Унищожаеми сделки – понятие и основания.

Унищожаема е тази правна сделка, която поражда целените от страната или страните правни последици, но те могат да бъдат отменени по искане на определено лице в случаите визирани в закона. До унищожаването й съответната правна сделка е напълно действителна. Унищожаването й има обратно действие. Само съдът може да унищожи конкретна правна сделка чрез иск от една от страните или чрез възражение в заведеното дело. Правото да се иска обявяване на една сделка за унищожаема е срочно. Ако изтече предвидения от закона срок, сделката става действителна, въпреки наличето на съответния порок. Правото за унищожаване на една сделка отпада и при потвърждаването й от правоимащата страна. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни. Недееспособни са две групи лица: пълно недееспособни – малолетни и поставени под пълно запрещение, и ограничено недееспособни – непълнолетните и поставените под ограничено запрещение. Малолетен не може да прави волеизявления, които да са признати от правото. Същото е положението и при правни сделка, при която действа лице, поставено под пълно запрещение. Такава правна сделка е нищожна. Друго е положението с ограничено недееспособния и поставения под ограничено запрещение. Тук вече се говори за унищожаемост на сключената от тях сделка. Могат да бъдат унищожени правни сделки, извършени лично от недееспособния, без съгласието на законните му представители. Непълнолетните и поставените под ограничено запрещение имат право да сключват само обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди. Само онези сделки, за които е необходимо съгласие и такова липсва, подлежат на унищожаване. Самата недееспособност е достатъчно основание за унищожаване на една правна сделка. Подлежат на унищожаване само правни сделки, сключени от непълнолетен и от поставен под ограничено запрещение, но не и от лице, което е било в пияно състояние или във временно състояние да не може да разбира или ръководи постъпките си. Искът за унищожаване на сделката може да се предяви само от страната, в чийто интерес се допуска унищожаемостта. Това показва, че трето лице не може да води такъв иск. Правото да се иска унищожаване на сделката се погасява с 3-годишна давност, която започва да тече от деня, в който непълнолетното лице е навършило пълнолетие или запрещението е било вдигнато. Възражението няма срок, при положение, че основния иск е предявен преди неговото погасяване по давност. Унищожаеми са договорите, сключени от представител на недееспособен, без спазване на изискванията, установени за него. Тук се има предвид липсата не на представителна власт, а липсата на специални изисквания за договорно учредяване на представителство на непълнолетен, респ. поставен под ограничено запрещение. Унищожаема е тази правна сделка, сключена от договорен представител на недееспособно или на поставено под ограничено запрещение лице, при която за упълномощаването не е дадено съгласие от законния представител или попечител. Унищожаеми са договорите, сключени при грешка. Грешката може да обхване различни елементи от ФС с по-голяма или по-малка значимост. Тя може да обхване едната или другата фаза на волеизявлението. Всяка грешка при юридическите действия се свежда до наличност на една погрешна представа, под чието влияние се извършва самото действие. Тя е свързана с определено незнание или погрешна представа, привидно знание. Грешката само тогава има правно значение, когато е свързана с основен елемент от ФС. Само съществената грешка е релевантна. В този случай не се търси небрежност, а грешка в основен елемент. За да имаме грешка следва да е налице погрешна представа. Тук не става дума за погрешна постъпка при наличието на правилно схващане на всички факти, а за несъзнаване несъответствие между представите и действителното положение. Грешка по отношение на съдържанието и грешка във връзка с мотива. Нашето ГП включва в грешката само първия вид. Грешката в мотива не е основание за унищожаване на правната сделка. Грешката в съдържанието води до там, че едно лице не изявява онова, което е искало да изяви, и с това е налице един порок на волята. Следователно грешката във връзка със съдържанието е основание за унищожаване на сделката. Грешката в предмета е основание за унищожаване на правна сделка, когато се отнася до съществени качества на същия. Качество на един предмет трябва в най-широкия смисъл на понятието: фактическо, природно, производствено и други. Съществени са онези качества, които са важни, основни, определящи за годността на използване на една вещ. Грешката в лицето е основание за унищожаване, когато договорът е сключен с оглед на личността. Грешка, която се отнася само до пресмятането не е основание за унищожаване, а подлежи на поправяне. Грешка в пресмятането има, когато отделните величини са уговорени, но са неправилно събрани или умножени. Но когато е приета една крайна цена, независимо от грешката в преценката на обекта, няма грешка в пресмятането. Искът за унищожаване на договорите, сключени при грешка при пресмятането може да се води само между страните по договора. Третото лице не може нито да води този иск, нито да отговаря по него. Унищожаването може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемост. Правото за предявяване на иск се погасява в 3-годишен давностен срок, който започва да тече от деня, в който грешката бъде открита. След като договорът бъде признат за унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила. Унищожаеми са договорите, сключени при измама. Измамата се причислява към групата на “несъзнавано несъответствие между действителното съдържание на преживени представи и желания и тяхното външно проявление”. Тук имаме действие на трето лице, което използва  съзнателно твърдене на лъжливи факти или премълчаване на истински факти, което е от решително значение за формиране на волята. Налице е една решаваща грешка и тя обуславя външното проявление на определена воля. Освен това е необходимо да е налице причинна връзка между твърдението или премълчаването от едно лице и преживяното от друго. Измамата трябва да е преднамерена, с цел да се предизвика в друг правен субект желаната грешка и тя да мотивира съответната негова воля и нейното изявяване. При непредпазливо въвеждане в заблуда няма измама. При наличието на измама може да се иска унищожаване на сключената сделка. Не е необходимо за уважаване на иска да има придобита от измамника имотна облага и не е необходимо измаменото лице да е претърпяло щета от сделката. Искът за унищожаване на сделката може да се предяви само от страната, която е обект на измамата. Той се погасява с 3-годишен давностен срок, започващ да тече от деня, в който измамата е била открита. При уважаване на иска всяка от страните връща на другата страна всичко, което е получила от нея. Ако въведеното в заблуда лице е претърпяло вреди и загуби, то има право на обезщетение по ЗЗД, като този иск се погасява с 5-годишна давност. Унищожаеми са договорите, сключени при заплашване. При заплашването съответното лице познава същнастта на нещата, наясно е с обективната действителност, не допуска грешка, но в своето волеизявление не е свободно. Всъщност решението за сключване на правната сделка не се взема от лицето доброволно, а в резултат на заплаха с предстоящо материално или морално зло. Формите на заплашване са две: Абсолютна заплаха – приложени са средства на физическа принуда. Злото върху едно лице се прилага в момента, а не го заплашва предстоящо зло. Тук всъщност нямаме изявяване на воля. Мотивационно заплашване – налице е преживян страх от предстоящо зло, а не приложено насилие. Използват се средства на психическа принуда. В този случай лицето изразява своя воля, макар и мотивирана от заплашването. В случаите на абсолютна заплаха няма волеизявление, следователно няма съгласие, няма правна сделка. Тук сме изправени пред нищожност на правната сделка. По-различно е положението при мотивационното заплашване – тук имаме воля, следователно сделката ще бъде унищожаема. Заплахата трябва да бъде противоправна. Тя е такава в 3 случая: 1)когато използваното средство е противоправно; 2)когато преследваната цел противоречи на правна норма; 3)когато използваното средство не съответства на поставената цел. Имаме заплаха и тогава, когато тя не е дадена на сериозно, но контрахентът я приема за истинска. Между заплахата и направеното волеизявление трябва да имаме каузалитет. Самата заплаха трябва да е възбудила необходимия страх. Няма изискване заплашването да е довело до лична облага. Право на иск за унищожаване на сделката има страната, която е била заплашена. Искът може да се предяви до 3 години от момента, когато заплашването е престанало, като ответника по иска може да направи своето възражение и след изтичане на този давностен срок. Унищожаеми са договорите, сключени при крайна нужда. Основанията за унищожаване в този случай са: Едната страна да се е намирала в състояние на крайна нужда, в сериозен недостиг на парични средства. Самото материално затруднение трябва да упражнява силно влияние върху психиката или волята на лицето, за да бъде то готово да сключи една крайно неизгодна за него правна сделка. Явно несъответствие на престацията и контрапрестацията, т.е. неизгодни условия за едната страна. Съдът е този, който преценява несъответствието и неговото значение и то към момента на сключване на сделката. Използане на затрудненото положение, лекомислие и неопитност на другото лице. Правото да се иска унищожаване се погасява с по-кратък срок – 1 година от сключване на договора. Право на иск има ощетеното лице. Съдът може да постанови решение, с което да унищожи договора изцяло или само за в бъдеще. Специфична възможност при тази сделка е нейното запазване. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването. Целта тук е да се заличат последиците от неизгодността. Унищожаването поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба. Това озн. че унищожаването на сделката се отразява само върху страните. При крайна нужда имаме непозволено увреждане, т.е. причиняване на вреди и загуби. Потърпевшото лице има право извън връщане на престациите да иска обезщетение за тези вреди и загуби. За този иск давността е 5-годишна.