„Институционален триъгълник“ за вземане на решения в ЕС

Европейският съюз представлява нещо повече от конфедерация, но той не е федерална държава. Всъщност той е структура от нов тип, която не влиза в нито една традиционна правна категория. Основава се на уникална в историята политическа система, която е в непрекъснато развитие от повече от 50 години.

Договорите (известни като „първично“ законодателство), са в основата на голяма част от „вторичното“ законодателство, което има пряко влияние върху всекидневния живот на гражданите на ЕС. Вторичното законодателство се състои главно от регламенти, директиви и препоръки, приети от европейските институции.

Тези закони, заедно с политиките на ЕС като цяло, са резултат от взетите решения от институционалния триъгълник, който свързва Съвета на ЕС (представляващ правителствата на държавите-членки), Европейския парламент (представляващ гражданите) и Европейската комисия (политически независим от правителствата на държавите-членки орган, защитаващ общите интереси на ЕС).

а)    Съветът на Европейския съюз и Европейският съвет
Съветът на Европейския съюз (познат и като Съвет на министрите) е главната институция на ЕС, която взема решения. Държавите-членки поемат последователно председателството на Съвета за период от шест месеца. На всяко заседание на Съвета присъства по един министър от всяка държава-членка. Изборът на министъра, който ще присъства на заседанието, зависи от включената в дневния ред тема: външна политика, земеделие, промишленост, транспорт, околна среда и т.н.

Съветът разполага със законодателна власт, която поделя с Европейския парламент съгласно процедурата за съвместно вземане на решения. Освен това Съветът и Парламентът си поделят отговорността при приемането на бюджета на ЕС. Съветът сключва също така и международни споразумения, договорени от Комисията.

Разпределение на гласовете в Съвета по държави

Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство     29
Испания и Полша    27
Румъния    14
Нидерландия     13
Белгия, Чехия, Гърция, Унгария и Португалия     12
Австрия, България и Швеция     10
Дания, Ирландия, Литва, Словакия и Финландия      7
Кипър, Естония, Латвия, Люксембург и Словения      4
Малта      3

Общо:          345

Минималният брой гласове, необходими за постигането на квалифицирано мнозинство, е 255 от общо 345 гласа (т.е. 73,9 %).

Освен това:
·1    мнозинството от държавите-членки (в някои случаи две трети) трябва да е одобрило решението, а
·2    всяка държава-членка може да поиска потвърждение, че дадените в подкрепа на решението гласове съответстват най-малко на 62 % от цялото население на ЕС.

Съгласно договорите Съветът трябва да приема решенията си с единодушие, с обикновено или с „квалифицирано мнозинство“, в зависимост от въпроса, по който се взема решение.

Съветът трябва да се произнесе с пълно единодушие по важни въпроси като внасянето на изменения в договорите, приемането на нова обща политика или вземането на решение за присъединяването на нова държава към Съюза.

В по-голямата част от останалите случаи се гласува с квалифицирано мнозинство. С други думи, едно решение на Съвета е прието, ако са съберат определен минимален брой гласове в негова полза. Определеният за всяка държава-членка брой гласове приблизително съответства на броя на нейното население.

По принцип Европейският съвет заседава четири пъти годишно. Ръководи се от президента или министър-председателя на страната, която председателства Съвета на Европейския съюз по това време. Председателят на Комисията на ЕС присъства като пълноправен член.

С Договора от Маастрихт Европейският съвет официално става инициатор на основните политики на Съюза и е упълномощен да разрешава трудни въпроси, по които участващите в Съвета на Европейския съюз министри не са се споразумели.

Европейският съвет разисква актуални международни въпроси посредством общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), чрез която се цели ЕС да има единна позиция по дипломатическите въпроси.

б)    Европейският парламент
Европейският парламент е пряко избирания орган, който представлява гражданите на ЕС. Той взема участие в законодателния процес и упражнява политически надзор над дейността на европейските институции. От 1979 г. насам членовете на Европейския парламент се избират чрез преки всеобщи избори на всеки пет години.

Брой на депутатите в Европейския парламент по държави за периода 2007—2009 г.

Австрия    18
Белгия    24
България    18
Кипър    6
Чехия    24
Дания    14
Естония       6
Финландия    14
Франция    78
Германия    99
Гърция    24
Унгария    24
Ирландия    13
Италия    78
Латвия       9
Литва    13
Люксембург    6
Малта    5
Нидерландия                     27
Полша    54
Португалия    24
Румъния    35
Словакия    14
Словения    7
Испания    54
Швеция    19
Обединено кралство    78
Общо         785

Политически групи в Европейския парламент
група на Европейската народна партия (християндемократи) и европейски демократи        278
група на социалистите в Европейския парламент           219
група „Алианс на демократи и либерали за Европа“         103
група на Зелените/Европейски свободен алианс         42
група на Европейската обединена левица/Северна зелена левица         41
група „Съюз за Европа на нациите“         30
група „Независимост и демокрация“         28
Независими членове и временно незаети места          44

Общо:                                                                                                                              785

Данните са към октомври 2006 г.

Европейският парламент обикновено провежда своите пленарни заседания в Страсбург, докато всички допълнителни заседания се провеждат в Брюксел. Към него има 20 комисии, които извършват подготвителната работа за пленарните заседания и няколко политически групи, които заседават главно в Брюксел. Генералният секретариат е разположен в Люксембург и в Брюксел.

Парламентът участва в законодателния процес на ЕС на три различни нива:
Съгласно „процедурата на сътрудничество“, въведена с Единния европейски акт през 1986 г., Европейският парламент може да дава своето мнение по проектодирективи и проекторегламенти, предложени от Европейската комисия, като от нея се изисква да промени предложението си съобразно становището на Парламента.
От 1987 г. съществува и „процедурата на съгласие“, при която Европейският парламент трябва да даде съгласието си за международни споразумения, договорени от Комисията, както и относно всяко предложение за разширяване на Европейския съюз.
С договора от Маастрихт от 1992 г. е въведена „процедурата на съвместно решение“, която равнопоставя Парламента и Съвета при приемането на редица важни закони, включващи свободното движение на работна сила, вътрешния пазар, образованието, научноизследователската дейност, околната среда, трансевропейските мрежи, здравеопазването, културата, защитата на потребителите и т.н. Парламентът има правото да отхвърли предложените в тези области закони, ако депутатите гласуват против „общата позиция“ на Съвета с абсолютно мнозинство. Договорът предвижда и помирителна процедура.

Европейският парламент и Съветът си поделят също така и отговорността за приемането на бюджета на ЕС. Парламентът може да отхвърли предложения бюджет, както е постъпвал вече няколко пъти. При това положение цялата бюджетна процедура трябва да започне отначало. Европейската комисия предлага проектобюджет, по който Съветът и Европейският парламент водят дебати. Парламентът вече използва цялата си бюджетна власт, за да влияе при определянето на политиките на ЕС.

На последно място, но не и по важност е правото на Европейския парламент да упражнява демократичен контрол върху Съюза. Той има властта да разпусне Комисията, като гласува вот на недоверие. За това е необходимо мнозинство от две трети. Освен това той следи за ежедневното управление на политиките на ЕС като отправя към Съвета и Комисията писмени и устни въпроси. Най-накрая председателят на Европейския съвет представя пред Парламента доклад за взетите от Съвета решения.

в)    Европейската комисия
Комисията е третият съставен елемент на институционалния триъгълник, който движи и управлява Европейския съюз. Нейните членове се назначават за петгодишен срок чрез споразумение между държавите-членки, което подлежи на одобрение от Европейския парламент. Комисията е отговорна пред Парламента и трябва да подаде колективна оставка, ако Парламентът приеме вот на недоверие срещу нея.

От 2004 г. насам Комисията е съставена от по един комисар от всяка държава-членка.

При упражняването на своите правомощия Комисията се ползва със значителна независимост. Нейно задължение е да защитава интересите на Съюза като цяло и следователно не може да приема инструкции от правителствата на държавите-членки. Като „пазителка на договорите“ тя трябва да гарантира прилагането от държавите-членки на приетите от Съвета и Парламента регламенти и директиви. В противен случай Комисията може да изправи виновната страна пред Съда, за да я задължи да спазва законодателството на ЕС.

В качеството си на изпълнителен орган Комисията прилага приетите от Съвета решения в области като Общата селскостопанска политика. Тя е упълномощена да управлява общите политики на ЕС: научните изследвания и технологиите, подпомагането на трети страни, регионалното развитие и т.н. Комисията контролира и определения за тези политики бюджет.

В помощ на Комисията работи администрация, съставена от 36 генерални дирекции (ГД) и служби, които се намират главно в Брюксел и Люксембург.