Цветя и растения – температура на въздуха

Въздействието на различните температури върху расте­нията може да бъде разбрано само в комбинация с останали­те фактори на растежа. Разглеждането на температурата от­делно от другите фактори не трябва да води до погрешния из­вод, че тя влияе изолирано върху растенията.

В зависимост от вида си растенията виреят в един по-ма­лък или по-голям температурен диапазон през годината. В не­го се намира и оптимумът, който съвпада най-общо с темпе­ратурите в изходните местообитания. Огромното простран­ствено разпределение и здравето на растенията по Земята се определя преди всичко от топлинните условия. Ако се повишат или по­нижат границите на оптималния диапазон, растенията могат да живеят само до определена максимална или минимална температура. При по-нататъшното покачване или спадане на температурата настъпват повреди. Значение има и това, дали растенията изведнъж са поставени при много резки темпера­турни различия (купуване на растения през зимата в голям студ и недостатъчно опаковани) или при постепенно проме­нящи се температури. В първия случай едва ли могат да се из­бягнат „изстивания“ или „топлинен удар“. Във втория случай повечето растения могат да се пригодят към смяната на тем­пературата. Това, разбира се, е възможно само в определени граници.

При къртенето и постоянната смяна на средните температури растения­та са принудени отново да се пригаждат към променените ус­ловия. За тях това означава особено натоварване на обмяната па веществата (повишената температура води до по-усилено дишане и по-слабо изпарение; защитата се постига чрез зат­варяне на устицата; с това се пречи на проникването на въглена киселина в листата и на прекъсването на асимилацията). Следователно чести колебания на температурата, както и по-дълго покачване или спадане на подходящата температура могат да навредят. Затова стайната температура или различ­ните видове трябва така да бъдат подбрани, че да могат ра­стенията да се развиват нормално при дадените температур­ни условия. Според най-подходящите за тях температури, от които се нуждаят през зимния период, в стопанствата по цветарство се различават три групи растения: студенолюбиви — от 8 до 12° С, растения на умерените температури — от 12 до 18°С, и топлолюбиви — от 18 до 22°С. През летния период те понасят и по-високи температури при положение, че има до­статъчно светлина и влага. Допустимите максимални температури през лятото са между 25 и 35° С, а през зимата между 20 и 28° С (според Хентик и Ноак). Тези зимни температури обаче важат само за топлолюбивите растения, които не се нуждаят от ясно изразен покой. Студенолюбивите растения трябва да зимуват като къртици при 5—10° С. Разделянето на растенията в стъклените съоръжения на студенолюбиви и топлолюбиви от­говаря на подразделянето им в практиката на стопанствата. Както се вижда от таблиците, то не бива да се спазва точно, тъй като, от една страна, много видове се приспособяват доб­ре към околната среда, а от друга, изисква се растенията да преживяват, а не да достигат максимален прираст.

Въпреки че по принцип трябва да се избягват по-резки температурни промени, обусловените във връзка с денонощния кърти чисти извозва ритъм промени на температурата са свързани за повечето ра­стения с известно застудяване през нощта. Това важи за всич­ки годишни времена. Според събрания опит в помещенията с централно отопление температурите през нощта са дори по-ви­соки, отколкото през деня, защото в помещенията няма дви­жение, прозорци и врати не се отварят и следователно става по-слаб обмен на въздуха. Това може да доведе до следното: дишането при растенията, чиято интензивност зависи от температурата, е толкова силно през нощта, че всички изградени през деня при асимилацията вещества отново се разграждат. На растенията не остават никави резервни вещества за по-на­татъшен растеж, така че отдолу листата пожълтяват и опадат едно след друго. Затова трябва да се обърне необходимото внимание на нощната температура (регулиране на отопление­то с топлоизолация и чрез проветряване).

Най-ниските нощни температури за студенолюбивите ра­стения не трябва да спадат под 5° С, за умерените — под 10—12° С, а за топлолюбивите — под 18° С. През лятото нощ­ните температури са съответно по-високи.

Особено чувствителни към промени в температурата са растенията от тропичните дъждовни гори, тъй като за место­обитанието им са характерни постоянните температури. Кул­тивирането им в стаята е възможно само в отоплени витрини или в затворени прозорци градини с постоянни температурни условия и влажност. Когато ще се избират растения за работни и жилищни по­мещения, предварително трябва да са известни съществува­щите температурни условия. Не е достатъчно да се знае само средната стойност, тъй като точно екстремните температурни стойности ограничават растежа на растенията. Освен средна­та температура по възможност трябва да се знае и ходът на температурата за по-дълъг период от време.