Отметнина

Страните могат да придават на задатъка най- напред значението на пишманлък- да уговарят, че всяка страна може да се откаже от д-ра до изпълнението му, стига да жертва задатъка, който е дала, респ. да върне полученият в двоен размер. На задатъка е възложена тогава функцията на „пишманлък“, на „отметнина“.
Страните могат да уговорят, че този, който е дал задатъка, няма да може в никакъв случай да се отметне едностранно от д-ра. Във всички случаи той е длъжен да престира, в противен случай загубва безвъзвратно дадения задатък.
Отметнина – формата й е следната : При сключване на договор страните са обвързани с него и не могат едностранно да го прекратяват. Възможност за едностранно отменяне на договора, т.е страната да се отметне от договор, се дава от отметнината. Това обче става срещу заплащане на определена ценност. Едната или двете страни заедно си запазват правото едностранно да прекратяват договора срещу престиране на имуществена ценност на другата страна, в зависимост от това коя страна има право да се отмята. Отметнината може да :
® реална – имуществената ценност се предава със сключване на договора;
® консенсуална – само се уговаря какво ще се престира срещу отмятането.
Отметницата е характеризирана като даване или обещаване на нещо от деня измежду страните при сключване на договора. Даването или обещаването на нещо е предназначено за случай, че тя се отметне. За нея съществува правна възможност да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Задължение на отметналата се страна е да заплати отметницата. Ако я е дала при сключването на договора, тя я губи. Отметницата се връща или се прихваща, когато договорът се изпълни. Тя се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие /чл. 308/. По такъв начин отметницата е уредена не толкова като способ за обезпечаване на изпълнението, колкото като средство за освобождаване от договора. Тя представлява нещо средно между неустойка и задатък.