Проф. Димитров представи пред три парламентарни комисии одита на финансовото управление на бюджета и имуществото на Агенция „Пътна инфраструктура”

Одитът на финансовото управление на бюджета и имуществото на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) за периода от 01.01.2008 г. до 30.06.2009 г. и на процедурите по възлагане на обществените поръчки за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2009 г. е възложен на Сметната палата с решение на 41-то Народно събрание.

Проверените и анализирани области от дейността на АПИ (правоприемник на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” и Национална агенция „Пътна инфраструктура”) са финансовото управление на бюджета, предварителният контрол преди поемане на задължение и преди извършване на разход, процедурите по възлагане на обществените поръчки и изпълнението на договорените обществени поръчки.
В обхвата на одита, поради липса на достатъчен времеви и човешки ресурс, не са включени: организация и функциониране на счетоводната система; управление и разпореждане с имущество в АПИ; дейност на АПИ във връзка с учредяване и участие в търговски дружества поради несъщественост.
При оценката на законосъобразността на провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки е определена извадка от 72% от общия брой на проведените процедури през одитирания период. За да се установи реалното изпълнение на предмета на договорите, допълнително в обхвата на одита са включени и проверки на място на самите обекти – извършени са 71  проверки в страната на завършени и изпълнявани обекти, възложени от агенцията.

При извършения одит в АПИ Сметната палата е установила, че има данни за наличие на престъпление и тези констатации от одитния доклад са изпратени на Главния прокурор на Република България с решение на Сметната палата съгласно член 52, ал. 1 от Закона за Сметната палата. Съгласно чл. 52, ал. 3 от закона, институцията не може да огласява тези констатации.

Останалите по-важни изводи от одита на АПИ са:

На практика липсва планиране на дейността по извършване на реконструкция, ремонти и поддържане на пътната мрежа. Не са утвърждавани годишни програми и годишни инвестиционни програми за всички дейности на агенцията.

Установен е дисбаланс между предвидените и предоставените средства на агенцията за извършване на основни дейности, което води до невъзможност да се финансират договорени дейности за поддръжката на пътната инфраструктура.
Планирането на обществените поръчки не е съобразено с наличния финансов ресурс, в резултат на което през 2007 г. и 2008 г. са прекратявани процедури поради липса на финансови средства – обстоятелство, което е било известно на възложителя още при откриването на процедурите.
Сключвани са договори без осигурено финансиране. АПИ не е изпълнявала в срок задълженията си за плащане при изпълнение на договори.  Създадени са рискове изправните контрагенти по договорите да претендират за неустойки.
Значителни бюджетни средства са предоставени като аванси по договори, които не са изпълнени. Не са взети управленски решения за предприемане на действия срещу неизправните контрагенти по договорите за възстановяване на неусвоени в продължение на години аванси.

Като цяло не са защитени финансовите интереси на АПИ, тъй като не са предприемани действия срещу некоректните изпълнители по договори.
Изпълнението на част от договорите спира за дълъг период от време и това  създава риск за влошаване на качеството на вече изпълненото строителство и невъзможност в крайна сметка обектите да бъдат завършени и експлоатирани.
Установено е некачествено изпълнение по част от сключените договори, но работата по тях е приета от длъжностните лица от АПИ, а стойността на договорите е изплатена.

При процедурите за обществени поръчки преобладават случаите на провеждане на процедури на договаряния без основания за това, както и на процедури за избор на изпълнител, проведени фиктивно, след като договорите вече са били възложени. Тази практика, освен че е в противоречие със закона, е създала условия за непрозрачно изразходване на бюджетни средства. В голяма част от проверените процедури е разглеждана само една оферта. Това създава предпоставки за неикономично разходване на средства, защото е липсвала реална конкуренция.

Не са създадени правила с ясно дефинирани задължения и отговорности на структурните звена и длъжностните лица, които да създават условия за съхранение на документацията по проведените процедури, адекватни на законовите изисквания за възложителя.

Общата оценка е, че контролните дейности до края на 2008 г. са прилагани формално и неефективно, а от началото на 2009 г. започва въвеждането на нови, съответстващи на нормативните изисквания вътрешни правила, но до края на одитирания период с тях не е постигат ефект.

В цифри:
Общият брой на спираните през периода от 01.01.2008 г. до 30.06.2009 г. обекти, по които има извършени разходи, е 40. Част от тях са спирани без оформяне на предвидения за такива случаи Акт 10. От спираните обекти има с висок процент на изпълнение към момента на спирането – един над 80% и четири над 90%.}

Към 31.12.2008 г. просрочените задължения са общо в размер на 101,6 млн. лв., като с най-голям дял са тези по договори за извършване на текущ ремонт – 96,6 млн. лв. Към 30.06.2009 г. размерът на просрочените задължения по счетоводни данни е намален до 22,8 млн. лв., от които, както и в предходния период преобладаващ е делът на просрочванията по договори за текущ ремонт.

Към месец ноември 2009 г. за извършени строителни работи по сертификати и фактури не е извършено плащане за 154,7 млн. лв. Приети са сертификати, по които не са издадени фактури за 25,2 млн. лв., т.е. общият размер на задълженията на агенцията е 179,9 млн. лв.

Сметната палата е дала 12 препоръки на председателя на Управителния съвет на АПИ.

Одитът на финансовото управление на бюджета и имуществото на Агенция „Пътна инфраструктура” бе представен пред Комисията по бюджет и финанси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по регионална политика и местно самоуправление към 41-то Народно събрание.