Положителна карма

Вместо да се поддаваме на негативни реакции – като позволяваме на кармичните нагласи да ръководят наше¬то поведение или като ги потискаме, – бихме могли да спрем за миг, да се вгледаме в себе си и да изберем про¬тивоотровата на отрицателната емоция. Ако някой ни е ядосан и у нас се надигне гняв, противоотровата е със¬традание. Възможно е отначало да имаме усещането, че постъпваме неестествено и насила, но щом осъзнаем, че човекът, който ни ядосва, е играчка в ръцете на собствената си обусловеност, и щом си дадем сметка, че страда от стесняване на съзнанието, тъй като е в плен на отрицателната си карма, ние се изпълваме със състрадание и започваме да отхвърляме негативните реакции. Така прекрояваме своето бъдеще положително.
Това ново ответно действие пак се основава на же¬ланията – в случая на стремежа към добродетел, по¬кой или духовно израстване, – но оставя положителна кармична следа; посели сме семето на състраданието. Следващия път, когато се сблъскаме с гнева, вероят¬ността да му отвърнем със състрадание е малко по-го¬ляма, а подобна реакция е по-приятна и показва по-го¬ляма широта от тесногръдието на гнева в самозащита. Така упражняването на добро все повече ни приучава да реагираме на света по друг начин и в един момент от¬криваме, че се сблъскваме, примерно, с по-малко гняв извън и вътре в себе си. Ако упорстваме в тази практи¬ка, накрая състраданието започва да се поражда естес¬твено и без всякакви усилия. Въоръжени с разбирането за карма, можем да приучим умовете си да използват всички преживявания, дори най-съкровените и най-не¬уловими мечти, за да бъдат в помощ на нашата духовна практика.