Не трябва да нарушаваме целоста на човешките сурови материали

Човешкото тяло е най-съвършената и в същото време най-сложната машина на Земята. Още по-подходящо е оприличаването му с един грамаден свят от фабрики и системи, в смисъл че всяка клетка, взета поотделно, представлява сама по себе си сложна фабрика, която на свой ред се състои от многобройни други фабрики. Досега учените са успели да открият около 10 000 съставни части на всяка клетка. Всяка жлеза или орган са съставени от милиарди такива клетки, а от комбинирането на тези жлези, органи, системи, скелета и кожата е образувано човешкото тяло.

За да могат да извършват правилно функциите си, тези висококомплицирани фабрики и системи трябва да бъдат снабдени със сурови материали, съдържащи десетки хиляди различни субстанции, всяка от които има да извършва своя­та специална служба в общата организация на човешкия ор­ганизъм. Всички тези субстанции са изградени с помощта на слънчевата светлина и са концентрирани в растителните те­ла. Например, едно семе, един лист или едно житно зърно съдържат в себе си всички онези хранителни съставки, кои­то са в състояние да задоволят нуждите на един животински организъм. Макар тези съставни елементи да се различават в отделните растения по отношение на състава и устройство­то, това не е от значение, тъй като след въвеждането им в ор­ганизма те се разпадат и отново синтезират, при който про­цес едно вещество се променя в друго. Така организмът е способен да промени количеството на различните съставки, съобразно нуждите си, но при отсъствие на известен хими­чески елемент той не може да бъде създаден вътре в организ­ма, нито пък може да бъде заменен с друг елемент. Напри­мер, при лабораторните изследвания не е била открита ня­каква масивна концентрация на калций, витамини или проте­ини в детелината и при все това именно от детелината и от още по-обикновени треви животните си набавят всички ви­тамини и минерални соли и построяват своите масивни кос­ти, месо и мазнини. С други думи, вместо млякото, маслото, сиренето, мозъка, черния дроб и месото, препоръчвани от късогледите хора като източници на калций, фосфор, вита­мини и напълно ценни белтъчини, може да бъде препоръча­на само детелината, тъй като всички тези вещества се синтезират от нея. Ето защо е напълно безсмислено, не­достойно и дори вредно да се говори, че дадена храна е бо­гата на известни витамини, а други изобилстват на даден ми­нерал, понеже освен че заблуждават хората, такива претен­ции не служат на никаква полезна цел.

Главните служби на хранителните елементи в организма са три. Преди всичко те служат като строителен материал за изграждане и подновяване на клетките; след това те произ­веждат необходимата, енергия за дейността на клетките и те­лесната топлина и най-после — доставят на специализираните клетки сурови материали за тяхната специална продукция.

От първостепенна важност е ние да се грижим за нашия организъм със същото внимание, с което един фабрикант се грижи за своята фабрика. Съобразно горните три функции на организма ние трябва да снабдяваме тялото си с всички необходими хранителни съставни елементи като неделимо цяло и в същите балансирани пропорции, както природата ги дава. Иначе, ако липсва някой от съставните елементи, това неминуемо ще се отрази зле върху строежа и работата на ор­ганизма.

Но да видим как днешният цивилизован човек се от­нася към своето тяло? Той прахосва, изгаря, убива и раз­стройва целостта на суровите материали и безразборно пълни стомаха си с мъртви и отровни трупове. По този начин консумирането на някои съставки може да надх­върли нормалните изисквания на организма стотици пъти, като съответно намалява поемането на някои други съставни части.

От готвеното месо, белия хляб, макароните, ориза, сладкишите и рафинираното масло се произвеждат неспособни паразитни клетки със съвършено проста структура, под тежестта на които привърженикът на готвената храна се огъва и сгромолясва. Учените лесно могат да докажат, че преди 50, 100 или 200 години човешките неразположения в повечето случаи са били придружавани с крайно отслабване. В онези времена човекът е имал по-голяма съпротивителна сила и човешкото тяло е било способно да устоява на неестествените храни, като е предотвратявало въвеждането на големи количества от такива субстанции чрез загуба на апетит, диария, повръщане и други подобни средства. Обаче с течение времето човешкият организъм се поддал на постоянния натиск на изродените храни, „нагодил се” към тях и им позволил първо да построят, а след това и да поддържат прости, без стойност и неактивни клетки, съответни на тяхната собствена структура. Ето защо телесната слабост днес не е така популярно явление и светът е пълен с грозно и неестествено затлъстели хора.

Днес много деца се раждат претоварени с клетки, които са без никаква стойност и са крайно неактивни. Техните родители се гордеят с пълнотата им и подпухналостта на тех­ните лица. Понякога тази пълнота е толкова голяма, че ужа­сява онези, които разбират нейното истинско естество.

Човешкият организъм прави големи усилия да държи под контрол необикновеното нарастване на паразитните и безпо­лезни клетки, като ги разпределя по всички свободни части на тялото, по горните и долни крайници, около брадата, под кожата на корема и бедрата и др. Случва се обаче някои от тези клетки да се освободят от контрола, да се отделят от ко­муналния живот, да станат независими, да започнат индиви­дуално съществуване и да се множат без ограничение. Мно­го често организмът успява да държи такива групи от клетки изолирани на едно място, като пречи на разпространението им. Образуванието, което се появява в този случай, се нари­ча „доброкачествена неоплазма” или тумор. То се различава от онзи нарастък, който се разклонява свободно по всички части на тялото, за да се храни с протеини (особено с живо­тински) и който е познат като „злокачествена неоплазма” или просто рак.

Необходимо е да наблегнем на факта, че варенето на хра­ната не е единственият фактор, който намалява ценността на хранителните продукти. Бялото брашно и полираният ориз са вредни хранителни материали, дори когато се ядат сурови. Дори сухата слама, която е една несъвършена храна, е в състояние да поддържа животното в сравнително добро състояние. Съвършена храна биха могли да бъдат житните стебла заедно с класа, ако се ядяха зелени през ля­тото и сухи през зимата. За кравата и овцата обикновената планинска трева не може да се разглежда като съвършена храна. Тези животни са преминали през определено развитие в свободната природа, хранейки се едновременно с трева, листа, плодове и зеленчуци. Това обяснява някои особени случаи на рак при животни, които, вследствие намесата на човека, са били лишени от хранителни материали, подходя­щи за изискванията на техните клетки. При все това органи­те на животните, хранени с най-обикновени треви, никога не са подложени на такива опасности, както човешките органи, нито пък за тях микробите са от такова значение, както за нас, по простата причина, че те нямат кухня.

Ако не би било възможно на раковите клетки да се преда­ват високите качества на нормалните клетки и ако те не би­ха могли отново да станат полезни за организма чрез консу­миране на плодове (които са наистина бедни на протеини, но са богати на витамини и други съставни елементи с най-ви­сока хранителна стойност), тогава никое земно лекарство не би било способно да изпълни тази задача. Всички усилия да се лекува рака посредством лекарства, са абсолютно безпо­лезни и са обречени на пълен провал. Но един благоразумен човек никога не би страдал от рак, ако не разстройваше це­лостта на своите сурови материали.

Така клетките, които са произведени от ястия, като пиле с ориз, супа от черен дроб, хляб с масло, мармалад и сладкиши, са лишени от способността да извършват каквато и да е било полезна работа. Активните, специ­ализирани и напълно здрави клетки на човешкия органи­зъм се раждат изключително от сурови плодове и зелен­чуци — с други думи, от онези протеини, които внасят със себе си в човешкото тяло хиляди хранителни съставки в тяхното нормално и живо състояние и които любителите на готвената храна благоволяват понякога да ядат като един вид „нехранителен” лукс. Всеки човек би трябвало да разбере колосалното престъпление, извършвано от родителя, който казва на детето да не разваля апетита си, като яде плодове преди основното ядене, понеже ще трябва непременно да изяде храната, която скоро ще бъде поднесена. Това е все едно да му кажеш да не яде хилядите различни сурови материали, които са съществени за организма му в тяхното естествено състояние, а да чака мъртвите и безжизнени трупове на някои от тях, които скоро ще му бъдат поднесени във форма на храна.

Любителите на готвената храна са щастливи при мисълта, че ястията, които консумират са много калорични. Но калорийте са полезни само ако се използват напълно. Когато броят на мускулните клетки е малък, а при това те са слаби, болни, лишени от еластичност, тогава по-голямата част от калориите остават неупотребени и след като причинят значителни безпокойства, напускат тялото под формата на нежелана топлина и се загубват безцелно. Когато запалим огън на открито, енергията от огъня се губи неоползотворена, но ако запалим този огън в мотора на една фабрика, той напъл­но постига предназначението си. Чрез варената храна люби­телите внасят в тялото си приток от калории, който е 3-4 пъ­ти по-голям от функционалните изисквания на организма. Калориите, които се получават от суровата храна, напълно реализират предназначението си, тъй като тези храни прите­жават и всички фактори, необходими за използването на тех­ните калории.

Създадена е обширна литература, която се занимава с изучаване на отделните съставни елементи на храната — проучване, което вече не се ограничава само в научните кръ­гове, но е и широко популяризирано. При все това особено голямото внимание, което се обръща на отделните елементи в състава на храната, произлиза от факта, че ние сме нару­шили целостта им и сме лишили организма си от важна част от тези елементи.

Изучаването на отделните съставни елементи на храната още е в най-елементарния си стадий и нито един от хиляди­те секрети не е познат на човека. Поради тази причина по­добно изследване трябва да бъде ограничено само в тесните научни кръгове и всички опити за изпробване на отделните хранителни елементи, особено на животинските белтъци, синтетичните витамини и минералите, трябва да бъдат при­лагани само върху животни. При сегашното ни несъвършено познание е извънредно опасно да се експериментира с човешкото тяло. Във всеки случай сигурно няма нужда от изкуствено получени отделни съставни елементи, докато пос­тоянно ги имаме на разположение — всички в тяхната чудна цялост по всяко време; особено като се знае, че никакво хра­нително вещество не може да послужи за някаква полезна цел, ако то е взето изолирано.

Биолозите и лекарите са длъжни да насърчават, дори да принуждават хората да не разделят хранителните съставки една от друга, а винаги да ги консумират заедно в техните естествени балансирани пропорции и живи клетки. Те не би трябвало да говорят за полезността на отделните хранителни съставки, а да наблягат на тяхната незаменимост, точно така, както разглеждаме чистотата на петрола — не само като полезна за самолетите, но също и като необходима, неза­менима за тях. Лекарите никога не би трябвало да говорят за ползата от които и да било витамини — те трябва силно да наблягат на опасността от разстройването на тяхната цялост и от разрушението им.

Общо казано, цялата наука за храненето може да бъде су­мирана в две главни точки, които са от значение за цялото човечество:

1. Човешката храна трябва да се състои изцяло от живи клетки. Само хранителните продукти, които се състоят от живи клетки имат всички необходими ка­чества да задоволят изискванията на човешкия организъм. Човек не е лешоядно животно. Той не би могъл да бъде месоядно такова, щом не може да хване една муха във въздуха и да я погълне жива, или да разкъса плячката си на парчета, подобно на животно, и да я погълне с всичките й вът­решности и кости.

2. В природата има обикновени и подбрани растения. Най-съвършени и високо хранителни са по-добрите видове плодове и зеленчуци, житните храни и корените. Ясно е, че посредством обикновените сурови материали можем да построим само една обикновена фабрика и да добием най-елементарни продукти, докато с комплексни и подбрани материали можем да построим най-сложни фабрики, които да произвеждат най-съвършени продукти. Между всички живи същества човек е развил и постигнал висока степен на съвършенство, точно защото е бил способен да добива висо-кокачествени хранителни продукти с труда на собствените ръце и да развие своята физика посредством тези хранителни материали. Поради това човекът трябва да избира най-ценните хранителни материали за консумация.

Главна задача на биолозите трябва да стане да продължат изследванията, за да открият кои растения са най-богати на комплексни и висококачествени съставни елементи. Тези изследвания трябва да се извършват от гледна точка, съвсем различна от практикуваната досега. Хората трябва да престанат да съдят за стойността на храните си по свръхизобилието на основните елементи (белтъци, мазнини и въглехидрати). Напротив, те трябва да се стремят към една диета, сравнително бедна на тези състав­ни елементи, но богата на витамини и други високохранителни вещества. Витамините не претоварват стомаха. Ние не трябва да си въобразяваме, че човек, който консуми­ра храна, бедна на белтъци, мазнини и въглехидрати, ще гла­дува, понеже апетитът му ще продължава дотогава, докато приеманото количество храна задоволи изискванията на ор­ганизма му от тези вещества или от калориите, които те дос­тавят. Дори ако това изискване е изпълнено, организмът ще е получил вече няколко пъти обикновения приток на витамини и други висококачествени съставки и по този начин здра­вето и дълголетието му ще бъдат осигурени.

Чрез ядене на готвена храна човек засища апетита си с З или 4 вида храни и лишава организма си от хилядите други съществени съставки. Едно поразително доказателство за това твърдение е фактът, че измежду хилядите лекарски ре­цепти трудно може да се намери поне една, в която да не е предписан един или друг витамин, но едва ли ще срещнете рецепта, в която да са споменати имената на белтъчините, мазнините и въглехидратите.

Накратко, човек се радва на добро здраве, докато се храни само със сурови растителни храни; той боледува дотолкова, доколкото консумира готвена храна и умира, когато премине изключително на такава храна.