Права на подобрителя върху чужд имот

ЗС урежда отношенията м/у владелеца, респ. държателя и собственика на вещта. Това са преди всичко отношенията във връзка с разноските направени за чуждата вещ /чл.71 – 74 от ЗС/. Чл. 71. Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й. Чл. 72. Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение. Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.Чл. 73. Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски.Чл. 74. Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.
Владелецът право разноски  във връзка с получаване на добиви от имота и по ред др. причини с намерението да стане собсвеник на имота, чрез придобивна давност, но не винаги това става. Преди изтичане на давностният срок собственика си виндицира имота при това го получава облагороден, засаден, застроен. Стойността му дефакто  се е увеличила вследствие на тези разноски. Правото,обаче не позволява неоснователно обогатяване – всеки, който е получир нещо без основание е длъжен да го върне съгласно чл55 от ЗЗД.
По чл.71 – 74 от ЗС е видно, че право да иска разноските направени в/у чуждият имот има само владелецът. Неговата претенция е спрямо собственика.
Държателят не е владелец, защото не държи вещта като своя, а я държи за друго лице с което се намира в договорни отношения. Отношенията тук ще се уредят от нормите на облигационото право.
Носителят на вещното право в/у чужда вещ, т.е. ползвателят или суперфициентът също правят разноски вкл. и такива по застрояването на чуждия имот, но тези разноски са за тяхна сметка.
По правилата на чл.71 – 74 от ЗС владелецът има право да иска обезщетение за три  вида разноски необходими разноски, полезни разноски и разноски за добивите / плодовете/. Съгласно чл.74 полезните разноски са наречени подобрения. Това са разноските, които не са задължително необходими, но увеличават стойността на вещта. Няма значение с каква цел са направени. Достатъчно е те реално да са увеличили стойността на вещта.
Както добросъвестният, така и недобросъвестният владелец има право на вземания за подобрения, който са направени в чужд имот. Техните права обаче са различни съгласно чл.72 от ЗС Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение. Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.
Чрез правото на задържане бившият владелец си гарантира своето вземане с/у собственика. Понеже правото на задържане възниква след вл. В сила съдебно Р. от този момент на татък владелецът се превръща в държател. Правото на задържане обаче не е вещно право и бившият владелец не може да си служи свещта и  да придобива полодовете от нея. От общото правило обаче се ползва и недобросъвестният владелец в два случая: 1. той има право на задържане когато е придобил владението въз основа  на предварителен договор със собственика; 2. той има право назадържане за подобрения за които собственикът е знаел, че се извършват в/у имота му.
Вземането за подобрения може да се предяви от владелците с първоначален иск, с насрещтен иск и чрез възражения по предявен иск за връщане на вещта. Допустим е и установителен иск за съдебно установяване на вземането за разноски по чл.97 от ГПК.