Правителството предлага платеният годишен отпуск да се ползва в рамките на календарната година, за която се полага

Платеният годишен отпуск да се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага, като се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. Това предвижда законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, одобрен от Министерския съвет. В случай, че в периода, който е посочен в графика, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.

Тъй като инициативата за ползването на отпуска е на работника или служителя, то се запазва възможността за работодателя при определени обстоятелства да му предоставя платен годишен отпуск и без негово съгласие. Това право работодателят има по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуск едновременно от всички работници и служители, както и в случай, че работникът или служителят не е поискал отпуск до 5 работни дни след определената в графика начална дата за ползването му.

Чрез проектозакона се създава възможност работодателят да може, поради важни производствени причини, да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск, но в размер на не повече от 10 работни дни. Друга причина, поради която ползването на платен годишен отпуск може да се отлага, е обективната невъзможност на работника или служителя да го ползва (в случаите на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете). Отложеният платен годишен отпуск ще следва да се ползва наведнъж в календарната година след отпадане на причината за неползването му.

С промените се предлагат изменения в Закона за държавния служител, които установяват режима на ползване и отлагане на ползването на платен годишен отпуск на държавните служители.

Работещите по трудови и служебни правоотношения ще могат да ползват до 31 декември 2011 г. неползвания платен годишен отпуск за предходни календарни години. При прекратяване на трудово/служебно правоотношение преди тази дата, ще се изплаща пълното парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

В проекта се предлагат две нови основания за прекратяване на трудовия договор, чиято основна цел е да се гарантира упражняването на правата на работниците и служителите.

Когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор поради поведението на работодателя, той ще може да го подава в инспекцията по труда. Такъв пример за некоректно поведение е преустановяването на дейността на работодателя без да е обявен престой или спиране на работа, като не е оформено и закриване на предприятието по съответния ред. Съществуващата правна уредба не съдържа възможност работникът или служителят да прекрати трудовия си договор в такива случаи. С другото ново основание за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие се урежда правото на прекратяване, когато работодателят без негово съгласие му е предоставил неплатен отпуск.

Въвежда се задължение за работодателите да държат на разположение на контролните органи в местата, в които се полага труд, документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.

За да има необходимия предупредителен и превъзпитаващ ефект, административното наказание за „маловажно нарушение” се налага да бъде диференцирано, като се определят различни по размер санкции за работодателя и за виновното длъжностно лице. За виновните длъжностни лица размерът на глобата се запазва в настоящите граници – от 50 до 100 лв., а за работодателите минималният праг става 100 лв. и максималният – 300 лв.

В изпълнение на приетите от Правителството антикризисни мерки със законопроекта се предлагат и други промени.

Ако в месеца, следващ периода, за който е въведено непълно работно време, трудовото правоотношение на работника или служителя се прекрати, обезщетенията, които му се изплащат, се определят от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Временно, до края на 2011 г., от 45 на 90 календарни дни в рамките на една година се удължава срокът, при които поради производствена необходимост работодателят, без съгласието на своите работници или служители, може да им възлага временно извършването на друга работа в същото или друго предприятие.

До 31 декември 2010 г. работодателят ще може да предостави неплатен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие при намаляване на обема на работата. Периодът, за който това ще може да става, е 60 работни дни. Изрично е предвидено, че в този случай неплатеният отпуск се признава за трудов стаж. Задължителното условие, за да може работодателят да се възползва от правото да предоставя неплатения отпуск, е преди това да е въвел непълно работно време и през същия период да са ползвани мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.