Удостоверителни нотариални производства – чл.485-488

Нотариално удостоверяване (НУ) на датата на частен документ (ЧЛ): С надпис върху документа и отбелязване в нот. регистър. Доказва, че в посочения ден ЧД с съществувал.
2.  НУ на съдържанието на ЧД: С надпис върху документа и препис, надлежно заверен – в нарочна книга. Доказва какво е било съдържанието на ЧД в деня на НУ (значи включва и 1.)
3.  НУ на подпис върху ЧД: Лицето, издало документа, трябва да се яви лично и да подпише или потвърди подписа си пред нотариуса. Нотариусът трябва да провери самоличността му. НУ става с надпис върху документа и отбелязване в регистьра. Доказва, че документът изхожда от лицето, чиито подпис нотариусът е удостоверил.
НУ на верността на препис от документ: Представят се първообразът и преписът. Нотариусът ги съпоставя и при съвпадение отбелязва това върху преписа. В надписа се удостоверява от кого е бил представен първообразът, дали преписът е снет от оригиналния документ или от негов препис, дали в първообраза е имало поправки, зачерквания и др. особености. НУ се отбелязва в нарочен регистър.
Това НУ доказва:
а) че в деня на НУ първообразът е съществувал;
б) че първообразът има съдържанието на преписа;
Такъв препис може да се използва с доказат. сила на първообраза.