Търговско предприятие.Имущество

Имущество – състои се от права и задължения. Правата могат да бъдат вещни, облигационни права, права върху обекти на интелектуална собственост, както и дялово участие в търговски дружества. В имуществото влизат преди всичко правото на собственост и другите вещни права, включително правото на строеж, правото на ползване и сервитутите. Търговецът е длъжен чрез инвентаризацията в сроковете, определени от ЗСч, да установява активите и пасивите в имуществото на предприятието /чл. 53, ал. 2 от ТЗ/.
Особено е имуществото на търговското дружество. Стойността му към датата на образуването представлява капиталът. За някои видове търговски дружества е предвиден в ТЗ минималният размер на капитала. Капиталът на ООД не може да бъде по-малък от 5 000 лв., на АД 50 000 лв. Минималният размер на капитала, необходим за извършване на банкова или застрахователна дейност, се определя с отделен закон. Изисква се капиталът да бъде изцяло записан /чл. 161, ал. 2,3 и 4 от ТЗ/.
Източници на имуществото на търговското дружество при учредяването му са вноските на учредителите. Вноските могат да бъдат парични и непарични.
Наред с вещните и облигационните права в имуществото на търговското предприятие влизат и права върху обекти на интелектуалната собственост. Такива най-често са права върху изобретения и марки. Но могат да бъдат права върху промишлен дизайн, както и предоставянето на производствен опит. Правната закрила на изобретението се предоставя с патент. В правото за използване на изобретението се включва производството, предлагането на патентования модел. Когато предмет на патента е продукт, патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: а/ произвеждане на продукта; б/ предлагане или продажба на продукта, използване на продукта или съхраняване на склад продукта за предлагане, продажба или използване. Ако предмет на патента е метод, петентопритежателят има право да забрани на трети лица да осъществят следните действия: а/ прилагане на метода; б/ предлагане или продажба на продукта, директно получен при използването на метода, използване на продукта, съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба и използването му, дори ако за този продукт не може да бъде получен патент. Действието на патента е ограничено със срок, а именно: 20 години от датата на подаване на заявката.
Под марка се разбира знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. В РБ правото върху марка възниква вследствие на нейната регистрация. Исканията се отправят до Патентното ведомство. Марката се вписва в регистъра на марките, съответно в регистъра на марките за услуги. За всяка регистрация се издава отделно свидетелство. С това заявителят придобива изключително право да се ползва от регистрираната марка върху територията на държавата.
Към правата върху обекти на интелектуалната собственост, влизащи в имуществото на търговското предприятие, могат да бъдат отнесени и правата върху промишлените дизайни. Промишлен дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Не е нов промишлен дизайн незначителното изменение в особеностите или друга незначителна промяна, която не може да се установи на пръв поглед. Регистрацията на промишлените дизайни е подобна на тази, която важи за марките. Правната закрила на промишлените дизайни е уредена в З за промишления дизайн.
В имуществото на предприятието влизат ценните книги. Те материализират права, за да могат по-лесно и по-удобно да служат като обект на търговки обмен. С други думи, ценните книги са писмени документи, чието добросъвестно владение е необходимо и достатъчно, за да могат да бъдат упражнени правата, материализирали в тях. Сред ценните книги в закона са споменати записът на заповед, менителницата и други /чл. 465, ал. 1 от ГПК/.