Понятие за подсъдност. Родова и местна подсъност

Подсъдност
1.  Понятие – подведомствените на съдилищата дела се разпределят между тях чрез правилата на подсъдността.
2.  Видове подсъдност:
а) родова (материална, предметна) подсъдност – критерий е предметът на делото. Делата са две групи:
–  подсъдни на районния съд като първа инстанция;
–  подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
б)  Местна подсъдност – критерий е връзката на делото с района на съответния съд.
в)  функционална (инстанционна) подсъдност.
г) други класификации:
–  законна подсъдност (произтича от закона);
– договорна подсъдност (по изключение – чл.91 – с писмен договор, за имуществени права, само за местната подсъдност);
– подсъдност въз основа на разпореждане на съда – когато окръжният съд изземе дело, подсъдно на районния съд (чл.80 ал.2)
форма на сътрудничество между съдилищата са действията по делегация (чл. 112).
3. Родова подсъдност
Въпросът е: на кой съд като първа инстанция е подсъдно делото.
Принцип – подведомствените на съдилищата граждански дела са подсъдни на районните съдилища (чл. 79).
Изключения (чл. 80) – на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
а)  исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;                                                                            –
б) исковете с цена на иска над 10 хил. лв. (при съединяване меродавна
е цената на отделните искове, а не сборът), с изключение на: исковете за    -издръжка, за защита на шини нрава и за трудови спорове по КТ.
Без оглед на цената районните съдилища са подсъдни исковете:
– за издръжка (чл. 80, ал. 1, б. „б“);
–  за защита на вещни права (чл. 80, ил.1, б. „б“);
–  за съдебни делба (чл.278 ил.1);
–  владелческите искове (чл.294);
в)  исковете, които но други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд. Това са напр.: за екзекватура (чл.304) – Софийския градски съд; за защита на членствени права (чл. 71 ТЗ); за прекратяване на търговско дружество; за несъстоятелност на търговец и др.
г)  искове за установяване па недопустимост или нищожност па вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.
При връзка между делата, когато главният иск е подсъден на окръжния съд – и другият отива там.
Окръжният съд може да изземе и да реши дело, което е подсъдно на районен съд от неговия район (чл. 80 ал.2).
4. Местна подсъдност
Местната подсъдност се определя според връзката на делото с териториалния район на съда. Видове местна подсъдност:
а)Обща(чл.81и89)
–  по искове срещу граждани – по местожителството на ответника;
–  по искове срещу ЮЛ – по седалището на ответника;
– по искове срещу държавата, освен в случаите по чл. 83 и 84 (виж по-долу) – пред съда, в чийто район с възникнало спорното ПО, а ако е в чужбина – Софийските съдилища (чл. 89 ал.2).
б) Особени
– но местонахождението на недвижимия имот (чл.83) – при искове за вещни права) върху имота, за делба, за граници, за защита на нарушено владение, за сключване на окончателен договор за учредяване или прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижими имоти.
–  по местооткриване на наследството (чл.84) – при искове за наследство, за унищожаване или намаляване ни завещание, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба;
–  по местоизвършване на непозволеното увреждане (чл.85) – тя е изборна, може да се използва и общата подсъдност;
– по местожителство на ищеца – по искове за издръжка, също е изборна (чл.81 ал.2);
–  по местонахождението на клона (чл.89 ал. 1) – изборна;
– по мястото, където ответникът продължително пребивава (чл. 86) -при искове за парични вземания;
при искове срещу ответник с неизвестно местожителство или в чужбина (чл.88 ал. 1 и 2) – по местожителството на неговия представител, а ако няма такъв – по местожителството на ищеца. Ако и той няма местожителство в страната – пред надлежния съд в София.
При връзка между делата: насрещният иск, обратният иск и искът на главно встъпило лице – пред съда, сезиран с първоначалния иск.