Право на принудително изпълнение и неговата характеристика

Изпълнителният процес е средство за защита срещу незаконосъобразно развитие на ГПО, изразяващо се в неизпълнение на изискуеми притезания (несъвпадение между дължимо и фактическо поведение). Той цели да достави принудително на правоимащия дължимото и в такъв смисъл действа като защита в негова полза и като санкция спрямо неизправния длъжник.
Принудителното изпълнение е 2 основни вида:
1.  Индивидуално – в гражданския процес;
2.  Универсално – търговската несъстоятелност – за нея, както и за съпоставка между двата вида ПИ виж в. 67 – Правна уредба на несъстоятелността.
II. Право на принудително изпълнение (ППИ)
1.  Понятие
ППИ обуславя изпълнителния процес.
а)  ППИ се състои в правомощието да се изисква от изпълнителния орган да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ. На това правомощие отговаря задължението на изпълнителния орган да приложи този способ.
б)   ППИ е публично потестатнвпо право – държавноправно, процесуално правомощие, по което задължено лице е изпълнителният орган.
в)  ППИ предпоставя едно сигурно съществуващо – доказано право (за разлика от исковия процес, който предпоставя твърдяно право).