Решението по иска по чл. 109 ЗС

Съдебното решение по негаторния иск със сила на пресъдено нещо разрешава въпроса за вещното право между страните. Макар да е установено в практиката, че не се записва изричен установителен диспозитив, въпросът за правото на собственост не е преюдициален за спора, а е предмет на спора. Правният спор засяга самото право на собственост и за него се води делото. Като следствие от това идва осъдителната част на решението, която се изразява в диспозитива, задължаващ ответника да предприеме или да се въздържи от дадено поведение. По този начин се изчерпва целта на производство, която е да се установи правото и да се преустанови нарушението. Въз основа на влязлото в сила осъдително решение се издава изпълнителен лист и решението се привежда в изпълнение по реда на изпълнителния процес. За ефективността на изпълнението на решения по негаторни искове обаче са нужни сериозни законодателни промени. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът не може да води отново такъв срещу същия ответник и на същото основание. Може обаче да се води иск за друго нарушение, засягащо същата вещ.