Римско изкуство

Римското изкуство, чиито паметници се намират и днес по цялата територия на Аненин-окия и Балканския полуостров, в големи области от други части на Европа vi Мала Азия, се създава през последния период от развитието на гръцкото изкуство. То израства от смесването на местните традиции (главно традициите на етруските, които населяват Апенинекия полу­остров) с гръцките влияния. Тези влияния се пренасят чрез гръцките градове-колонни по южните брегове на Италия и Сицилия, а по-късно, когато Гърция пада под властта на Рим, връзката с гръцкото изкуство се осъществява направо. Върху римското изкуство оказват влияние и различните народи – германци, гали, келти и др., влезли в състава на многонацио­налната Римска империя, но тези влияния не изменят съществено основните особености на римското изкуство. Неговата художествена форма е резултат от специфичните за Рим идеоло­гически предпоставки. Римското изкуство става и продължител на гръцкото и благодарение на преклонението на римляните пред гръцкото изкуство днес са запазени в римски копия го­ляма част от творенията на гръцката класика.

Най-ранните известни изселници на италианските земи са етруските. Откъде са дошли те, все още не е установено. Може Си са се появили в края на второто и в началото на първото хилядолетие пр. н. е., тъй като към VIII век пр. н. е. нмали вече своя самостоятелна култура, конто заляга в основата на римското изкуство. Етруското изкуство архитектура, скулптура и живопис е във връзка с гръцкото и оттам може да се предполага, че известни гръцки влияния преминават в римското изкуство, преди още Рим да е получил пряк контакт с Древна Гърция.

Етруските подобно на древните гърци нямали единна държава, а отделни градове-дър-жави с рано развито робовладелство. От етруската архитектура, достигнала голямо развитие и оказала по-късно влияние върху римската, до нас са стигнали много малко паметници или по-скоро останки от тях, Етруските са водили оживена морска търговия и били в постоянен контакт с Древна Гърция.  За живописта на етруските може да се съди но запазени останки от гробниците, някои от които представляват насипни могили. В тях е изградено погребално помещение, стените на което са изписани с фрескова живопис. Сюжетите на тази живопис са обикновено погребални шествия или угощения, на които присъствува умрелият, докато танцуващи момци и девойки веселят трапезниците. Има и сцени от борби на гладиатори. Фигурите и движенията на  танцуващите са уловени и предадени вярно и в тях е вложена заразяваща жизненост. Багрите са червена, жълта, кафява, зелена, а начинът на полагането им създава декоративно въз­действие.

Скулптурата в етруското изкуство достига особен разцвет през VI век пр. н. Ако се на­прави паралел между скулптурата от архаичния период в Древна Гърция и етруската, разли­ката в интерпретацията на формите и в движенията е очевидна и е в полза на етруската скул­птура. В намерената статуя «Аполон от Вей» движението е по-енергично, формите подчертани. Едни изследователи отнасят към VI век, а други към V век пр. н. е. прочутата бронзова «Капитолийска вълчица», която кърми легендарните основатели на Рим – Ромул и Техните образи, които днес се съхраняват вКапитолийския музей, са нови -правени през XVI век; оригиналните са изчезнали.) Вълчицата е значително постижение на архаичната скулптура- Предаден е характерът на дивия звяр, готов да разкъса всеки, който би се доближил до неговите питомци. Анатомично безупречна и стигнала до пълна експресия на вътрешното напрежение, бронзовата вълчица буди възхищение с висотата на своето ху­дожествено майсторство.

Кога е основан градът Рим, който става покорител на почти целия Стар свят, не е известно. Според легенда, а не според исторически данни, Рим бил управляван от царе, от които първият бил Ромул, закърмен от вълчица. Вълчицата става и символ на Рим. Но историческата роля на Рим в неговото многовековно съществуване като център на огромната Римска империя за­почва не от царуването на Ромул и Рем, а от създаването на робовладелската република. Рим започва завоевателни войни, в резултат на които най-напред покорява цяла Италия (V-III век пр. н. е.), а след Пуническите войни завладява Картаген, неговите колонии н накрая целия елинистичен свят, включително и континентална Гърция (II век пр. н. е.). Основното културно влияние върху обширната многонационална държава е гръцкото и то се разнася до най-отдалечените й краища. Това влияние се прекъсва от варварските народи, чиито нашествия довеждат до падане на Римската империя.

Във вътрешнополитическия живот на Римската империя стават промени, които оказват влияние върху развитието на културата и изкуството. След дългите войни робовладелската аристокрация засилва своята власт, а броят на робите се увеличава постоянно и неимоверно. Военните успехи засилват деспотичната военна власт и довеждат до загубване и на послед­ните придобивки на самоуправлението и републиканските свободи. Закрепостяването на множество безправни роби към владенията на едрите земевладелци подготвя почвата за крепостното феодално стопанство на Средновековието.

Римската култура достига своя разцвет при римските императори, без това да значи, че до това време няма изява и развитие на изкуството. Сравнена с гръцката култура, римската с по-разнообразна и изпълнена с противоречия, обусловени от културните влияния на отдел­ите народи, от една страна, и от официалното елинистично направление, насаждано и под­крепяно от робовладелската аристокрация, от друга. Тези противоречия се изразяват много ясно както в материалната култура, така и в произведенията на римското изкуство: народе простотата и дори суровия облик на римските водопровод и-виадукти съществуват разкошът и разточителството на форми в римските дворци, наред с идеализираните фигури на римските императори се създават реалистичните портрети на отделни личности.

Върху римското изкуство слага своя отпечатък и римската религия. Освен върху изку­ството тя оказва влияние още и върху обществения живот. Римската религия се отличава от гръцката по това, че в кея не участвува целият състав на гръцката митология. И самите богове се отличават от гръцките. Те не живеят в шумно и многолико общество, а са олицетворение на отделни човешки добродетели, които римляните се стремят да развиват у себе си – доброта, смелост, целомъдрие и др. Римските богове не враждуват помежду си, не воюват с гиганти. Те само ръководят човека и човешкото общество. Но докато в това отношение римската ре­лигия е по-опростена в сравнение с гръцката, богослужението в римския храм е много по-сложно и с по-богати ритуали. Жреците играят голяма роля, а по-късно и самият император се обявява за главен жрец. Отношенията на гражданите към държавата в Рим са по-други от тези в демократична Гърция. Рим създава рано ясно изразени и установени правни отношения чрез прочутото «римско право». Гърците са миролюбиви граждани – те колонизират, а не завладяват с оръжие. Римляните по природа са войници и Римската империя се създава чрез завоеванията на меча. Тази военна дисциплина и съответствуващата й психология дават отражение върху целия обществен и културен живот на Рим, върху архитектурата и изобразителните изкуства. Практицизмът и студеният разсъдък, които ръководят римляните във всички техни начинания, са отразени и в изкуството  в неговата тематика са застъпени предимно римска история,  римски победи и по-малко митология. И оттук става ясно, че римското изкуство независимо от силното влияние, просмукано в него от изкуствата на гърците и други народи, има свой оригинален облик на голямо изкуство и не може да се нарече епигон на гръцкото.

Основното наследство, което получава римското изкуство, е от етрускитс. Римската архитектура заема много от етруската – кръглата форма на плана и арката, която била ха­рактерна за градските порти на етруските градове. Арката римляните превърнали в триум­фален портал, през който минава победителят. Тази форма, както и сводовата конструкция преминават и в новата европейска архитектура.

Римляните остават най-големите строители в историята на европейските народи. Те съз­дават огромни архитектурни съоръжения и сгради. Изграждат се обществени сгради, форуми, бани, амфитеатри, дворци, храмове, крепостни стени и др., които и днес респектират със своята  монументалност, здравината на строежа и красотата на архитектурните форми. Ненадми­нати майстори остават и в изграждането на инженерни съоръжения – акведукти, пътища, канали, мостове, някои от които са запазени досега и се използуват така, както и на времето. И по нашите земи римската архитектура създава забележителни паметници, много от които са запазени в развалини – бани, водопроводи и др.

В областта на скулптурата римляните също се учат от етруските. Те заимствуват обичая да правят надгробни маски и портрети върху саркофазите на умрелите и от тези надгробни маски се развива широко римският портрет на базата на реалистичното отразяване на дей­ствителността. Правят се портретни бюстове на заслужили граждани, пълководци, народни трибуни, с които се украсяват обществени сгради, градини и площади. Римските скулптори не създават сборен и идеализиран образ в портрета – на философ, поет или виден държавник, както правеха гръцките скулптори, а изобразяват конкретни личности с подчертана портретна прилика.

Римляните нямат богатата гръцка митология и затова в началото не правят статуи на богове и митологични герои. Римската скулптура не създава и обобщените образи на атлети, конто създава гръцката. Изобщо голото тяло по-рядкосесрещавнея. Римската монументална скулптура сътворява статуи на облечени в тога държавници, заети сериозно със своите работи.

В живописта римското изкуство също има значителни завоевания. Създава се оригинална живопис, различна от гръцката. Римският живописец е по-напред в стремежа да отрази окол­ната природа, да постави фигурите в пространството. Той не стига До реалистично отразяване на действителността, но създава известна илюзия за нея, набелязва вътрешното пространство линсарно, макар и без да стига до перспективата (която се появява много по-късно). Всичко това дава на римската живопис известна преднина пред гръцката.

Римското изкуство през периода на Републиката има народностен характер. За да се за­доволят нуждите на широките народни слоеве, създават се каменоделски работилници за из­работване на малки релефи с култови изображения, които се разпространяват масово. Та­кива релефи днес се откриват в земите, където се е простирала Римската империя. От друга страна, трябва да се подчертае, че и римското изкуство е използувано, както изкуството във всички класови общества, за утвърждаване на властта на управляващата класа и за насаждане на нейната идеология. По Римската империя се издигат паметници и се разпращат бюстовете на римските импоратори-властелини не случайно и не за естетическото възпитание на масите, а за внушаване на респект и подчинение.

Изкуството на Рим е прието да се разглежда през следните периоди;

1) през времето на Републиката (от края на VI век до 30 г. пр. н. е.);

2)  през времето на Римската империя – първи период (от 30 г. пр. н. е. до края »а I век на н. е.);

3)  през II век на н, е.;

4)  през   III   и   IV  век   на   н. е.