Първа помощ и управление на трудовите злополуки

За всяка ефективна фирмена политика съществено значение имат Програмата за оказване на първа помощ и за управлението на трудовите злополуки, установяването на отговорностите, осигуряването на необходимия персонал и на комуникация с работниците. Работодателят е длъжен да информира работниците за организацията за оказване на първа помощ, вкл. за разположението на необходимата апаратура и наличността на обучен персонал. Това се извършва при инструктажа на новопостъпилите работници или при започване на работа на ново работно място. Обучението, документацията и оборудването трябва да бъдат осъвременявани. Работодателят трябва да осигурява подходящ брой на персонала, обучен за оказване на първа помощ. Обучението трябва да се извършва по национално утвърдена система, както и във връзка със специфичните особености на организацията да се осигурява допълнително обучение. Подходящият брой на обучения персонал се определя въз основа на няколко фактора:
достъпът до лечение е труден, поради голямото разстояние до центровете за спешна помощ;
възможности за ползване на обучен персонал на друг работодател;
работници, които редовно работят на голямо разстояние от предприятието;
брой на работещите, вкл. промени във връзка със сменен режим;
възможности за поемане функциите на обучения персонал, вкл. по време на годишен отпуск, от други обучени лица или поне от някой, който да е в състояние да има контрол върху ситуацията и да организира даването на първа помощ.
Работата на голямо разстояние от медицински центрове или на трудно достъпни работни места (напр. в мините, дърводобива и др.) изисква специална организация за осигуряване на транспорт до болница или за довеждане на медицински персонал до работното място. Обучението и тренировките на тези процедури също са от съществено значение.
Фирмите с потенциално големи рискове, трябва да имат утвърден план за действие в аварийни ситуации и план за обучение за оказване на първа помощ.
Целите на дейностите на СТМ се обсъждат с всички участници в дейностите по осигуряване на здраве и безопасност във фирмата (работодател, работещи, синдикати) на всички етапи – при поставянето на целите, формирането на приоритетите, оценката на ефикасността на програмите, управлението на качеството и постоянното му подобряване. За оптимизиране на дейностите по БЗР е наложително те постоянно да се оценяват (одитират).
Важни условия за добрата практика са:
планът за действие по здраве и безопасност (ситуационният анализ, определянето на общите цели, процедурите по плана и стратегиите на интервенционните процедури, оценяването на резултатите) за конкретната фирма да съответства на потребностите й;
планът да е съгласуван с участниците в дейностите по здраве и безопасност във фирмата;
отговорностите и сроковете да са ясни;
да се разбират и да се съобразяват: икономическото състояние на фирмата, регионалните и браншовите особености, наличните и планираните дейности по БЗР, очакванията от СТМ.
По данни на ИА ГИТ в около 85% за българските работодатели се оказва практически невъзможно сами или в съдружие да създадат СТМ, поради което те сключват договор със законно регистрирана СТМ. Към настоящия момент у нас все още няма убеденост в необходимостта от трудовомедицинско обслужване и в ползата от него. В значителен брой от случаите работодателите сключват договор със СТМ само заради формалното изпълнение на законовите изисквания без да се интересуват от смисъла и ефективността на тези услуги, нито от значимостта на показателя “разходи – полза”. Все по-често с неодобрение или тревога се споменава от страна на различни участници в процеса по осигуряване на БЗР (работодатели, представители на работниците, специалисти по безопасност, специалисти по трудова медицина, контролни органи), че работата на много СТМ е свързана с изпълнение на непълен обем дейности, а само на някои от тях и при това на ниско равнище.
Причините за срещаните трудности при избор на СТМ и при последващата съвместна работа могат да се формулират така:
все още няма точни и ясни критерии и системи за оценка на качеството на работата и предлаганите услуги от СТМ;
има раздвояване в предлаганите услуги от СТМ в посоките по осигуряване на техническа безопасност и по осигуряване на трудово-медицински дейности, в зависимост от преобладаващите технически или медицински специалисти в тях;
няма правила за доказана добра трудово-медицинска практика и съответни стандарти по трудова медицина;
много от извършените услуги в процеса на работа между работодател и СТМ се правят формално, с което не може да се постигнат добри резултати по осигуряване на ЗБУТ;
няма единен критерий или правила при изготвяне на анализите за здравословното състояние на работещите;
слаба подготовка на техническите специалисти в СТМ по нормативните документи и изисквания в областта на ЗБУТ и липса на учебни програми и осигурено обучение за изграждане на такива специалисти.