Присадиха човешки ген на муха

Учени присадиха човешки ген на муха, българка ръководи екипа генетици. Поредно уникално откритие на български учен дава нова надежда на милиони хора в света, страдащи от наследствена периферна невропатия, съобщи БНТ.

Под ръководството на доцент Албена Йорданова от Медицинския университет в София, учени от Университета в белгийския град Антверпен успяха да присадят човешки ген, отговорен за болестта, в организма на дрозофил, по известен като „винарка“. Малката муха-модел сега има същите симтпоми на хората, страдащи от периферна невропатия. Това прави възможни неограничен брой тестове за намиране на лекарства срещу болестта.
От година и половина доцент Йорданова работи тук, във Фламандския институт по биотехнологии. Отговорният за невропатията ген и произвежданият от него базов белтък, открити преди 2 години пак от екип с нейно участие, сега са привнесени в муха-винарка.

Доцент Албена Йорданова: „Такъв модел не съществува до момента. Ние се опитахме да го направим и за щастие успешно.“
Винарките се съхраняват в лаборатория в друг град – Льовен. Милиони малки същества, които веднъж получили гена, предизвикващ невропатия, показват човешки симптоми.
Ерик Сторкебаум – кандидат на науките: „Ако сега помогна на мухата да падне, тя пада и остава на масата. Ходи, но не лети, защото е болна.“

Това пък е снимка на окото на здрава муха. Ако й влеете белтъка, отговорен за дегенерация на нервите, окото също дегенерира и то все повече и повече.

Откритието дава надежда на милиони. Един на всеки 2500 жители на планетата се ражда с наследствена периферна невропатия, т.е. нарушена комуникация между гръбначния мозък и мускулите на крайниците. Резултатът е дегенерация на органи, загуба на равновесие, епилепсия. В България от това страдат членове на над 300 семейства от множество поколения.

Доцент Албена Йорданова: „От тук нататък с тези моделни системи, с тези болни мухи, ние можем от една страна да търсим каква е функцията на този променен белтък и по-важното според мен, да търсим лечение на заболяването. Мога да кажа, че сега сме много по-близо до намирането на лечение, отколкото преди 2 години.“

Доц. Йорданова поддържа постоянна връзка със своите български пациенти. А България засега запазва този млад учен, тъй като Медицинският университет в София още я брои сред своите кадри, въпреки работата в Белгия. Защото каузата си заслужава. /БЛИЦ