Родството и осиновяването като пречка за брак

Правната уредба намираме в чл. 13 (2), точки 1, 2 и 3. Родството е определено в чл. 46 от СК. То бива родство по права линия и родство по съребрена линия. Общото понятие за родство може да звучи така: това е връзката между две лица, едното от които произхожда от другото пряко или непряко или и двете имат общ родоначалник. Родството по права линия е  връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото. Родството по съребрена линия е  връзката между две лица, които имат общ родоначалник , без едното да произхожда от другото. Степените са следните:
Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.
Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния – до другия роднина.
При родство по права линия всяко родство е пречка за брак. Тук кръвосмешението и моралният елемент са главните аргументи за тази забрана.
При родство по съребрена линия пречката за сключване на брак е да четвърта степен, включително. Например, внучката не може да сключи брак с брат на дядо си или пък първи братовчеди – те също не могат да сключат брак. До 1960 година такива са могли да сключват брак, защото забраната е била до трета степен, включително.
Родството и осиновяването са относителни пречки за сключване на брак, т.е. не можеш да сключиш брак само са относително определено лице, с другите -можеш. Докато болестите са абсолютни пречки за сключване на брак, т.е. въобще с никого не можеш да сключиш брак, освен в хипотезата на чл. 13 (1) т.3.
За да изясним пречките при осиновяване, първо трябва да видим видовете осиновяване. При непълното осиновяване възниква родство между осиновителя и осиновения плюс неговите низходящи. Значи, тук забраната ще се отнася за сключване на брак между осиновителя и преките роднини по низходяща линия на осиновения, т.е. осиновителят може да сключи брак с майката на осиновения, но не и с дъщерята на осиновения. При пълното осиновяване се създават връзки и с възходящите на осиновения. Значи, при пълното осиновяване важи забраната за сключване на брак между осиновителя и възходящите на осиновения. Забрана за сключване на брак в съребреното родство при непълно осиновяване няма. Които се харесват, могат да сключат брак. При пълно осиновяване забраната важи само по отношение на лицата, които при пълното осиновяване се явяват братя и сестри. Ясно е, че забраната за другите степени се явява излишна, няма кръвна връзка, остава само моралното съображение. При осиновяването, за разлика от родството, има възможност тази връзка да бъде прекратена. Възможно е да се сключи брак при съществуващо осиновяване и бракът да се санира, ако се прекрати осиновяването. Все пак, кръвна връзка няма. Докато при другите случаи на родство, дори и цялата кръв на едно лице да се прелее, генът си остава.