърлят с предаване. Прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро. Изисква се то да бъде вписано в книгата на акционерите. В противен случай прехвърлянето няма действие спрямо дружеството. Допустимо е в устава да бъдат предвидени други условия за прехвърляне на поименни акции.

Допустимо е акцията да бъде заложена. Акциите на приносител се залагат с предаването им. Поименни акции се залагат с джиро с уговорка “за гаранция”, “за залог” или с друг израз, който означава обезпечение. Залогът има действие спрямо дружеството с вписването му в книгата на поименните акционери. Правото на глас по заложени акции се упражнява от акционера. Разпоредбата в тази й част е диспозитивна. Няма правна пречка в договор за залог да бъде предвидено друго. В закона е прогласена солидарна отговорност на прехвърлителя на поименни акции с приобретателят им. Достатъчно е те да не са изплатени или от тях да произтичат други задължения към дружеството. Но отговорността на прехвърлителя не е ограничена по време. Тя се погасява с изтичането на две години от деня на вписването на прехвърлянето в книгата на акционерите.

Както вече беше посочено, за да се закръгли цикълът на движението на средствата в националното стопанство, освен стоковият и паричният пазар трябва да се включи и неразвитият досега капиталов пазар като необходим сегмент от кръгооборота на средствата. Бюджетът все по- често не отпуска средства за капиталовложения, а търговските банки с техните краткосрочни ресурси не са в състояние да поемат изцяло дългосрочното кредитиране на предприятията. Единствен надежден източник на средства за капиталовложения е емисията на ценни книжа- предимно акции.

Основните предимства от издаването на акции за акционерните дружества и за националното стопанство като цяло са следните:

А) Чрез емисията на акции се създава механизъм, с който средствата в националната икономика  се насочват към ефективните предприетия и отрасли. Очевидно е, че печелившите предприятия ще имат възможността да дават по- големи дивиденти на акциите и поради това техните акции ще се търсят повече. Когато такива печеливши предприятия, стимулирани от постигнатите стопански успехи, пожелаят да разширят дейността си, те лесно ще намерят купувачи на техните акции. Средствата, които ще се насочат към тях ще дойдат между другото от продажба на акции на нерентабилни предприятия, които не са в състояние да плащат достатъчно високи дивиденти. Механизмът води до това, че губещите предприятия нито ще имат интерес да разширяват  дейността  си, нито биха намерили средства за това. Обратно, рентабилните предприятия, за да печелят повече, ще са заинтересовани да се развиват и ще могат да привлекат средства за това развитие чрез по – високи дивиденти, които биха могли да осигурят от по- големите си печалби.

Б) Акциите играят важна роля за изявяване и вкарване в действие на такъв важен икономически регулатор, какъвто е лихвеният процент. С помощта на акциите лихвите в цялата национална икономика се установяват на своето реално, икономически обосновано равнище. У нас сега всички лихви – дебиторни и кредиторни, се обуславят от основния лихвен процент, определян по административен ред от Българската народна банка. Според едни този лихвен процент е много висок, според други – недостатъчно висок. Дивидентите се обуславят от  печалбите на предприятията, eмитиращи акции. При добри печалби предприятията ще плащат високи дивиденти и високите дивиденти ще насочват свободните средства в националното стопанство към покупката на акции, а това ще предизвика отлив от влоговете в банките. Последните, за да не останат без ресурси, които тъкмо в период на стопанско оживление ще им са необходими най- много, ще бъдат принудени да определят такива лихви на влоговете, а оттам и на кредитите, които да съответстват на дивидентите. Така размерът на дивидентите ще стане основа за определяне  на всички лихви в народното стопанство- и дебиторни, и кредиторни. И това ще бъде реална основа, обусловена от рентабилността на икономиката. Разбира се, обратен процес ще настъпи при ниска рентабилност на стопанските организации. Тогава парите ще остават в банките, които при наплив на средства,  а също и при слабо търсене на кредити при обстановка на икономически спад ще намаляват лихвите на влоговете и това намаление ще продължи дотогава, докато дивидентите на акциите отново станат привлекателни за спестителите. Такова развитие ще се получи и поради факта, че при ниските лихви трябва да се очаква стимулиране на стопанската дейност.

В) Пласментът на свободните парични средства на националното стопанство осигурява известна финансова стабилност. Ако част от спестените пари на населението се  изтегли от сметките  в банките и се насочи към покупка на акции, ще се съдейства за намаляване на временно обездвижената , но реално съществуваща скрита покупателна сила, която при определени обстоятелства може да предизвика опасни сътресения в икономиката. Като се има предвид, че тези “определени обстоятелства” сами по себе си възникват при някаква кризисна ситуация, отключването на потенциалната покупателна сила ще изостри още повече тази кризисна ситуация. Достатъчно е например да се пусне слух – оправдан или не, за някакви затруднения на банките, за да се започне паническо теглене на спестовни влогове и депозити, което може да се превърне в банкова, а оттам и в общо икономическа катастрофа. У нас не липсват примери за това. Вложените пари в акции не могат да се теглят по всяко време. Те представляват траен ресурс за емитентите и не представляват потенциална опасност за икономиката. Ако акционерът иска да превърне акциите си в пари, като ги продаде на борсата или извън нея, това не е реално увеличаване на паричното обръщение, защото купувачът на акциите влага свои пари за покупката.

Г) Когато средствата на спестителите се влагат чрез покупка на акции директно в стопанските организации, без да минават през банките, ефектът за националното стопанство е по-голям, отколкото ако се отпускат на предприятията от банките. Вложените в банките пари също са предназначени за кредитиране на предприятията, но те попадат в тях не винаги навреме и не в необходимите размери: банките отпускат кредити тогава, когато те намерят за добре с оглед на влоговата и кредитната им политика, според позицията и ликвидността си. Освен това не във всички случаи средствата попадат в най-ефективните и рентабилни предприятия, защото не се насочват спонтанно от пазарните сили, а често от субективните и бюрократизирани преценки на банките кредиторки.

Пласираните пари на спестителите направо в предприятията чрез покупка на акции, без да минават през банките, попадат веднага в стопанския оборот. Ако тези пари минават през банките, използването им в икономиката се забавя. Банката е допълнителен и в много случаи излишен етап в кръгооборота на средствата. У нас банките в някои случаи са безогледно щедри в отпускането на недостатъчно обезщетени кредити, а в други случаи са особено предпазливи в кредитната си дейност. Често кредитирането на стопанските организации се ръководи не от съображения на банките, а под натиска на заинтересовани политически или икономически формации. Поради това много от кредитите имат слаба възвръщаемост и значителни средства се отклоняват в извън реалния сектор на икономиката – главно за покупка на ДЦК или за вложения във валута. Ако свободните средства в страната се вливат направо в предприятията, те на място и веднага стават фактор за подем на икономиката.

Д) Известно е, че акционерите са съсобственици на имуществото на акционерните дружества. Те участват в управлението на предприятията с правото си на глас в Общото събрание на дружеството. Поради това работата на предприятието е поставена под зоркия контрол на акционерите, вложили парите си в него. Притежателите на акции са заинтересовани от добрата работа на предприятието – емитент. Собствеността ги мотивира да “бдят” за ефективна дейност, за икономии, за привличане на способни дейни ръководители, за инициативно управление. Чрез акциите, които им дават право на глас, те могат да съдействат за това.