Право на задържане в търговското право

Търговско право на задържане – идеята на правото на задържане е, че когато две лица си дължат взаимно неща, единият може да откаже да изпълнение, ако другият не изпълни задължението си. В областта на ГП двете насрещни задължения трябва да са елемент от едно и също правоотношение (чл.80 ЗЗД). В областта на ТП основната особеност е в неговата по-голяма допустимост – при положение, че и двете страни са търговци, които могат да упражняват права и задължения върху движимите вещи и ценните книжа на другата страна, независимо дали двете задължения са по едно и също правоотношение или не, ТП позволява правото на задържане да се използва като средство за заставяне на другата страна да изпълни задълженията си. То дава право на този, който го притежава да се удовлетвори от стойността на вещта или ценните книжа, които притежава, привилегировано.
Следователно правото на задържане е правната възможност на кредитора по изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, да я задържи, докато не бъде удовлетворен. Ако предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване на неговото вземане. Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ /чл. 91 ЗЗД/. Особености в ТП – всеки търговец има право на задържане за изискуемо си вземане срещу друг търговец. Достатъчно е вземането му да произтича от сделка, сключена между тях. Предмет на задържането са движими вещи и ценните книжа на длъжника, получени от кредитора правомерно. Правото на задържане съществува, докато търговецът има движимите вещи и ценни книги в свое държание /чл. 315, ал. 1/. Правото на задържане съществува и когато: а/ собствеността на вещите е преминала върху кредитора, но той трябва да я прехвърли обратно; б/ собствеността на вещите е прехвърлена на трето лице за длъжника върху кредитора, но той е трябвало да я прехвърли обратно на длъжника. ТП на задържане има действие преди всичко спрямо длъжника. То се изразява в правната възможност на кредитора да задържи движимата вещ или ценната книга, докато вземането му срещу длъжника не бъде удовлетворено. Но ТП на задържане има действие и за третите лица. Достатъчно е на тях да могат да се противопоставят възражения, които кредиторът има срещу претенцията на длъжника за предаване на вещта /чл. 315, ал. 3/. Спрямо другите кредитори на длъжника действието на ТП на задържане се състои в предпочтително удовлетворяване на кредитора, който го е упражнил. Това удовлетворяване се извършва от стойността на задържаната вещ. Правото на задържане отпада, ако длъжника е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин /чл. 315, ал. 4/.