Надлежни страни на иска

Активната легитимация по иска по чл. 109 ЗС не се различава от тази по всички останали вещни искове, вкл. и от иска по чл. 108 ЗС. Собственикът не вещта, респ. титулярът на ограниченото вещно право или на сервитута, е активно легитимиран да води иска. Няма значение дали ищецът владее или не владее вещта. Ако ответникът едновременно с останалите си неоснователни действия е отнел и владението на имота, налице ще са условията за обективно и субективно съединяване на исковете по чл. 108 и 109 ЗС и в практиката обикновено се стига до това. По особена при иска по чл. 109 ЗС е пасивната легитимация, а тя е свързана с вида и характера на нарушението. Ответник по иска е най-общо казано нарушителят ­ този, който с действието или с бездействието си пречи, ограничава, смущава ищеца да упражнява правото си на собственост (ТР № 31/84 г. ОСГК, Решение № 1544/2002 г. на I. г.о.). Достатъчно е ответникът да поддържа създаденото неоснователно действие, дори и да не го е създал той самият (Решение № 340/1994 г. на IV г.о.). Например в банята на ищеца има теч от апартамента над неговия. В момента, в който ищецът решава да предяви иска, апартаментът е продаден от лицето, допуснало теча, но и купувачът не е взел мерки за отстраняване на създаденото състояние. Пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС ще е купувачът, а не бившият собственик на имота, допуснал появата на теча. Срещу последния пострадалият може да се защити с иск за вреди. Ответник по иска по чл. 109 ЗС може да бъде и съсобственик, както и собственик в етажната собственост, когато с действията или бездействията си нарушават правото на собственост на останалите съсобственици, респ. на останалите собственици в етажната собственост (Решение № 723/1981 г. на I г.о., Решение № 2177/1973 г. на I г.о., Решение № 351/1994 г. на IV г.о., Решение № 1245/1994 г. на IV г.о., Решение № 1818/2002 г. на I. г.о.).