Писменни доказателства, тяхната доказателствена сила и оспорване

Документът е вещ (няма значение от каква материя), върху която с писмени знаци (няма значение на какъв език) е материализирано мисловно съдържание. Документът се създава със самото извършване па изявлението и писмена форма.
2.  Видове документи
а) С оглед на съдържанието или естеството на изявлението:
– свидетелстващи (удостоверителни) – съдържат удостоверително
изявление па издателя си за факт, стоящ вън от документа, но възприет или извършен от него.
–  диспозитивни (разпореждащи) – това са документи,  които материализират волеизявления (правни актове).
Тази класификация е много важна, защото доказателствената им сила е различна – диспозитивните имат само формална Дсила, удостоверителните – и материална Дсила.
б)  С оглед на качеството, в което авторът прави изявлението           ,
–  официални: издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма (всички тези белези трябва да са налице).
–  частни: останалите.
Както официалните, така и частните документи могат да бьдат диспозитивни и свидетелстващи.
в)  подписани и неподписани (от издателя).
г)  истински и неистински.
При дисиозитивните документи истинността = автентичност (изхожда от лицето, посочено като автор). При свидетелстващите се поставя въпросът дали са автентични и освен това – дали са верни (дали удостоверяваните факти съответстват на действителността).
3.  Доказателствената сила на документите се определя от закона: формална Дсила имат всички документи – отнася се за наличието на
изявлението и авторството (при подписаните документи). Освен това формалната Дсила на официалните документи се отнася и до датата и мястото на издаването.
Материална Дсила имат само свидетелстващите официални докумен­ти. Такъв документ задължава съда и всички други лица да считат, че фактите, отразени в документа, са се осъществили така, както се твърди в него, тогава, когато се твърди и там, където се твърди.
Частният свидетелстващ документ има Дсила само когато с него авторът удостоверява неизгодни за себе си факти. Когато фактите са изгодни за автора, документът няма такава сила.
Чл. 146 ГПК и чл.55 ТЗ: изключение – вписванията в счетоводните книги – авторите могат да се позовават на тях, по съдът преценява. Те нямат обвързващата сила па официалните свидетелстващи документи.
4.  Оспорване истинността на документа – целта е да се разруши неговата  сила.
Когато документът е диспозитивен, това означава да се заяви, че той с неавтентичен, т.е. подправен и ако се докаже – разрушава се формалната му Дсила (независимо дали е официален или частен).
Когато документът е свидетелстващ: или да се заяви, че той е неавтентичен (отрича се формалната Дсила), или че е неверен (отрича се материалната Дсила). Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу материалната Дсила на официалните свидетелстващи документи (защото съдът е обвързан от нея).
Документът може да бъде оспорен по делото, по което е представен като ДС (чл. 154 ал. 1) – най-късно в заседанието, в което е представен, а ако страната не е присъствала – най-късно в следващото заседание.
Чл. 155 – съдът извършва проверка чрез всички ДС: сравняване, разпит на свидетели, вещи лица.
Истинност на документ може да се оспорва и със свидетелски показания (чл. 155). Ако се оспорил съдържание на официален документ.
свидетелските показания не важат.
Тежест на доказване (чл. 154 ал.З) – Принцип: ТД лежи върху страната, конто оспорил документа. Когато се оспорил частен документ, който не е подписан от оспорващия, страната, която IX) е представила, носи ТД- Ако документът е подписан от оспорващия – той носи ТД.
По правна природа производството по чл.154 е инцидентен установнтелен иск за установяване на факт. Становището на съда има СПН. То може да бъде изразено с определение или с решението. Подлежи на обжалване само заедно с решението.
Ако страната не е оспорила истинността на документа, тя може след влизане в сила на Р да предяви иск по чл.97 ал.З във връзка с чл.231 в). Точи иск е допустим, ако по време на висящото дело не е имало оспорване. Може с отделен иск самостоятелно по чл.97 ал.З. Може преди да се води процесът да се предяви иск за проверка на истинността на документ.