Основни тенденции в мениджмънта

Мениджърството е един от най-динамично и бързо развиващи се процеси на 21 век. Основните тенденции на процесите са:

глобализация на бизнеса;
развитие на предприемачеството;
кариерите в мениджмънта;
Това са най-характеризиращите нови тенденции в мениджмънта и новите ключови характеристики на икономиката. Основното е, че 21 век се определя като век на познанието, век на информационното общество. Тези тенденции наложиха промени в принципите на мениджмънта. Основните принципи са формулирани от Анри Файол: разделение на труда; съответствие на власт и отговорност; единоначалие на заповедите; справедливо заплащане; централизация; стабилност на персонала.
Новите принципи са:
1.    бъди лоялен към служителите си;
2.    поемай отговорност – необходимо е да поемаш с желание отговорност, тя се индивидуализира;
3.    общувай – откритото общуване е важна част за успеха на организацията;
4.    създай подходяща атмосфера – социално-психологически климат;
5.    разпределяй справедливо печалбата;
6.    не изоставай от промените;
7.    бъди като играч от отбор – от съществено значение са екипите и екипната дейност;
8.    следвай златното правило на етиката в бизнеса “Прави на другите това, което искаш да правят на теб” – бизнеса е една система, в която всички елементи са взаимосвързани и обусловени;
9.    поддържай интегритет и доверие;
10.    следи основните показатели (качество, разходи, услуги, развитие на продукта;контрол върху ресурсите; подходяща политика за управление на човешките ресурси;
11.    развий въображението си;
12.    изцяло се посвети на отлично изпълнение на работата “винаги прави повече от това, което си длъжен да правиш, за да си свършиш работата”. 90-те години на 20 век поставиха началото на вълна от технологични, икономически и политически промени с исторически размери. Питър Дракър, Джон Несбий, Алвин и Хайви Тофлър казват, че ни очакват най-дълбоките социални промени, създават се основите на нова цивилизация (това, което Тофлър нарича новата (трета) вълна)
1-та вълна на промяна е т.нар.аграрна революция
2-та вълна е индустриалната революция – отнема около 300 години
3-та вълна се очаква да премине стремително през историята и тя носи нов начин на съществуване, основаващ се на разнообразни, възстановими енергийни източници; технологии, които правят ненужни някои производства; променени коренно корпорации на бъдещето; изготвя нов кодекс на поведение, който няма нищо общо със съсредоточаване на енергия, пари и власт.
1-та вълна възниква 8000 г.пр.н.е. и приключва 1650-1700 г. В Папуа Н.Гвинеа и племената в Южна Амазония все още продължава тази вълна. 2-та вълна започва да умира в редица страни (САЩ – 1955 г.). Почти всички развити страни се люлеят от сблъсъка между 2-та и 3-та вълна. От този сблъсък се създават опасни конфликти и напрежение. През 3-та вълна най-важния ресурс е познанието.
П.Дракър отбелязва една тенденция – икономиката на символите измества реалната икономика (контролира я). Т.нар.транснационално стопанство се формира и движи от финансово потоци, а те имат собствена динамика и не е задължително те да отговарят на икономическата рационалност.
Основните фактори, които се оказват ключови параметри на новата икономика в резултат на 3-та вълна са:
·    фактори на производството – в икономиката в резултат на 2-та вълна основни фактори на производството са земята, трудът, капитала, суровините (ресурсите). В 3-та вълна познанието е централния ресурс. Това познание включва: данни, информация, символи, образи, култура, идеология и ценности. Знанието става върховен заместител на всички останали ресурси. Земята, трудът, суровините, до известна степен капиталът, могат да се разглеждат като крайни ресурси, а познанието е неизчерпаемо – революционно в новата икономика.
·    нематериални ценности – стойността на компания от 2-та вълна може да се измери с основните фондове (сгради, машини, акции и др.). стойността на преуспяващите компании от 3-та се крие в тяхната способност стратегически и оперативно да продобиват, генерират, разпространяват и прилагат знания. Самият капитал все повече се основава на нематериалните активи.
·    демасовизиране – през 2-та вълна масовото производство беше доминиращо, но то все повече остарява с въвеждането на информационни, роботизирани производствени системи, способни да произвеждат безкрайно разанообразие от продукти дори по желание на клиента. Революционния резултат е демасовизиране на масовото производство. Насочване към гъвкави технологии, които увеличават разнообразието и възможността за избор на клиента.
·    труд – самия труд се преобразува през 3-та вълна през 2-та вълна мотор е нискоквалифициран и заменяем физически труд. През 3-та вълна трудът се квалифицира в разтяща степен на незаменяемост на работниците, поради рязкото увеличение на изискванията за специализирани умения. Мускулната сила става излишна, а увеличените изисквания за специализирани умения все повече оскъпяват и затрудняват намирането на подходящ човек и намаляват взаимозаменяемостта на работната сила. Променя се съотношението пряк труд-косвен труд. През 3-та вълна това различие избледнява. Работниците заети с косвен труд произвеждат толкова стойност, колкото преките работници, а дори и повече.
·    нововъведения (иновации) – конкурентноспособността налага непрекъснато нововъведения
·    мащабите – работните звена стават все по-малко, мащабите на операциите се миниатюризират заедно с голяма част от продукцията. Големия бизнес се смалява, а малкия се умножава.
·    Организацията – основното тук е свързано с труда. Съществува тенденция за нови форми на организация и основното е, че при нея мениджмънта се стреми да реструктурира компанията повече, отколкото пазара или клиентите.
·    Интеграция на системите – усложняването на икономиката налага усъвършенстване на интеграцията на управлението. То изисква все по-богата информация.
·    Инфраструктура – създава се електронна информационна структура, често пъти спътникова, която обхваща в едно цели компании и често ги свързва с компютрите и мрежите на доставчиците и клиентите. Мрежите свързват други мрежи, създават се т.нар.информационни супер магистрали.
·    Ускорението – всички тези промени ускоряват още повече протичането на операциите и сделките. Скоростната икономика измества едромащабната икономика. Конкуренцията е толкова голяма, а необходимата скорост е толкова висока, че старото правило “времето е пари” придобива следното звучене: “всеки времеви интервал струва повече от предишния”. Парите се движат със скоростта на светлината, а информацията трябва да се движи още по-бързо. Ускорението тласка бизнеса на 3-та вълна към действителното време.