Средновековно изкуство в Зопадна Европа.Романско изкуство

Под напора на варварските племена Западната римска империя още през V век престава да съществува. В края на V век в Европа се образува силната държава на франките, а в края на VIII век Карл Велики създава своята империя, в границите на която влизат Италия, Фран-I ция, Испания, Германия и други съседни страни. Слага се началото на каролинг-ското изкуство, което през IX и Х век е във възход. Карл Велики не бил особено просветен, но полагал много грижи за процъфтяването на изкуството. Варварските племена – скити, готи, франки, бургунди, които нахлуват в Европа и се заселват в Източната римска империя, носят със себе си свое изкуство, за което е особено характерен орнаментът със зверинни мо­тиви. Този орнамент намира голямо приложение в златарството, което достига значително развитие, н в многоцветните емайлови изделия. Проникват и източни, византийски влия­ния.

Каролннгското изкуство е представено и чрез много миниатюри, с които се украсявали евангелията, псалтирите и другите църковни книги. Запазен е Утрехтекият псалтир, в ми­ниатюрите на който има много жизненост, постигната чрез свободно положената експресивна линия и подчертания вътрешен живот в някои от изобразените фигури. С такива миниатюри са украсявани и богослужебните книги на феодалната аристрокрация.

Романското изкуство обхваща XI и XII век. То започва в края на Х век в Ломбардия. Южна Франция, Испания и други страни и се изявява главно в архитектурата, и то църков­ната. Църквите – еднокорабни и трикорабни базилики  се строят от ломен камък.

През XI век настъпва зрелият период в развитието на романското изкуство и тогава започва строеж на големи църковни сгради, които се отличават със свои особености в различ­ните страни, даже и в различните области. Едни от най-хубавите паметници на романската архитектура са катедралните църкви в Шпаер н Вормс (Германия), в Дърхам (Англия), в Клюни и Кан (Франция), прочутата църква с наклонената кула в Пиза и др.

През XII век започва строеж и на големи феодални замъци с високи кули, издигани на определени стратегически пунктове и предназначени за отбрана и убежище при вражески на­падения. Често тези замъци се издигат и в градовете и са символ на мощта на феодала. Такъв замък има в Залцбург (Австрия), в Чорщин (Полша), в Чехия, в Германия и другаде. Со­циалните противоречия, характерни за робовладелския строй, съществуват и при феода­лизма с тази разлика, че вместо робовладелци сега има феодали, а вместо роби закрепостени селяни, чиито права не са много по-големи от тези на робите. Засилва влиянието си и църквата, която от спасителка на човешката душа се превръща в мощна държавна организа­ция. Тя често дели властта с императори и крале, а понякога взема и надмощие над тях. Цър­квата участвува активно в потискането и експлоатацията на народните маси. Изкуството е подчинено на феодалната държава и църквата. Папа Григорий Велики изказва мисълта, че изкуството може да стане свещено писание за неграмотните. Цялото средновековно изкуство носи църковен характерът. То се твори главно в манастирите и църквите. Мана­стирските игумени и управи са и меценати на изкуството.

В романското изкуство се сливат местните традиции с влиянията на средновековния Из­ток (Византия, Сирия), а към тях се прибавя и интересът към античното изкуство и по-спе­циално към архитектурните паметници на Древния Рим, откъдето идва и името «романско», Но общо романското изкуство носи много свое а не може да се нарече компилативно. То отра­зява характерния за западната църква ритуал и взема целия л художествен реквизит. В 1054 г. става окончателното разделяне на църквата на източна и западна. Двете църкви се отличават значително една от друга по догматика и по естетически концепции. В източната църква главна роля играе живописта. В западната църква стенописите заемат по-малко място в сравнение със скулптурата, която покрива и външната фасада на храма, изпълва и вътрешното пространство с многобройни образи на небесни жители. Романското изкуство за първи път създава човешки изображения и цели композиции в стъклописа, който също става характерен за западната църква.

В романското изкуство скулптурата покрива почти всяка свободна плоскост. Създава се така нареченият повествователен капител, покрит с многофигурни композиции, а водосточните улеи се украсяват със странни чудовища. Скулптура покрива и фасадите на църквите – тимпаните над вратите, арките и стените.

Художественото ниво на романските релефи е далеч от това на античните. Те са наивни до степента на детското творчество, но имат и неговата експресивност, което е най-голямото качество на романската скулптура. Диспропорционираните фигури с големи глави и ръце, с тела, несъразмерни за главата и крайниците, са изпълнени с религиозен екстаз, скръб или душевно вълнение, а погледът на големите очи е отправен някъде в пространството. Чрез релефните изображения са разказани цели откъси от евангелието и библията. Изковани от бронз, те покриват вратите на църквите и са разбираеми за средновековния човек, скован от църковната мистика и схоластиката, които недопускатда проблесне научна мисъл. В тази епоха на мрак блестят само рицарските шлемове и ризници. Романското изку­ство може да се сравни с нашата народна каменна пластика, която незнайни майстори – самоуци оставиха като украса на чешми, църковни врати и стени.

На романското изкуство се дължи възвръщането на статуарната скулптура, изоставена в продължение на едно хилядолетие от християнската религия. Една от най-старите романски сгатуи е «Христос на ослицата» (Берлин). Тя също носи наивитета на релефните изображения. На романските скулптори е чужда идеал из аци ята на образите както в релефите, така и в статуарната скулптура. Те стигат до най-дребните детайли, чрез които подчертават душевното състояние на изобразяваните лица. Разпънатият Христос например за тях е човек, който е издъхнал като всеки обикновен простосмъртен  лицето и тялото са свити от физическа болка.

Чрез тази скулптура, която се свързва много добре с архитектурата, романските архи­текти и скулптори разкрасяват сградата, придават й по-тържествен и внушителен вид. Архи­тектурата постепенно излиза от първия стадий на романския стил, когато се гради отломен камък. В различните страни на Запад се създават скулптурни школи.

В романската скулптура се забелязва връщане към характерния за изкуството на Египет и на Древния Изток мащаб на отделните фигури в изображението. Едно пт най-зрелите пости­жения на романската скулптура е западният портал на катедралата в Шартр (Франция. Стройните тела на светци и светици продължават ритъма на колоните, а гънките на дрехите падат свободно – вертикално или следващи движението на тялото. Лицата са спокойни, за­мислени и техните мисли са вън от реалния свит. Моделировката е мека, формата ясна. Без да се приближават ни най-малко до художественото ниво на кариатндитеот Ерехтейона, тези скулптурни фигури са наситени с красота и тяхното емоционално въздействие е силно.

В Германий романската скулптура е представена с порталите на катедралата в Хилдес-хайм, на Аугсбургската катедрала и др. Германската романска скулптура е характерна с по-малка претрупашст на композицията в сравнение с френската.

В миниатюрата романските художници се връщат към египетските похвати в разполага­нето на фигурите; те не се стремят към композиционна връзка   и зависимост, а само към хро­нологичен разказ. В романските миниатюри рисунката е наивна, а багрите са малко на брой и с първична сила  синьо, жълто и червено. Липсва полутонът на византий­ската живопис. И в приложните изкуства се създават забележителни произведения. Романското изкуство проникна и у славянските народи, които приеха католицизма Чехия и Полша, но малко паметници са запазени от това време. Заслугата на романското из­куство е, че продължава пластичното начало в ахритектурата,   като   се основава на   антич­ността. То е нов, по-висок етап в развитието на християнското изкуство, а по човечност на изо­браженията е по-напредот античното, което обаче не можа да догони но художествена форма.