Президентът връща за ново обсъждане текстове от Закона за развитието на академичния състав

Президентът Георги Първанов се срещна днес по тяхна молба с представители на сдруженията на младите учени „Когито” и “Ирион”. Младите учени настояват държавният глава да върне за повторно обсъждане приетия от парламента Закон за развитието на академичния състав в Република България.

Становища, позиции и предложения в хода на приемането на закона бяха изпратени от Българската академия на науките, Софийския университет, Съюза на учените в България, както и от други висши училища, научни звена, учени и преподаватели, неправителствени организации. Всички мнения бяха внимателно анализирани.

Реформата в академичната сфера трябва да бъде подкрепена и в закона трябва да намерят място най-ефективните и демократични разрешения, които да дадат ново ниво на развитие на българската наука и академичен състав. Поради това президентът Първанов смята, че връщането на някои текстове ще даде възможност за още една дискусия по тези въпроси, които засягат цялото ни обществено развитие. Законовата уредба трябва да бъде максимално прецизна, за да се осигури качествена научна и преподавателска дейност, за която страната ни има огромен потенциал. Ето защо президентът на Републиката реши да върне за ново обсъждане в Народното събрание текстове на Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет на 15 април 2010 г.

Според държавния глава някои от законодателните решения не съответстват на Конституцията на Република България, на правото на Европейския съюз и на други действащи в страната закони. Налице са и съществени празноти в законовата уредба, които ще възпрепятстват нейното точно приложение.

Според президента законът не урежда с достатъчна пълнота и изчерпателност условията за академична дейност и кариерно израстване на научните работници в страната. Възможността за определянето на такива условия и ред в правилници на висши училища и научни организации няма да гарантира в достатъчна степен равните правни възможности, които имат всички граждани. В закона трябва да намерят място единните държавни изисквания, които са предвидени за уредба с правилника за неговото прилагане, за да са трайно регламентирани и еднакви за всички. Само въз основа на законово уредени изисквания може да се упражнява контрол.

Липсват ясни критерии и изисквания за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. Размити са критериите между длъжностите „главен асистент”, „доцент” и „професор”, заемането на които става с наличието единствено на научната степен „доктор”. Налице са съществени празноти в критериите и механизмите на формиране на Националната листа на членовете на журита и арбитри, както и на научните журита.

Признаването на придобити в чужбина научни степени би трябвало да се извършва от един орган за цялата държава и по еднакви критерии, установени в закона, при спазване на изискванията на Директива 2005/36/ЕО за признаване на професионални квалификации.

Държавният глава категорично не е съгласен с изключването на съдебния контрол върху актове, които са от изключително значение за правата на лицата, участващи в съответните процедури по закона. Това разбиране многократно е мотивирало президента при упражняване на правото му на вето, тъй като съдебният контрол е основополагащ елемент на правовата държава. Не са налице основателни причини, които да обуславят неговото ограничаване.

Президентът изразява надежда, че при окончателното му приемане законът ще стимулира насочването на младите българи към академична кариера в страната.