Търговски залог – обезпечение върху движима вещ или вземане

Търговски залог – обезпечение върху движима вещ или вземане. Заложният кредитор може да се удовлетвори от стойността на вещта или вземането по предпочитание пред останалите кредитори на длъжника. Трябва да има механизъм за обективно оценяване на вещта. Предимството, което дава залога е в две насоки : кредиторът ще счита, че вещта ще може да се използва за собствено удоволствие и освен това той има привилегии пред другите кредитори. За търговски се счита всеки залог, който обезпечава вземане по търговска сделка.
Особености на търговския залог от гледна точка на учредяването му :
1. Договорен – създава се чрез отделен договор или клауза в дружествения договор между залогоприемателя и залогодателя.
2. Законен – по силата на изрична нормативна разпоредба определени кредитори имат заложно право за обезпечаване на техните вземания, без да е сключен договор или договорна клауза. Т.е. в ТЗ залогът възниква, без да е необходимо съгласието на залогодателя. ТЗ предвижда законен залог при :
– комисионен договор – той е в полза на комисионера за обезпечаване на всички негови вземания по комисионния договор и се разпростира върху всички вещи на комитента, намиращи се у него;
– спедиционен и превозен договор (само на товари). При спедиционния договор едно лице – спедитор – се задължава да сключи от името на друго лице договор за превоз. Установява се законен залог върху всички товари, намиращи се в спедитора. При превозния договор в полза на превозвача се установява законен залог, който се разпростира върху товара.
Тези три вида законен залог съществуват по сега действащото ЗЗД. Третата част съдържа две нови правни фигури, за които се предвижда законен залог :
– договор за банкова касетка – особена категория банкова сделка и договор за влог. Банката има законен залог върху съдържанието на касетката, ако залогодателя не плаща необходимите такси;
– договор за публичен склад – влогоприемателят има право на законен залог върху заложеното в склада за обезпечаване на всичките си вземания върху влогодателя.
Договорният залог в областта на търговкото право има няколко особености : договорът за залог е реален, сключва се с предаването на вещта във фактическата власт на залогоприемателя. Ако се предават ценни книжа, трябва първо да се извърши заложно джиро. Залогът възниква, когато съответната вещ излезе от фактическата власт на длъжника. Изключение има за кораби и въздухоплавателни средства, които не се предават, а се вписват в регистър. Кредиторът е сигурен, че длъжникът няма да увреди вещта и винаги ще може да я продаде. Това е добре в гражданскоправния оборот, но в икономическия оборот икономическото естество е такова, че вещите трябва да остават във фактическата власт на длъжника, за да може той да изплаща задължението си.