Реверсивните връзки в енергетиката стават приоритет за ЕС

Всеки газов инфраструктурен проект, който се изгражда в бъдеще, да има т.нар. обратна (реверсивна) връзка. Това е едно от изискванията, което се очаква да залегне в бъдещия общоевропейски Регламент относно мерките за гарантиране сигурността на газовите доставки.  Проектодокументът бе обсъден по време на заседанието на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика в Брюксел, в което участва министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. За България изграждането на реверсивни газови връзки със съседните държави е от изключително значение като възможност за диверсификация на енергийните доставки.

Мерките за гарантиране на сигурността на газовите доставки бяха основната обсъждана тема по време на заседанието. ЕС планира те да бъдат включени в регламент, който да замени досега действащата директива по въпроса. Вече са водени разговори с Европейския парламент за постигане на споразумение по този регламент.

Бъдещият общ законодателен акт трябва да регламентира обхвата на защитените потребители в случай на газова криза, както и отговорностите на отделните страни в процеса – Европейската комисия, държавите-членки и компаниите, доставчици на гориво.

България смята, че обхватът на защитените потребители при криза трябва да се разшири и да включва не само домакинствата, а и топлофикационните дружества и малките и средните предприятия. Според българската позиция извън този списък трябва да останат онези потребители, които разполагат с възможности да използват алтернативно гориво.

Становището на ЕК е регламентът да влезе в сила в близките два месеца До шест месеца след това всяка държава ще трябва да представи свой екшън план за действие в случай на газова криза. Тези планове трябва да се основават главно на пазарни механизми за регулиране на  взаимоотношенията между доставчици и потребители и само по изключение и при липса на друга възможност да се въвеждат непазарни регулаторни механизми. Екшън плановете на отделните държави трябва да предвидят превантивни мерки, които да предотвратяват възможността за газови кризи в бъдеще.

На това как държавите членки на ЕС работят за изпълнение на общоевропейската стратегия „Европа 2020″ бе посветена друга част от дискусиите по време на заседанието на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика. В съответствие с европейската индикативна цел за подобряване на енергийната ефективност с 20% до 2020 г., България цели да намали енергийната интензивност на БВП с 50% през следващите десет години спрямо равнището от 2005 г. Въпреки че в периода 1999 – 2007 г енергийната интензивност на единица БВП в страната е намалена с 25.4%, този показател остава с 89% по-висок от средния за ЕС. Подобряването на енергийната интензивност ще доведе до подобряване конкурентоспособността на икономиката, сигурност на енергоснабдяването и ограничаване на климатичните промени.