Отношения между Европейския съюз и Африка

Отношенията между Европа и страните от Африка на юг от Сахара имат дълги традиции. С Римския договор от 1957 г. десетте колонии и отвъдморски територии на някои държави-членки стават партньори на Общността. Деколонизацията,  започнала в началото на 60-те години на XIX в., превръща тази връзка в отношения между суверенни държави.

Споразумението от Котону, подписано през 2000 г. в Котону, столицата на Бенин, бележи нов етап в политиката за развитие на ЕС. Това споразумение между Европейския съюз и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) е най-амбициозното и значимо споразумение за взаимопомощ и търговия, сключвано някога между развити и развиващи се държави. То е наследник на конвенцията от Ломе, първоначално подписана през 1975 г. в Ломе, столицата на Того, и впоследствие редовно актуализирана.

Основната цел на това широкообхватно споразумение за взаимопомощ и търговия остава същата като тази на конвенцията от Ломе: „да насърчава и ускорява икономическото, културното и социалното развитие на държавите от АКТБ и да консолидира и разнообразява техните отношения (с Европейския съюз и неговите държави-членки) в дух на солидарност и взаимен интерес“.

Новото споразумение отива значително по-далеч в сравнение с предишни споразумения, тъй като от търговски отношения на основата на пазарен достъп се преминава към търговски отношения в по-широк смисъл. То въвежда и нови процедури за действия в случаи на нарушаване на човешките права.

Европейският съюз предоставя специални търговски условия на най-слабо развитите страни, 39 от които са подписали споразумението от Котону. От 2005 г. те могат да изнасят за ЕС практически всякакъв тип стоки без митнически налози върху тях. Европейският фонд за развитие финансира програмите за подпомагане на държавите от АКТБ, като отделените средства варират между два и три милиарда еуро годишно.