Правилен и неправилен влог

Според чл.250/ЗЗД с договора за влог, влогоприемателят поема задължението да пази безвъзмездно или срещу заплащане предадената му от влогодателя движима вещ и да я върне на уговорения срок или при първо поискване.
Предмет на договора за влог могат да бъдат само индивидуално определени движими вещи – заместими или незаместими. Това следва от естеството на задължението на влогоприемателя: той е длъжен да върне именно тази вещ, която е приел на съхранение, а не друга. Затова ако влогоприемателят се е задължил да върне не точно същите заместими вещи, които е получил във влог, а други, еквивалентни на вложените вещи от същия род количество и качество не е налице договор за влог, а договор за неправилен влог.
Не могат да бъдат предмет на влог и недвижимите вещи. Договорът с който някои се задължава да пази недвижим имот не е договор за влог, а ТД.
Договорът е реален –За валидността на договора за влог е необходимо страните да постигнат съгласие, но то не е достатъчно. То може да има най- много значението на предварителен договор. Елемент от фактическия състав на сключването на договора е предаването на веща, с което договорът се смята за сключен.
Договорът е едностранен – поражда задължения само за едната страна – за влогоприемателя. Може да се превърне в несъвършен двустранен договор, ако възникнат задължения в тежест на влогодателя например да се уговори възнаграждение.
Договорът е безвъзмезден.Но страните могат да уговорят, че на влогоприемателя ще бъде платено възнаграждение в този случай договорът се превръща във възмезден двустранен договор. Възмездността или безвъзмездността на договора за влог е от значение за да се определи в какъв размер логоприемателят има право да иска аплащане на разноските и за да се види дали сраните разполагат с правата по чл.87 и 88 ЗЗД.
Той е самостоятелен и неформален. Договора е налице само ако задължението за пазене на предадената вещ е изключителното и главно негово задължение. Договори за влог се сключват м/у различни правни субекти. При този договор важат ограниченията на чл.103/ЗЗД за установяване със свидетелски показания, когато договорът е на стойност над 1000лв. Тези ограничения не важат когато влогът е наложен от някое бедствие или друго изключително събитие.
Влогоприемателят има задължения да пази веща. Това задължение той трябва да изпълни с грижата на добър стопанин. Това задъжение има две проявни форми, т.е. влогоприемателят трябва да отреди на вещта подходящо място, където да остане до нейното вдигане и да извърши всичко необходима за съхраняването й. Влогоприемателят е длъжен да изпълни задължението си за пазене на чуждата вещ лично. Не му е позволено да възложи пазенето на друг, тъй като то е поверено на него защото влогодателят му е имал доверие. Следователно това е задължение за едно лично незаместимо действие. Той не може да я използва за свои цели и нужди. Освен ако влогодателят се е съгласил с противното, или използването на вещта е необходима за нейното съхранение, или не би я повредило. Наличността на такова съгласие приближава безвъзмездния влог до договора за заем за послужване с тази разлика, че първия се скл. в интерес на кредитора, а втория изключително в интерес на длъжника.
Когато вложента вещ се използва от влогоприемателя без съгласието на влогодателя тогава влогоприемателят отговаря за всички вреди, както и за вредите настъпили поради причини за които той не отговаря.
Освен това той има задължение да върне веща с изтичане на договора или при поискване. С изтичане на уговорения срок влогоприемателят връща вещта но ако такъв не е бил уговорен той може да се освободи от задължението си като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок за да си прибере вещта. Задължението за пазене на вложената вещ не отпада автоматично със самото изтичане на срока, тъй като влогоприемателя трябва да продължи пазенето. Намалява се само грижата, която той трябва да полага и вместо да отговаря с грижата на добър стопанин влогоприемателят отговаря след срока само ако вещта  е погинала или се е повредила в следствие неговото умишлено или грубо, небрежно поведение. Освен това той може да се освободи и от това намалено задължение за пазене, като поиска от РС разрешение да продаде вложената вещ на публичнапродан. От получената сума ще се заплатят неговите вземания, а остатъкът трябва да бъде вложен в банка на името на влогодателя.
Влогоприемателя е длъжен да върне вещта заедно с плодовете й. Също е дъжен да върне вложената вещ на разноски на влогодателя, там където тя е трябвало да бъде пазена.
Срещу влогоприемателят, който отказва да върне вложената вещт влогодателят разполага с два иска за да си я възвърне. С един вещтен ревандикационен иск и с един облигационен произтичащ от договора ти за влог. Първия иск може да бъде предявен само от собственика. Срещу исковете влогоприемателят може да противопостави във форма на възражение своето право да задърживложената вещ докато не бъдат удовлетворени насрешните му вземания.
Поначало за влогодателят не възникват задължения, независимо от това обаче той е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на веща, ако са били необходими и неотложни. А когато влогът е безвъзмезден той трябва да заплати и обикновените разноски. Влогодателят отговоря за вредите причинени от скритите недостатъци на вложената вещ – чл.254. Влогодателят е длъжен да изпълни задълженията, които влогоприемателят е поел с оглед да запази вещта респ. да обезпечи тяхното изпълнение. Влогодателят трябва да плати на влогоприемателя възнаграждение, ако такова е уговорено. Той е длъжен да приеме вложената вещ обратно след изтичане на уговорения срок., респ. след изтичане на срока определен от влогоприемателя.
Обикновеният влог не позволява на влогоприемателя да си служи с вложената вещ. Тя е и си остава собственост на влогодателя. При неправилния влог той има такива права – чл.257. Според него влогоприемателят няма право да се разпорежда с веща, освен ако му е било разрешено. Разпоредбата на ал.1 не се прилага по отношение на банките и ДСК.
При влога на заместими родови вещи особенно на пари това би означавало и мобилизиране на тези блага, изваждането им от обръщение, тяхното замръзяване. За това страните често уговарят, че няма да оставят тези блага неизползвани. За да стане това възможно те се съгласяват собствеността върху заместимите вещи вкл. парите да премине в/у влогоприемателя. Така той придобива право на разпореждане върху въпросните вещи и се задължава по късно да върне вещи от същия вид количесво и качество. Влогодателят взема качеството си на собственик с това на кредитор. Този влог наричаме неправилен влог.
Неправилният влог прилича на договора за заем. По отношение на договора за паричен влог в търговска банка се прилагат разпоредбите на ТЗ. С договора за банкова касетка, банката приема за определен срок срещу възнаграждение да пази парични знаци, ценни книжа и други документи. Този договор е консенсуален, а не реален, тъй като се наема помещение, до което има достъп само влогодателят. Необходимият влог е уреден в чл.251/ЗЗД. Това са случаите на стихийни бедствия. Той се сключва със съгласието на влогодателя и влогоприемателя.