Попълване на масата на несъстоятелността и предявяване на вземанията

1. Запазването на масата на несъстоятелността може да се извърши с обезпечителни мерки. Те могат да се налагат от съда по несъстоятелността, но не винаги. Тези мерки могат да се налагат преди откриване на производството по несъстоятелност, с решението за откриване на производството и след това. Чл. 650-654 уреждат специални обезпечителни мерки:
а) Запечатване (движими и недвижими вещи) – прави се от съдия-изпълнител.
б) Опис – от съдия-изпълнител и синдика.
2. Запазването и попълването на масата на несъстоятелността е свързано не само с мерки с процесуален характер, но и с материалноправни последици от решението за откриване на производството по несъстоятелност:
2.1. ТЗ урежда 3 вида недействителност на сделки и действия, които се извършват от длъжника. Първите два вида са недействителност по право – относителна недействителност, защото настъпва само по отношение на кредиторите на несъстоятелността (ал. 1 и 2 на чл. 646).
Сделки и действия, извършени 1) след датата на решението за откриване на производството и 2) не по установения ред – напр. без съгласие на синдика. Това са 3 типа сделки:
а. Изпълнение на задължение, възникнало преди откриване на производството – един кредитор ще бъде предпочетен пред другите (нарушение на принципа на универсалност).
б. Учредяване на залог или ипотека – за един кредитор ще се създаде привилегия, която е нямал към откриването на производството.
в. Сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността. Целта е да не се уврежда масата.
2) Сделки и действия, извършени в подозрителния период – между датата на неплатежоспособност/свръхзадълженост и датата на решението за откриване на производството. Това са главно сделки с безвъзмезден характер, при които  е нарушена еквивалентността.
а. Изпълнението на парично задължение е забранено, защото парите са най-ликвидни и не трябва да напускат масата на несъстоятелността.