Погасяване на облигационното отношение.Прихващане на насрещни задължения

Прихващане на насрещни дългове или компенсация е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкотo от тях, способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане на насрещното вземане, което дл. има към своя кредитор. Погасяването е пълно ако двете насрещни вземания имат еднакъв размер или частично – ако няма такъв.
Чрез компенсацията се избягва едно двойно плащане. И това наистина е така. Ако А дължи на Б 1000 лв. и Б дължи толкова на А, не ще е необходимо и двете лица да си броят тези пари. Ще е достатъчно едното лице да заяви, че прихваща въпросната сума. Това е при т.нар. пълна компенсация. При частичната компенсация сумите не са еднакви, а са различни като се погасява по-малкото от тях.
Правна същност на компенсацията. Тя съществува за да може да се избегне едно основно плащане. Компенсацията дава гаранция на всеки от насрещните кредитори с/у евентуалната неплатежоспособност на другия. Ако ви платя 1000 лв., които ви дължа, сигурен ли съм, че ще получа от вас 2-те хиляди лв., които ми дължите? Не е ли по-добре да задържа стойностите, които дължа, за да обезпеча с тях за стойностите, които ми дължите – да гарантирам с моето задължение моето вземане? Така всякакъв риск е изключен.
Компенсацията функционира още като средство за погасяване на насрещни задължения. Когато компенсирам, не изпълнявам насрещното си задължение не толкова и не само за да гарантирам своето вземане с насрещното си задължение,  а за да се освободя от това си задължение чрез насрещно вземане. Искам сам да си платя с това, което дължа.
По стария ни ЗЗД компенсацията действаше автоматично. В момента, в който 2 лица се окажат насрещни длъжници, вземанията им се погасяват автоматично до размера на по-малкото от тях.
По днес действащия ЗЗД компенсацията не настъпва автоматично. Тя е р-тат от едностранното волеизявление на един от двамата длъжници. „Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата“ – чл.104(1). Това показва, че компенсацията е правна сделка на компенсирания. Погасяването на насрещните задължения не настъпва по силата на з/на или без знанието на длъжниците, а по волята на един от насрещните длъжници. Изявление за прихващане може да направи всеки един от двамата насрещни дл. – чл.103(1). Прихващането по нашето право съставлява едно суб. право от категорията на погасителните потестативни права.
Погасителният ефект на това изявление логически би трябвало да настъпи за в бъдеще.
Предпоставки на компенсацията
Чл.103 ЗЗД/ Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор./ предвижда 6 предпоставки за да бъде допусната компенсацията:
1. Необходимо е да съществуват 2 дълга. Трябва 2 лица да си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи, без значение на какво основание двете лица си ги дължат.
2. Идентичност на субектите по двете правоотношения.
а) 2 лица си дължат взаимно – чл.103(1) – компенсацията е допустима само при насрещни вземания, само при дълг и вземане м/у едни и същи лица. Компенсацията е погасително потестативно право, което може да се упражни само от титуляра на правото. Има хипотези при които тя е недопустима от титуляра – това е при поръчителството. Поръчителят може да иска прихващане на това, което кр. дължи на дл. – чл.142 ЗЗД.
б) залогодателят за чужд дълг, както и ипотекарният дл. за чужд дълг, дл-кът по цедираното вземане също могат да извършват компенсации ако прихващането е било възможно
3. Еднородност и заместимост на двата насрещни дълга. Това са пари или еднородно заместими вещи. Такъв трябва да бъде предметът на двата дълга за да мога да се прихванат. Не може да се прихваща задължение за индивидуално определена вещ със задължение за заместима вещ. Могат да се компенсират само задължения, които имат за предмет количествени вещи (такива, които се мерят, теглят или броят), защото само тия вещи се представляват и заместват една с друга.
4. Изискуемост на активното вземане. Кр. не може да иска изпълнение преди вземането му да е станало изискуемо. Същото важи и за прихващането. Дл. не може да компенсира зад. си с такова свое вземане, чието изпълнение той още не може да иска, което не е още изискуемо.
5. Ликвидност. Необходимо е насрещните вземания да са ликвидни – т.е. безспорно установени по основание и по размер. Дълговете са установени по основание, когато тяхното съществуване е безспорно. Те са установени по размер когато доказването на същите не трябва тепърва да става в един процес.
6. Действителност на двете вземания. Вземането, с което се компенсира (активно, насрещно вземане, трябва да бъде действително).
– не може да се извършва компенсация със вземане, което е лишено от правно основание или което произтича от договор, противен на закона
– комп. не може да се извърши и ако на насрещното вземане може да се постави едно възражение
– въпреки това може да се компенсира със вземане, което е погасено със давност при условие, че е съществувала възможността компенсацията да се извърши и преди изтичане на давностния срок. Комп. се извършва чрез компенсаторно волеизявление. Това е едностранна правна сделка. Няма изискване за форма за валидност. То е неоттеглимо.
Действие на компенсацията
Чрез компенсацията двете насрещни зад. се считат за погасени до размера на по-голямото от тях. Погасяването настъпва в резултат на изявлението, но с обратно действие. То наред с конститутивния си (погасителен) ефект има и декларативно действие – обявява, че насрещните действия всъщност са погасени вече в момента, когато са се срещупоставяли годни за компенсация.
Комп. не е допустима когато може да се приложи възражение за неизпълнен договор или не са еднородни и заместими престациите.
Недопустимост на компенсацията
Комп. се извършва чрез едностранно волеизявление. Има обаче случаи, когато в интерес на единия кредитор компенсационното волеизявление на насрещния кр. няма погасително действие. Това действително може да настъпи ако закриляният от з/на кр. даде съгласието си за него. Тогава комп. се превръща във факултативна. Тя е такава защото е необходимо кр., в полза на когото е установена една пречка за компенсиране, да се откаже едностранно от тази облага. Кои са тези случаи?
1. Умишлени непозволени деяния. Дл. не може без съгласието на насрещния кр. да компенсира своето вземане с онова свое зад., което е породено от умишлено непозволено деяние. Този, който умишлено е напакостил другиму, трябва да поправи вредата, а не да да се опитва да компенсира с това, което има да взема – чл.105.
2. Несеквестируеми вземания. Комп. е една форма на принудително изпълнение. От тук следва, че с/у вземания, с/у които не се допуска изцяло или отчасти прин. изпълнение, не се допуща и комп. Не може да се налага запор в/у вземания за издръжка, в/у трудови възнаграждения и др.
3. Чл.105 не допуска комп. с/у вземания на държавата за данъци. Тази комп. може да стане само със съгласието на финансовата администрация. Тя е една факултативна компенсация.
4. Може в интерес на двете страни да е уговорено, че комп. изявление на която и да е от тях няма да има погасително действие. Тогава те са се отказали от компенсацията. Същата може да стане, но само при взаимно съгласие.
Видове компенсации
1. Погасителното действие на комп. настъпва като резултат от едностранно изявление на един от двамата насрещни длъжници. Това е т.нар. обикновена комп. При нея погасяването на двете насрещни ликвидни изискуеми зад/я до размера на по-малкото настъпва с обратно действие. Погас ефект на това действие се проявява извънсъдебно.
2. Съдебна или евентуална комп. Иначе стоят нещата, когато вземането на насрещния кр. не е ликвидно – когато то е оспорено в съществуването или в размера си. Извънсъдебно изявление на това спорно вземане не ще може да предизвика погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях. Не ще има такава последица и възражението за прихващане, противопоставено на иска на кр. по пасивното вземане. Кредиторът на оспореното вземане може да компенсира с него безспорното си задължение само ако неговото вземане бъде уважено от съда – чл.104(1). За тази цел той ще трябва да предяви насрещен иск в предявени с/у него иск за насрещното му задължение.
3. Договорна компенсация. Когато липсват законови условия за компен-сиране, страните може да са се отказали от компенсиране. И въпреки липсата на законовите условия, въпреки противната им уговорка, насрещните длъжници се задължават да прихванат насрещните си вземания. Една от страните дължи например опр. вещ, а другата – пари, компенсация не е възможна. Но страните въпреки това я уговарят.
4. Факултативна компенсация. За нея говори чл.105. Кредиторът, в чиято полза е установена една пречка за компенсиране, се отказва от нея, за да може да се извърши компенсацията. Тук спада и случаят, когато кредиторът се отказва от един срок, установен в полза на неговия длъжник и компенсира с изискуемото си вземане.