Политиките на солидарност в ЕС

Основната цел на политиката на солидарност е да подкрепя завършването на единния пазар и да коригира дисбалансите чрез структурни мерки в помощ на изоставащите райони или на срещащите трудности промишлени отрасли. С присъединяването на 12 нови страни, чиито доходи са доста под средните за ЕС, нуждата от солидарност между държавите на ЕС и между регионите се почувства още по-силно. ЕС трябва да играе роля и при подпомагане преструктурирането на отраслите на икономиката, засегнати тежко от бързо засилващата се международна конкуренция.

a)    Регионална помощ
В основата на регионалната политика на ЕС е пренасочването на средства от богатите към бедните страни. Те се използват за засилване развитието в изоставащите райони, съживяване на западащите промишлени области, подпомагане на младите хора и трайно безработните лица в търсенето на работа, модернизиране на селското стопанство и  подпомагане на по-необлагодетелстваните селски райони.

Средствата, заделени за регионални дейности за периода 2007—2013 г., преследват постигането на три цели:

Сближаване. Целта тук е чрез подобряване на условията за растеж и заетост да се подпомогнат най-слабо развитите страни и райони, за да се изравнят по-бързо със средното за ЕС равнище. Това се постига чрез инвестиции в материална база и човешки капитал, иновации, познания, приспособяване към промените, а също и вложения в околната среда и подобряване работата на администрацията.
Регионална конкурентоспособност и заетост. Целта е да се подобри конкурентоспособността, равнищата на заетост и привлекателността на останалите райони, които са извън групата на най-слабо развитите. Как може да се постигне това — като се изпреварят икономическите и социални промени и се поощрят иновациите, предприемачеството, защитата на околната среда, достъпът до, приспособимостта и развитието на отворени пазари на труда.
Европейско териториално сътрудничество. Това е нова цел за засилване на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество. Тя е насочена към търсенето на съвместни решения на проблеми, които са общи за съседни органи на публична власт, в сектори като развитието на урбанизираните територии, селските райони,  крайбрежните ивици, изграждането на икономически връзки и партньорства между малки и средни предприятия (МСП).

Горните цели ще се финансират от специални фондове на ЕС, които ще допълват или поощряват инвестициите на частния сектор и на националните и регионалните власти. Тези фондове са Кохезионният фонд и групата на структурните фондове.

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) е първият структурен фонд. Той осигурява финансиране за укрепването на икономическото, социалното и териториално сближаване чрез намаляване различията между регионите и чрез подкрепа за структурното развитие и приспособяване на регионалните икономики, включително за възстановяване развитието на западащи промишлени райони.
Европейският социален фонд (ЕСФ), който е вторият структурен фонд, осигурява финансиране за професионална квалификация и инициативи за разкриване на работни места.
Освен структурните фондове има и Кохезионен фонд, предназначен да финансира изграждането на транспортна инфраструктура и проекти за опазване на околната среда в онези страни на ЕС, чийто БНП на глава от населението е под 90 % от средния за ЕС.

б)    Обща селскостопанска политика (ОСП)
Целите на ОСП, изложени още в Римския договор от 1957 г., до голяма степен са постигнати: осигурен е добър стандарт на живот на хората, заети със земеделие; пазарите са стабилизирани; продуктите достигат до потребителите на разумни цени; земеделската инфраструктура е модернизирана. Принципите, които се възприематт впоследствие, също оказват благоприятно влияние. Потребителите се радват на сигурно снабдяване, а цените на селскостопанските продукти, защитени от колебанията на световните пазари, се запазват стабилни. Средствата, предвидени за осъществяването на ОСП, формират отделен фонд, известен под името Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА).

ОСП обаче става жертва на собствения си успех. Производство нараства много по-бързо от потреблението и така обременява твърде много бюджета на ЕС. За да се разреши този проблем, селскостопанската политика трябва да се предефинира. Последвалата реформа започва да дава резултати: производството е овладяно, а земеделските производители се поощряват да прилагат устойчиви методи на земеделие, които опазват околната среда и ландшафта и допринасят за подобряване качеството и безопасността на храните.

Новата роля на хората, заети със земеделие, е да осигурят определена степен на стопанска активност във всеки земеделски район и да защитят многообразието на европейския ландшафт. Това многообразие и признанието, че съществува „селски начин на живот“ — хора, живеещи в хармония със земята — са важна съставна част на европейската идентичност.

Европейският съюз иска Световната търговска организация (СТО) да наблегне повече на качеството на храните, принципа на предпазливостта и хуманното отношение към животните. Европейският съюз започна да реформира и политиката си в сферата на рибарството. Тук целта е да се намали свръхкапацитетът на риболовните флоти, да се опазят запасите от риба и да се предостави на рибарските общности финансова помощ за развитието на други видове стопанска дейности.

в)     Социалното измерение
Целта на социалната политика на ЕС е да се преодолеят най-грозните форми на неравноправие в европейското общество. Европейският социален фонд (ЕСФ) бе създаден през 1961 г., с цел да поощрява създаването на работни места и преминаването на работниците към други видове работа или други територии.

Финансовата помощ не е единственият начин, по който ЕС търси възможности за подобряване на социалното положение в Европа. Помощта сама по себе си никога не би могла да разреши всички проблеми, причинени от рецесията или от икономическото изоставане на някои райони. Положителният ефект от ръста в икономиката трябва преди всичко да води до социален напредък. А за това е нужно такова законодателство, което да гарантира един солиден комплекс от минимално предоставени права. Част от тези права са записани в договорите, например правото на жените и мъжете на равно заплащане за равен труд. Други са изложени в директиви относно защитата на работниците (здравословни и безопасни условия на труд), както и основни стандарти за безопасност.

През 1991 г. Европейският съвет в Маастрихт прие Харта на Общността за основните социални права, в която залегнаха правата, които трябва да имат всички работещи в ЕС: свободно движение, справедливо заплащане; по-добри условия на труд; социална защита; право на сдружаване и на колективно договаряне; право на професионално обучение; равностойно отношение към жените и мъжете; предоставяне на информация на работещите и провеждане на консултации с тях; опазване на здравето и безопасност на работното място; закрила на децата, възрастните и хората с увреждания. През юни 1997 г. в Амстердам тази харта стана неделима част от Договора и сега се прилага във всички държави-членки.