Филон Александрийски.Отношение към книгите на Стария завет.Учение за божието битие,лотоса и космоса

Филон Александрийски е роден в Александрия около 20-19 г. пр. Хр.. Тези сведения получаваме от свидетелства, които са достигнали до нас. Роден в знатен и богат род той имал възможността да учи в най-изисканите училища. Още от детските си години той започнал да изучава гръцкия език и гръцката култура, а по-късно и иудейски език. С усърдната си работа над тези два езика, той се запознал не само с литературата им, но и с философията на всички известни философи. Четиридесет години след Христа отива в Рим, като представител на иудейството от Александрия, за да протестира пред Калигула за всички нещастия, сполетели всички иудеи, живеещи в Александрийската област от управителя на Александрия Флакон. След известно време отива отново в Рим при Клавдий и е говорил пред целия Александрийски съвет за теорията за добродетелта, с което  е предизвикал удивлението на всички. Филон умрял около 50 г. сл. Хр.. От него са останали доста сведения, които могат да се квалифицират в три категории.

Към първите сведения спадат алегоричен меморандум на битието, закони на свещените алегории, херувим и горещия меч, жертвоприношението на Каин и Авел, за земеделието, за гигантите, за пиянството, за преименуването, за колонията, за бягството и намирането и много други съчинения.

Към вторите съчинения на Филон спадат така наречените систематични съчинения – относно Петокнижието на Мойсей, за политическия живот, за мъдростта на живота, за живота на самия Мойсей, за добродетелите.

Към третата категория спадат различните видове сведения относно свободата, която е много важна „За промисъл“, старшинството към Гайон.

Тъй като Филон произхожда от знатен богат род от Александрия е имал възможността да се занимава задълбочено с гръцки език. С широкия си философски мироглед, Филон е могъл да се възхищава от безценния гръцки дух, с който е била пропита гръцката литература. Той не е могъл да се откаже от вярата на праотците си. От тази вяра той е черпил сили и се е самовъзпитавал. Сложността на творенията му се увеличава от това, че той не е предприел излагането им в единно и систематично учение. Самото му учение съдържа различни и много противоположни теории. Затова Филон се характеризира като сложен образ на древността, защото е имал странични въздействия от философските учения, с които се е запознавал. Някои от изследователите на Филон го приемат като представител на синкретизма /който движи учението на гръцката философия и съединяването и с иудейския дух/. Философските доказателства на Филон са твърде много и не трябва да се подминават, защото той се явява като представител само на една философска школа. Например екзалтацията на Платоническото въздействие върху него дава основание някои да го смятат като продължител на Платонизма. Други подчертават историческия оттенък на философията на Филон. Според H. Willms             Филон не може да се нарече обикновен представител на гръцкото философско предание, нито пък неговите писания напомнят Стария Завет. Тези писания имат за цел да въздействат на Вселенския исторически дух. R. Goodehough в книгата  Light light го взема като философ, който съставя най-важните сведения на иудейзма на източното тайнство. Обосновката на Филон цели да докаже, че иудеизма е правилно тайнство. Свещенодействията на Мойсей от „свещената книга“- „Тора“ доказва, че иудейското преклонение пред Бога е напълно основателно. Въздействието на Филон върху тайните религии на гръцкия свят подчертава и J. Palhev, а W. Volken представя Филон като човек, който няма никакво отношение към тайните религии, макар че в съчиненията му съществува духовна терминология на Писанията.

I. Heinemahn поставя Филон като верен последовател на иудеизма, споделящ библейската вяра. Филон въвежда в гръцката философия теми от иудейската религия. H. A. Wolfson в „Philo“ определя отношението на Филон към Стария Завет и гръцката философия. Тук Филон се представя като строг критик на всичките философски школи. Макар и да споделя мирогледа на Аристотел  той не принадлежи към Аристотелската школа, тъй като в този исторически момент философията на Аристотел е била силно разпространена. Философията на Филон съдържа стоическа терминология, но не може да се смята за такава, защото неговите писания са една критика на стоическата система.

От философията на Платон Филон взаимства много елементи, които изменя радикално и прилага към учението на Стария Завет. С последния анализ Филон е „съдия на стоиците“, „ревизор на Платонизма“. Философията му се характеризира със свързаност и последователност. Ако в нея се срещат феноминални противоречия това се дължи на факта, че разсъжденията му са поднесени под форма на беседи. Това го характеризира като най-великия проповедник на иудейския метод съществувал до сега. Затова той се нарежда между най-видните и най-превъзходните философи в историята. Филон е бил не само философ, но и тълкувател на Писанията. Изложил философските си

схващания в услуга на Стария Завет, макар че не е основател на самостоятелна философска школа, неговите съчинения са извор на мъдрост. Различните тълкувания на библейския текст за нас са непоследователни и противоположни, а за Филон тези тълкувания са доказателства за дълбочината и богатството на Писанията.

Филон освободи основното учение на Стария Завет от историческа гледна точка, за да го представи в рамките на философията, характерна за епохата му. Затова той се определя като основател на библейската философия. Освен това той е и мистик. Свещеното Писание за него не е някаква книга с велико учение, а книга за духовна храна.

Тъй като Филон е верен последовател на иудейското учение и е вдъхновяван от Стария Завет, то прилагайки това в гръцката философия, е критикуван от J. Danielou в книгата „Philo d Alehandrie“, изграждаща общия образ на Филон.

Целия си живот и труд Филон посвещава на терминологията в Стария Завет и спазването на правилата на етническите групи. Едновременно с това Филон е дълбоко свързан с гръцката просвета. Той не се е съмнявал за авторитета на библейските правила, нито е подценявал логиката. Запознал е и светите отци на църквата, които не били наясно с този проблем, който разрешили успешно в хармонично съчетание с гръцкия дух след библейското тълкувание.

Писателската енергичност на Филон съвпада с епохата, през която се появява християнството. За пръв път в историята на философията, тя става като среда на богословието. Филон поставя за цел на живота си и на писателското си дело да представи една библейска философия, разчупвайки гръцките философски схващания с помощта на Стария Завет.

Тълкуването на Стария Завет в защита на правилата на национализма е била основна задача и цел на Филон. Силно завладян от магнетичния авторитет на Мойсей, той прави задълбочено философско изказване, според което някои негови изследователи го отнасят към представителите на синкретизма.

Относно учението за Бога Филон се придържа към две различни философски течения – платонизъм /Бога с проста природа/ и стоицизъм /Той е мъдър водач/. За Филон Бог е създател на живота, жив и осезаем

той е баща на човеците, а не някакво абстрактно понятие. Филон разрушава представите на човек, че Бог е „недосегаем“, „непонятен“, „неразбираем“. Съществуването на Бога се потвърждава с това /o egriv/,            изучавайки енергията му.

Между трансцедентния и неразбираем Бог се вмъкват сили, които в един случай се приписват като свойство на Бога, а в друг-се разглеждат като самобитни същества. Основна сила е Логоса. За пръв път този термин се разглежда от Хераклит. Под негово влияние и Филон се занимава с учението за Логоса. Стоиците го характеризират като „връзка“, „владетел“, „закон“, „късмет“ за света.

Логосът е „втори Бог“ или по-точно образ на Бога. Логосът е непрекъсната връзка между Бога и космоса. Логосът се разделя на две части:

-като неделим от Бога при сътворяването на света;

-като посредник на любовта към Бога.

Много пъти Филон нарича Логоса „икона на Бога“.

Някои тълкуватели на Филон виждат в учението му за Логоса библейски произход. Други наблягат на философските елементи в това учение. Логосът носи старозаветните характеристики „първороден син на Бог“, „велик архиерей“, „презвитер на ангелите“. От всичко това става ясно, че Филон е разглеждал Логоса от философска гледна точка като божествена енергия на света. Чрез Логоса Бог е създал света и човека по образ Божий. Бог създава човека от пръст и му вдъхва душа и затова се нарича „икона на Бога“ или „икона на Логоса“. Паралелно с антропологичното си учение, Филон създава едно съчинение „Закони на свещените алегории“, в което излага своя оригинална теза, според която Бог първо създава мисълта, а после Адам.

Устрояването на света или сътворяването му от Бога е станало непосредствено чрез Божието въздействие върху материята. Според Филон Бог е символ на съвършенство и на добро и е под достойнството му да влезе в пряко съприкосновение с материята, в която лежи несъвършенството и злото. Ето защо Бог е използвал посредничащи  духовни същности – Негови служители. Тези духовни същности Филон схваща трояко. Те са духовни сили за самия Бог, чийто качества са доброта, сила и могъщество. От друга гледна точка те са Негови мисли, идеи или намерения. И в трите си същности, обаче те образуват един общ духовен свят, който предхожда устрояването на видимия материален свят. Този невидим духовен свят Филон нарича с общото име Логос, тъй като Той е създаден преди видимия свят. Той е творение Божие и Божия мъдрост.

В етично отношение Филон различава два вида схващания :

а/ чисто нравствено-практически, чрез което се сближава със стоиците;

б/ висша религиозно-мистическа.

Филон учи, също като стоиците, че човек трябва да живее природосъобразно т.е. съгласно разумната човешка природа. Според него има четири доминиращи добродетели – мъдрост, храброст, въздържание и справедливост. Те се противопоставят на четири основни афекта – наслада, желание, страх и печал. Тези страсти трябва да бъдат сдържани и ограничавани. Те трябва да бъдат изкоренявани до безсмъртие.

Според Филон пътят и идеалът на това нравствено очистване е твърде дълъг. Истинската задача на човек е да се Богоуподобява, да пребъдва в Него, да се слее в Него. Само тогава човек може да се издигне над материалния свят. В този смисъл той вече е творение на Логоса, дори може да се нарече син Божий.

Така че според Филон до Бог не се достига по обикновени пътища на разума и познанието и единението с Него не става чрез познанието или някакви морални заслуги, а само по пътя на мистичния екстаз.

Филон не е проявил в своята философия някаква особена оригиналност и дълбочина, но съчетаването между Стария Завет и гръцката философия е несъмнено негова заслуга, която е била следвана и от други автори.