Принцип за дирене на истината

I 1оиитие – задължение на съда чрез активния свой почин да стигнедо обективната истина относно всички факти, които са правно или доказателствено релевантни за спорното ПО. Този принцип е прогласен от Конституцията (чл. 121, ал.З), но с отмяната на старите текстове па чл.4 ал.2 и чл. 129 ал.1 ГПК той беше ограничен за сметка на днспознтнвното начало – в смисъл, че се намали сигурността в постигането на истината. Съдът вече няма задължение да е толкова активен, ла подпомага страните и да събира доказателства по свой почин – страните имат грижата да използват процесуалните си прана. Ако те не го правят добре, възможно е решението да не отговаря на истината.
2.  Проявления:
а)  помощ на съда за дирене на истината:
– задължително изясняване на спорното право пред страните (чл. 108, ал.1) – за да се ориентират към релевантните факти;
– извличане на тези факти и включването им в делото чрез отправени до страните въпроси относно тях (чл. 109 ал.2);
б) други:
– задължение да се говори истината (чл.З) и да не се премълчава тя;
– уредба на доказването (съдът преценява доказателствата, отстранява се съдия или секретар при съмнение за пристрастие);
3. Гаранции – нарушаването му е основание за отмяна на решението -поради необоснованост и др.