Множество кредитори и длъжници.Разделност и солидарност

За множество кредитори и длъжници говорим тогава, когато на пасивната или на активната страна на облигационното отношение има повече от един длъжник и повече от един кредитор. Облигационото отношение може да възникне с мнозина длъжници или мнозина кредотри. В зависимост от това какви са отношенията м/у множеството кредитори и или множеството длъжници възникват облигационни отношения различни по своя вид и характер и в зависимост от това се определя какви са правата и задълженията м/у тях, както и техните вътрешни отношения. Тези облигационни отношения се определят като разделност, солидарност или неделимост.
По общо правило при множество на длъжниците или на кредиторите облигационното отношение се разделя м/у участващите в него лица. Това означава, че са налице толкова независими едно от друго вземания и задължения, колкото кредитори и длъжници имаме. Всеки кредитор може да иска само това, което лично му се дължи. Всеки длъжник може да бъде преследван само за това, което той лично дължи.
При разделност всяко вземане и задължение е независимо от другите и живее собствен живот. Всички вземания обаче имат нещо общо по между си и то е, че са възникнали от един и същ юридически факт. От тук именно идва и заключението, че:
-всеки от кредиторите може да претендира от длъжника само онова на което е кредитор: само своята част от дълга.
– ако длъжника бъде поставен в забава от кредиторите, това не ползва другите кредитори и обратно поставянето на забава на един от длъжниците не поставя другите в забава.
– ако давността бъде прекъсната по – отношение на един от длъжниците, тя не се счита прекъсната и по отношение и на другите.
-разделността на дълговете и вземанията е общото начало в системата на нашето право, но разделността не е особено практична и благоприятна за кредитора. Неговият интерес изисква да се попречи на това разделяне. Средството за това е солидарността. Чрез нея той ще си обезпечи възможността да получи при множество кредитори сам и всичко, което се дължи, а при множество длъжници – възможността да изисква от всеки от тях всичко, което му се дължи, цялото си вземане.