Съвместно вземане на решения

Как ЕС взема решенията си?

При вземането на решения на ниво Европейски съюз участват различни европейски институции, и по-специално:

Европейският парламент (ЕП),
Съветът на Европейския съюз,
Европейската комисия.

Обикновено Европейската комисията предлага новите закони, а Парламентът и Съветът са тези, които ги приемат. В някои случаи законодателни актове се приемат само от Съвета. Различни роли са отредени и на другите институции.

Основните форми на европейското законодателство са директивите и регламентите. Директивите формулират общи цели за всички държави-членки, като националните власти са свободни в избора на формата и методите за постигане на тези цели. Обикновено държавите-членки разполагат със срок от една до две години за въвеждане на директива. Регламентите са пряко приложими в целия ЕС веднага след влизането си в сила, без никакви допълнителни действия на държавите-членки.

Правилата и процедурите за вземане на решения в ЕС са формулирани в договорите. Всяко предложение за нов европейски закон трябва да се основава на конкретен член от договор, наричан „правно основание“ на предложението. По този начин се определя коя законодателната процедура трябва да бъде приложена. Трите основни процедури са „съвместно вземане на решение“, „консултация“ и „одобрение“.

Съвместното вземане на решения е обичайната процедура понастоящем при приемането на повечето европейски закони. При процедурата за съвместно вземане на решение Парламентът споделя законодателната власт със Съвета.

Ако Съветът и Парламентът не могат да постигнат съгласие по даден законодателен акт, той не се приема. Процедурата предвижда две последователни „четения“ във всяка институция. Ако по време на тези четения бъде постигнато споразумение, законът може да бъде приет. В противен случай той се разглежда от помирителна комисия, съставена от равен брой представители на Съвета и на Парламента. След като тази комисия постигне споразумение, одобреният текст отново се изпраща до Парламента и до Съвета, които го приемат окончателно като закон. До процедура на помирение се стига все по-рядко. Повечето закони, приемани съвместно, в действителност биват одобрени на първо или второ четене в резултат от доброто сътрудничество между трите институции.

Схемата по-долу представя процедурата по-подробно. Повече информация можете да намерите на ec.europa.eu/codecision

Процедурата за съвместно вземане на решения

1.    Предложение на Комисията
1.а    Становище на Европейския икономически и социален комитет, становище на Комитета на регионите
2.    Първо четене в Европейския парламент — становище
3.    Изменено предложение на Комисията
4.    Първо четене в Съвета
5.    Съветът одобрява всички изменения на Европейския парламент
6.    Съветът може да приеме закона с измененията
7.    Европейският парламент одобрява предложението без изменения
8.    Съветът може да приеме закона
9.    Обща позиция на Съвета
10.    Съобщение на Комисията относно общата позиция
11.    Второ четене в Европейския парламент
12.    Европейският парламент одобрява общата позиция или я оставя без коментар
13.    Законът се счита за приет
14.    Европейският парламент отхвърля общата позиция
15.    Счита се, че законът не е приет
16.    Европейският парламент предлага изменения на общата позиция
17.    Позиция на Комисията по измененията, внесени от Европейския парламент
18.    Второ четене в Съвета
19.    Съветът одобрява изменената обща позиция
i) с квалифицирано мнозинство, ако становището на Комисията е положително
ii) с единодушие, ако становището на Комисията е отрицателно
20.    Законът се приема с измененията
21.    Съветът не одобрява измененията на общата позиция
22.    Свиква се помирителна комисия
23.    Помирителна процедура
24.    Помирителната комисия се споразумява по общ текст
25.    Парламентът и Съветът приемат закона в съответствие с общия текст
26.    Законът е приет
27.    Парламентът и Съветът не одобряват общия текст
28.    Законът не е приет
29.    Помирителната комисия не постига споразумение по общ текст
30.    Законът не е приет